В гората

Паметни са и ще бъдат последните ми дни в Англия. Опитвам се да направя всичко, което някога съм искал. Ето, че дойде време да обърна внимание и на културния афиш.

Отдавна ми беше направило впечатление, че Борнмътският симфоничен оркестър (Bournemouth Symphony Orchestra) всъщност е базиран в Пул. А исках да видя и театър или нещо подобно. И ето, че се откри възможност - проблем досега беше липсата на време.

Избрах да видя една копродукция на . Заглавието беше "В гората" ("Into the Woods") Това беше мюзикъл, базиран на приказките на Братя Грим. В една постановка бяха смесени сюжети от Пепеляшка, Рапунцел, Червената шапчица, Златната гъска и други.

Самият културен център (Фарът - The Lighthouse) ме впечатли. Модерен, приветлив, като цяло много над очакванията ми за английската провинция, където се намирам. Голяма разлика забелязах в мърчъндайзинга - имаше два или три бара, които предлагаха вина, бири и други напитки, както и лека храна.

Бях коментирал с Андрей и Козмин преди време, че имам желание да видя нещо в Пул, те също имаха, така че отидохме тримата. Ние бяхме единствените чужденци и почти съм сигурен, че с Андрей бяхме единствените кеъръри. Този тип удоволствие изглежда първо непривлекателен за нашата среда и второ, донякъде е и недостъпен. £16,75 беше билетът, което впрочем е точно половината от билет за футболен мач на Борнмът. Но по-важното е, че за първи път от много време бях свободен в петък вечер. Времето винаги е фактор.

Самата зала не се напълни, но имаше доста хора все пак - от тийнейджъри, до белокоси. Оркестърът беше разположен под сцената, декорите бяха много хубави, а артистите - вдъхновени и талантливи.

Целият мюзикъл беше забавен, на много места имаше смях, разбирах всичко. Това, което ми дойде в повече, е че обходиха почти всички възможни житейски събития и явления - такъв беше ефектът от смесването на толкова много сюжети. Другото беше, че след антракта звукът като че ли беше по-силен от първата час и малко натовари ушите.

Като цяло обаче си тръгнах доволен, щастлив и замислен. Напълних очите, ушите, ума и отметнах още една точка от списъка с последни желания...

Ето и малко снимки от това събитие:

А сега накъде

Свободен ден. Имах цялото време на света днес да правя това, което искам и което смятам, че е полезно.

Още не са изтекли и 24 часа от последния ми работен ден, но за това време успях

• да дам колата на сервиз, 
• да се чуя на спокойствие с майка ми и Любо, 
• да се информирам какви документи ми трябват, 
• да опитам за първи път телешките бургери на Ашли роуд, 
• да се поразходим с Андрей за час в Сандбанкс, 
• да изтичам тренировъчно дистанцията, на която ще участвам на Борнмът Бей Рън за втори път,
• да пусна три перални и да почна да си разпределям багажите,
• да почета книга за около час,
• да си пусна (пак за първи път) едни DVD-та, които получих на семинара на Робърт Кийосаки (събитие от Октомври 2015 г.) (остават ми 20 минути до края на първото филмче от час и нещо),
• и даже да напиша блогпост.

... Рядко има чак такива хубави, приятни и успешни дни. Целта ми е да ги имам колкото се може повече.

Няколко други събития плюс филмчето на Кийосаки ме провокираха да напиша този пост. "А сега накъде?" е важен въпрос, след като се разбра, че английското приключение приключва (поне засега).

Вчера стана ясно, че дипломата ми може да бъде изпратена в България. Тя щеше да ми осигури правото да започна собствен счетоводен бизнес тук, в Англия. Е, услугите, които щях да имам правото да предлагам, са силно ограничени, но преди време си представях как започвам, какво правя, къде си търся клиенти и така нататък.

Та желанието ми е наистина да опитам да работя за себе си. Може би няма да стане веднага, може би няма да бъде в сферите, в които се чувствам подготвен (например медии, финанси, спорт). Но все пак ми се иска между 30-ата и 40-ата ми годишнина да опитам и това. Имам предостатъчно време.

