Изборна секция Борнмът

Стари публикации по темата за изборните секции в чужбина:
Първото ми гласуване в чужбина
Ще има ли изборна секция в Борнмът и Пул
Гласуване на изборите в Борнмът и ПулПризив към Българската общност
Загубената битка и спечелената война за секция
Изборният ден във Великобритания

В петък, 24 февруари, секция "Борнмът" покри критерия от 60 заявления, нужни за разкриването ѝ. Този път събирането на критичната маса бе малко по-лесно, цели четири дни преди крайния срок.

Проведохме и добра кампания в групата на Българската общност във Фейсбук. Председателката на секцията от президентските избори Мая Николова отново беше много активна както за подаване на заявления, така и за разгласяване на проекта за създаване на българско училище в Борнмът. В изборния ден ще бъде раздаван въпросник, чрез който ще се установят нуждите и нагласите на българите в региона и техните деца.

Иначе усилията по изграждането на БГ общността тук дават най-различни позитивни резултати, но тях ще обобщя някой друг път.

Отново по изборите. В координационната група за избори и референдуми в чужбина, на която съм член, се спомена, че подаването на заявления във Великобритания върви по-бавно от предишните избори. За нашето графство това не се отнася, макар че и нашият старт беше слаб. Спомена се възможната причина "Слави Трифонов" (липсата на референдум). Направи ми впечатление, че други координатори подават заявления от името на своите съграждани по места. Например - има български магазин в града "Х" и всеки, който мине, оставя личните си данни и после координаторът ги въвежда накуп. При нас не съм чувал за тази практика, поне не сме я правили организирано и целенасочено.

Иначе резултатите от активизирането на местната общност са очевидни. На графиката долу се виждат гласувалите на последните избори в Борнмът, общо-взето отскоро в района е натрупана критична маса българи. Ефектът от усилията от 2016 година насам е очевиден:

Източник: https://news-bg-abroad.com / Боян Юруков

Секции във Великобритания към настоящия момент (25 Фев 17, 10:30 GMT) ще има още в Абърдийн, Бирмингам, Брайтън, Бристол, Кембридж, Ковънтри, Единбург, Екзитър, Глазгоу, Лондон, Манчестър, Норич, Оксфорд, Питърбороу и Саутхемптън.

Кардиф, Лийдс, Нотингам, Рединг също са близо, но в последния момент може и други да дръпнат, разбира се. Важното е, че ние успяхме навреме.

Бурята Дорис

Четврътък, 23 февруари. За мен - съвсем нормален работен ден, за Англия - климатична паника. Вилнее бурята Дорис.

Сутринта в 7:00 по радиото започнаха да "облъчват народа" колко е "сериозно положението". В колата слушам "Уейв Уан-О-Файв" (Wave 105), което е радио на и за Югозапада. Съобщаваше се, че влаковите разписания са объркани, на места ветровете достигат 80 мили в час (над 120 км/ч) и изобщо, че ще се мре едва ли не.

По обяд хванах и някакви новини. Показваха с преки включвания как хвърчат хора и предмети по улиците в Ливърпул например и други градове, пристанища затворени, полети отменени и така нататък...

А в Пул имаше малко по-силен бриз от обичайното. Тук климатът винаги е бил много благосклонен :)

Снимката по-долу от случаен новинарски сайт. Паднали дървета нейде си...

Старо по климатичната тема:
Проливен дъжд в Пул

Хоби влакчета

След мача на Магна роуд, където играе Хемуърти Юнайтед, както обикновено домакините дадоха вечеря. Хапнахме с колегите съдии по едни наденички с пържени картофки и една бира.

Междувременно ми направи впечатление известната суматоха в сградата. Видях, че се провежда изложение на хоби влакчета, което логично ми грабна интереса.

Имаше движещи се моделчета, части за продан - вагони, локомотиви, релси, всичко. Влакчета от лего, апокрифни книги и всичко свързано с железничарското хоби. Забавно!