Ето, поживях в чужбина, сега мога да си поблъскам главата и с някакви собствени инициативи. Времето ще покаже, но познавайки се, мисля, че ще съчиния все пак някоя интересна щуротия :)

Хипопотам. Нищо не означава, просто е забавен :)

Това беше от мен за Ейджинкеър

Преди около час приключи последния ми работен ден за Ейджинкеър. Изкарах типична сряда - с четири лота - сутрин, обед, следобед и вечер. От една година така работя всяка сряда и всяка неделя, а в другите дни - различно.

Сутринта се разсейвах. Бях с Кристина Томуш, румънката. Бързо свършихме работа. Следобеда почнах леко да дърпам ръчната. Бях с едно ново английско момиче - Беки Кемиш. Малко съм я разглезил нея, за трети-четвърти път работехме заедно. Успяла е вече да се скара с половината чужденци - с Даниел Тома, с Ирена Малобедзка... :)) Само аз я коткам и се грижа за дипломацията между Англия и останалите държави от ЕС.

За последен път видях някои от хората, за които се грижех толкова време. Обещах да посетя отново две-три къщи до края на седмицата и ще го направя. Привързах се до някъде, а виждам, че хората много ме обичат.

Добре се получи вечерта, че ми дадоха да работя с една нова жена от Румъния - Мариана Смарандеску. За първи и последен път бяхме с нея. Така емоциите си останаха за мен само, най-малкото не се увеличиха от факта, че съм с някой от любимите колеги. Последните визити бяха при Валери Бойт, Мери Смит, Линда Лоутън, Майкъл Кокс, Джон Лорд, Джойс Грийн и Джоан Роуз. Това, разбира се е безполезна информация, но така, след години като отворя тази публикация, ще си спомня този последен "рън".

Беше тежка година. Имаше брутални периоди - след напускането на Ноеми Томечко, около Коледа и Нова Година, а и сега последните две-три седмици, когато пък трябваше да се чистят отпуските, а и ни напуснаха две ключови добри момичета - Емили Нютън и Лорън Джуъл, а Даниел Арнауту и Юлиан Борвиц бяха освободени по различни причини.

Беше си тежка година. Това ранно ставане, късно лягане, биологични отпадъци, слаба организация, голяма отговорност, лекарства, прехрана... много работи. Обаче пък всичките - човеци. Някои криви, повечето готини, но всичките човеци.

Оф... разплаках се. Не съжалявам, няма и за напред да съжалявам. Правилно си тръгвам, но и правилно поседях и правих точно това.

Имаше смисъл. Просто имаше смисъл...

Ще попитате каква е тая снимка? Това е Радко в акция някъде през февруари. В апартамента на Силвия Феърлес я намерих тая карнавална шапка и нямаше как да не си забода едно селфи :)

Старо по темата:
Към своя край ли е английското приключение?

Татяна си доведохме в Борнмът

А бе добре се развива българската общност в Югозападна Англия.

Ето, научавам, че фолк певицата Татяна ще гостува в Борнмът на 9 април. Кой го организира, ще има ли много хора, нямам идея, но за да се предприема нещо такова, значи има интерес.

Рекламира се активно във Фейсбук групата събитието. Преобладават негативните коментари, няма много лайкове, но все пак нещо се случва.

Развива се и танцовата фолклорна школа. Името ѝ е "Златен клас". Има си редовни посетители, ентусиазъм. Направиха си хората фланелки. Едно голяма браво за начинанието.

Иначе в неделя с триста зора (заради работата) успях да гласувам. Борнмът и Пул отново се преборихме за секция, този път без драми. Имаме достатъчно обществено активни хора, на които им се занимаваше в хубавата неделя да осигурят на диаспората възможността да упражнят правото си на глас. Похвала!

Портфейлен мениджмънт

На фон винаги е текъл и процесът по активно управление на спестяванията (още известни като "портфейл").

Прегледах какво съм писал на 29 май миналата година в статията "Моето инвестиционно портфолио". Общо-взето - големи щуротии. Бях писал и за "Моите грешки в инвестирането". Към тях бих добавил и че ситуацията на пазарите е толкова динамична, че е почти безполезно да се правят прогнози.

В потвърждение на горното идва и статията "Пазарите след Тръмп и Радев". Там например чета, че съм се оплаквал от лошото представяне на "Зърнени Храни България" на БФБ. Публикация на 16 ноември. На 7 декември ги продавам на близо 8% капиталова печалба. Същият ден купувам дялове от "Софарма", които държа и до днес. Капиталовият ръст на този пакет към днешна дата е 28,15%. Това е отличен резултат, предстоят и дивиденти.

Междувременно реших да прехвърлия всички инвестиции от Англия в България. За тези ми намерения бях писал в статията "Чуждестранни инвеститори на БФБ". Добрите резултати в България и слабите в Англия ме задължиха да побързам.

В последните си дни портфолиото ми в HSBC се състоеше от 2/3 Invesco Perpetual Emerging Europe Z Acc фонд - най-вече руски компании, и 1/3 Hong Kong and China Z Acc - китайски акции. Физическата ми умора и ден закъснение донесоха още малко загуби по първия фонд в период на корекция, но да сме живи и здрави, както се казва...

Ето го крайният резултат от инвестиционната ми дейност в Англия. "Златният" фонд златен ми излезе - голяма грешка, която натежа много в крайния резултат от -2%. Пет печеливши и две губещи инвестиции. Приемам загубата като "такса обучение".

Транзакционните разходи по трансфера плюс нетния ефект от портфейла беше компенсиран буквално за нула време на БФБ. Чудесна спекула по позицията "Еврохолд" преди влизането ѝ в SOFIX ми донесе 10% капиталов ръст върху акцията овърнайт (за един ден). Много е. Продадох половината от купеното количество, за да прибера печалбата и я реинвестирах в други, по-устойчи компании (най-вече "Стара Планина Холд" - най-смисленият индустриален холдинг в България).

Може би допуснах малка грешка с включването в другия нов конституент на SOFIX "Алкомет" - алуминиевият завод в Шумен, но засега портфейла ми на БФБ от началото на годинате бележи ръст от 24,26%. В пъти повече от реализираните скромни загуби в Англия.

В момента всички участници на БФБ се наслаждаваме на мощен бичи пазар. Вероятно и в следващото тримесечия пак ще съм на този пазар.

Важните компоненити на горната фигура са графиката за последните три месеца, процентите на портфейла и тежестта на отделните акции. Губещите компоненти - "Алкомет", "Химимпорт" и "Зърнени Храни България" имат относително нисък дял в портфейла. Добре представящите се "Софарма", "Стара Планина Холд" и "Еврохолд" са с по-голямо тегло.

Страшно ми е интересно и приятно да се занимавам с тези щуротии...

Не знам какво заглавие да сложа

Аз съм почти в несвяст. Важно е точно сега да опиша какво чувствам и какво мисля, защото още утре всичко ще бъде различно.

Взех го проклетият шести изпит! Взех пустата етика! Теренът е чист, светофарът е зелен, веригата е скъсана, изобщо... бау-бау...

Беше последна визита за деня. Попълвах бланките в къщата на една баба на име Джоан Марион Роуз. Трябваше да погледна часа и си извадих телефона. Видях, че имам имейли. Единият беше със заглавие "AAT PETH Assessment". Отворих го, прочетох набързо, после прочетох по-внимателно и челюстта ми направо щеше да гръмне - Competent!

Бях с Кристинчето Томуш. Прегръдки, обяснявам ѝ за какво става дума. След визитата право в Теско да ѝ взема, а и да си взема сайдер, бири и т.н. Първата ми работа беше да звънна в София на майка ми. Обаждане в 20:10 Гринуич, 22:10 софийско време. Първоначално се стресна жената, но после се окопити, а и като разбра за какво се обаждам...

Прибрах се и танцувах в стаята, скачах, ръкомахах.

Много беше важно да го взема този изпит. Въпреки че вече бях решил да се прибирам, не ми беше ясно какво ще правя, ако не съм го взел. Основният ми сценарий беше стоене до дупка до взимане. Ама пък ако се закучи и трети път до юни ли да стоя?

Няма значение, всичко вече е история! Вече съм ААТ ниво 3, браво на мен. Винаги ще имам опцията пак да дойда в Англия и пак да си опитам късмета, ако нещо не ми върви в България.

За този изпит отделих много време. Последната седмица беше умопомрачаваща. Не се бях чувал с никого, спах по шест часа средно, което не е малко, но е под нормата ми за възстановяване. Над 50 часа работа, футболи, втора работа на индийското, какво ли не... Затова и нямаше нищо в блога, не се бях чувал с никой цялата седмица. Учех дори в дупките между работата. Имам час почивка - преговарям.

Спомням си още - един ден отделих половин час за домашен фитнес. Както си вдигам гирите, така си повтарях дефиниции на изуст. Правя коремни преси - бърборя си нещо по материала.

За самият изпит не бях писал. Треперех. Падна ми се вариантът от Саутхямптън - този, на който вече бях късан. До колкото знам са три варианта на изпита. Пак имах някаква пропуски, не всичко беше съвършено, макар че доста повече знаех и доста повече писах. Имах своите основания за притеснение така или иначе. Със свито сърце си бях.

Сега обаче това е минало. Сериозен труд се положи, сега дано някой плод събера. Ай наздраве, отивам да си отворя една бира вече, че тия два сайдера... като лимонадки :)

Към своя край ли е английското приключение

Писано в първите дни на февруари:

За първи път, откакто съм в Англия, семейството ми започна да ме навива да се връщам. Най-вече дядо ми, който ме изпрати с много силни и емоционални думи.

Всички, разбира се, винаги са искали да бъдем по-близо. Но и също са искали най-доброто за мен, което включва по-добра среда, по-добра държава, повече възможности за развитие, по-добър стандарт...

Иначе приятелите, най-вече Любо, откакто съм тук, все ме теглят обратно. С него сме си говорили няколко пъти при какви обстоятелства бих се прибрал. Още миналата година, когато бях на строежа, си бях дал разни крайни срокове, които пропуснах без проблем. Нормално, животът е динамичен, обстоятелствата се променят всеки ден.

Така се случи и вчера, 1 февруари, когато в ранния следобед е паднало исторически писмо през пощенската дупка на вратата ни. Предизвестие за напускане на къщата, тъй като имотът е продаден. Срокът е два месеца - до 3 април.

И така, изправен съм пред решение. Остават два изпита - един нормален и един труден. С Андрей огледахме имотния пазар - скъпи са наемите. Преди ми се искаше нещо такова да стане, че да ни сръчка и да си излезем двамата с него или с трети човек, ама не си бях правил сметката досега. Не че съвсем не излиза, но спестяването би станало хептен трудно.

Дописано на 21 март:И така, вече знаем, че се прибирам. Първият от двата изпита падна, сега в трепет очаквам резултати от втория.

Междувременно покрай къщата настъпват постоянни обрати. Както беше продадена и се настройвахме да изпълним предизвестието, така в един момент купувачът се отказа от сделката на цената на платеното стоп-капаро и започнаха нови огледи.

Михаела беше намерила друга къща, но влошените отношения с агенцията ѝ попречиха да я наема. А и на господата, с които живея в момента, им обясних, че е срамота и грехота някаква жена да им идва от Рединг, за да им наема къща и да ги оправя.

В момента освен с Андрей, съм си близък и с Кристи - пак някакъв братовчед далечен на Хурдуците (както им викам на всички от родата) и един Виорел, нова фигура, който е готвач в един хотел в Сандбанкс. По-точно готвач по хотели, защото сега е в процес на смяна на работното място.

Що се отнася до мен, аз вече пуснах предизвестие за напускане на работата. Може би ще напиша отделна публикация за последните ми дни във фирмата, те са направо кошмар. Толкова много хора напуснаха, буквално едвам смогваме да посетим всички нуждаещи се...

Иначе стана ясно, че съм номиниран за съдия на един от финалите в Дорсет. Много мило. Това означава, че ще остана поне до 5 април, защото на 4-ти ми е мачът. Най-вероятно ще остана и още 5-10 дена да си уредя нещата тук - багажи, автомобил, документи... В момента просто няма време. Не случайно в блога се отвори деветдневна дупка. След Дърдъл Дор не съм имал и секунда свободна.

Има и емоции в този процес по затваряне на "житейската глава". Ще се разделя с редица хубави и лоши елементи от ежедневието, със създадените приятели. Ще се прибера променен, дано помъдрял поне :)

Като цяло беше интересна глава в моя живот, да видим какво предстои...

Втора футболна вечер, промоция и финал

Голям футболен ден беше петък, 17 март.

За втори път присъствах на годишната Съдийска вечер на Дорсет Каунти Еф Ей (Dorset County FA), като този път беше още по-вълнуващо.

И предишното събитие беше интересно, но този път имах повече лично участие. Започна се с представяне на съдиите за финалите в Дорсет. Ще се играе за пет купи, три от които в мъжкия футбол, една в женския и една при юношите. По-рано през месеца бях определен за един от асистентите на Minor Cup Final (третият по сила турнир при мъжете). Вярно, не е най-важният финал, но пак е признание за положения труд и ще бъде и първият ми мач, в който ще има церемония по награждаване и т.н. Може и до дузпи да се стигне, със сигурност ще бъде интересно.

Та на това представяне в презентация избориха всички съдии, които ще бъдат въвлечени във финалите. И моето име мина на екран, с българското знаме. Голяма гордост. Ако се докопам до материалите, ще ги пусна тук.

Направихме си снимка бригадата за нашия финал. Реших да съм без сакото. Малшанс, измъкнала ми се е вратовръзката от ушенцето отзад :D Живи и здрави.

На самият мач ще бъдем с почeтни екипи, които местната федерация ни осигури. Ще ми остане скъп спомен.

Иначе нещо промоцията не се състоя изобщо. Вече съм ниво 6 (тук нивата са низходящи, преди бях 7), номинирам съм и за ниво 5, но... ще видим (защо "ще видим" ще обявя в блога утре).

Имаше и образователна част - интересна презентация за справяне с масови конфронтации на терена. Имаше какво да се научи и запомни.

Имаше и банкет маса със сандвичи, соленки, сладки и задължителните чай и кафе.

Хубав спомен като цяло ще ми остане и втората съдийска вечер.

Дърдъл Дор

Дърдъл Дор (или Портата Дърдъл, Durdle Door) е известна варовикова арка във водата на Юрския бряг край Люлуърт.

Една интересна забележителност в Дорсет, която с Андрей и Митко посетихме в мъглив ден. За нея може да се каже, че изглежда по-солидна от малтийската паднала в морето арка.

Ето малко снимки от Дърдъл Дор:

Къде отиват данъците в Англия

Къде отиват данъците в Англия? Не бих имал особена представа, ако преди две седмици не получих писмо от HMRC (Her Majesty Revenue & Customs, английският НАП) с разбивка по сектори с точност такава, че знам до паунд за какво са похарчени вноските ми към хазната.

Да видим. За данъчната 2015/2016 съм платил общо 708.80 паунда данъци и осигуровки, което е доста малко. Причините са две - включих се в светлата икономика през септември и така контрибуциите ми бяха само за 6 месеца, а и работих на минимална заплата, която към момента на започването ми беше 6.70 паунда.

Освен това сметката не включва върнатите данъци в размер на 349.60 паунда. Предполагам, че тези рабати се покриват от перото ""Благосъстояние" (Welfare, в българския закон за държавния бюджет  същото е наречено "Социално осигуряване, подпомагане и грижи"). Ето как изглеждат публичните разходи през призмата на моите вноски:

"Социалното" перо е най-голямото както в България, така и в Англия. 117 паунда от данъците ми са отишли за него, което възлиза на 16,53%. За да е обективно сравнението ще добавя контрибуцията ми за държавните пенсии (91 паунда, 12,85%). Така в Англия социалното подпомагане изглежда употребява 29,38% от бюджета, докато в България отиват 35,2%.

Ето графика на българския бюджет 2016, документът на Министерството на финансите можете да видите ТУК.

За здравеопазване са отишли 19,92% (141 паунда) от данъците и осигуровките ми. В България държавния бюджет заделя 11,6%.

Образованието в България усвоява 9,2% от бюджета, в Англия - 12,00%.

И идва една разлика, в която България е в пъти по-добре от Англия. За "Лихви по държавния дълг" на Острова отиват 5,37% от данъците, а в България перото "Разходи, неквалифицирани в другите функции" е в размер на 2,4% от държавния бюджет.

За отбрана на Кралицата съм дал 37 паунда (5,23%), а за вътрешен ред и сигурност - 30 паунда (4,24%).  В България се охарчваме с общо 9,9% и тук наблюдаваме паритет в процентното изражение на разходите.

В дъното на таблицата са "Задграничната помощ" (9 паунда, 1,27%) и "Контрибуции на Обединеното Кралство към бюджета на Европейския съюз" (8 паунда, 1,13%). Не знам дали е така, но ако тези пера влизат в "Разходи, неквалифицирани в другите функции", то това означава, че дълговата ни позиция е още по-добра.

Интересно ми беше да узная споделената по-горе информация. Може би и в България трябва да се пращат такива писма, първо за да се насърчи изсветляването на икономиката и второ да се повиши данъчната култура на българина, която е трагична.

България харчи повече за социално дело и по-малко за образование, но си обяснявам това с равнищата на бедност в страната и значително по-малките бюджетни постъпления в сравнение с Обединеното Кралство.

Коледното парти през март

Нещо не случвам на Коледни партита в Англия. С усмивка си припомних преди да седна да пиша този пост за миналогодишното парти, когато още бях в агенцията и ходех по строежите. Тогава се бях явил в офиса само аз (историята тук).

Сега имахме 300% ръст :) На Коледното парти на Ейджинкеър бяхме трима - аз, Кери Фрийман и Сара Кроксал, ама дойде и една приятелка на Кери с дъщеря си (на 4 годинки). Тук е моментът да кажа, че е имало общо три такива партита - офис хората са си излезли отделно преди много време, а друга партида от 4-5 човека са били преди нас. Общо взето тези, които натягахме да ни се направи парти, ни се направи - предоминантно чужденците, с някои изключения.

Т. нар. парти се състоеше от покриването на куверта за ресторант от типа "Ядеш колкото можеш". Бяхме в ресторант "Day's". Много як. Самата вечеря беше в петък, 3 март, затова и изпуснах пък празника в българската общност. 

Пробвах различни вкусотии, най-вече от азиатските кухни. Англичанките не са много по експериментите, установих. Но за сметка на това обраха десертите.

Не бяха пробвали суши. Показах им как се яде, какво се прави. Кери и Сара рискуваха. Кери го изплю направо, Сара го глътна някак си. Не им хареса. Явно не са готови за екзотики.

Малко потънах от срам обаче, когато почнаха да взимат желирани бонбони за малката. И трите дами напълниха чанитите си до-го-ре (!) с всякакви такива бонбони. Аргументът? За 17 паунда заслужават да им преберем и манджите :) Макар че не ги плащаме ние...

Весело беше, още някакво преживяване.

3 март в Българската общност в Борнмът и Пул

3 март - Националният празник на България, тази година се падна в петък, когато новооткритата школа по народни танци обичайно има тренировка.

Едно от чудесните постижения на Българската общност в Борнмът и Пул е именно създаването на тази школа, която да поддържа духа на сънародниците ни в региона. За деня на Освобождението бе създадена организация за малък празник с традиционни гозби, знамена и хора. Доколкото виждам от снимките са присъствали поне 25 човека, което е страхотно.

Успехът с набирането на заявления за изборна секция направо бледнее пред тази инициатива на българската диаспора, а чакам с интерес да видя и развитието на идеята за създаване на българско училище в Борнмът.

Фахита

В българския интернет няма почи нищо на тема Фахита (или Фаджита, от мексикански - Fajita). В супермаркета много често се спирам пред рафта с международната кухня, но сравнително рядко си взимам нещо. Този път обаче грабнах една кутия, която ми се стори лесна и интересна.

Фахитасите са мексиканско творение, но логично ги има и в САЩ - така наречената Текс-Мекс кухня. В комплекта, който си взех, имаше 8 царевични хлебчета (известни в България като арабски питки или дюнер хлебчета). Имаше още подправка за пиле и пикантен доматен сос.

Отделно си взех лук, чушки, пиле и люти чушки халапеньо. Вместо обикновен, взех червен лук, а вместо чисто пиле взех готови хапки с къри (тика чикън).

Първата стъпка беше да нарежа и запържа лука с резените чушка. Сигурен бях, че жълта или червена чушка ще бъде по-добре от зелена. Изпърлих зеленчуците, след което вместо да поръся пилето с Фахита подправката, изсипах известна част в тигана. Добавих и пилето, за да се загрее.

Хлебчетата подгрях в микровълновата според инструкциите. Намазах с доматения сос, нарязах малко халапеньо...

След това нахвърлях част от продукцията oт тигана, завих и... ето я Фахитата. Страхотно стана :)

Стари кулинарни шедьоври:
Японски спагети удон
Тайни от кухнята