Очевидно имаше и достатъчно ентусиасти, за да бъде това събитие възможно. Ето и няколко снимки:

Два мача и едно събитие в асоциацията

След завръщането ми от България имах два мача досега - един в Дорсет Премиер лигата, в който бях асистен, и един във втора дивизия, на който бях главен съдия.

Интересното на първия беше, че имаше изложба на хоби влакчета на клубната база на отбора домакин - Хемуърти Рекриейшън. Мачът завърши 9:1 за Хам Рек срещу Шерборн. Мисля, че това е изравнен рекорд по резултатност в мои мачове. Много бяха слаби гостите, а беше и доста студено, около 0 градуса. За първи път съдийствах с ръкавици в Англия.

Ето една снимка от вкалчетата, утре ще кача и другите.

Другият ми маче беше в Уеймът. Голяма скука и 0:0, но имах наблюдател за трети път и, разбира се, много висока оценка. Имаше две интересни ситуации - един непряк свободен удар дадох и един жълт картон, за които получих поздравления.

А и времето беше чудесно, снимки от Уеймът вече пуснах.

Събитието в централата пък беше писмен тест на кандидатите за промоция. Все повече ме обижда факта, че не бях признат за по-високо ниво от самото начало, но както и да е. Имаше нещо интересно и там. Едно момче беше подготвило презентация как можеш да бъдеш добър футболен съдия без да имаш никакви качества. Наистина любопитно и честно казано, доста смислено. Ето неговите препоръки (отдолу) и част от въпросника (отгоре):

Снимки от Уеймът

Чудесен ден в Уеймът (или Уеймут - и двете се използват /Weymouth/). Ето малко снимки от разходката ми преди мача на 18 февруари.

Откъде идват дрехите втора употреба

Имаше голям бум с бизнеса с дрехи втора употреба. Не само в България, в Румъния също, особено в периода отр 2010 до 2015 година. Андрей потвърди.

Знаем, че тези дрехи идват в Източна Европа от Западна Европа, но откъде точно и как точно - ще стане ясно в следващата кратка история.

Помагам на Сара Кроксол (гледам в статията за Ейджинкеър - не съм я споменавал), понеже го е закъсала и с двете си деца трябва да напусне квартирата си, а няма кола. Та моята роля е като събере боклук, да отидем до сметището, да го хвърлим. Доста боклук събират тия хора - то не е точно боклук, а непотребни вещи.

Вече два пъти пълним Реното до горе, а Реното е голямо! :) Ето:

Освен до сметището, отидохме и веднъж до така наречения "cash for clothes" пункт. От името си става пределно ясно - получаваш пари срещу стари дрехи.

Червих се малко, щото в чувалите имаше дори бельо - кое прано, кое не... историята мълчи. Самият пункт е полусекретен - един отворен контейнер зад индустриални сгради, в който има стотици вече пълни чували, един кантар, един стол, едно радио и един календар. А! И един чичко, който пори чувалите и определя кое ще вземе и кое не.  С около 60% успеваемост Сара взе около 11 паунда. Тарифата беше 50 пенса на килограм.

Трудно ми излиза сметката, като се замисля. Колко получава тоя чичко в Англия, дори и да е в сивия сектор? По-малко от 50 на ден не може. Ние предадохме 22 кг., след нас дойде друга жена, която даде по-малко. Но да речем, че на ден изкупува 150 кг., които могат да бъдат реализирани за максимум 1 паунд (2,30 лв.) на килограм към крайните търговци. При такъв сценарий стойностната сметка само за оперативна дейност при тези параметри дава 25 паунда на ден преди режийни и други. Ами не е много интересен бизнес, освен ако дрехите не се реализират по друг начин и при други цени.

Лутън

Имах възможността да хвърля едно око на град Лутън в деня, когато изпуснах полета си до България.

Беше 16 януари, но не беше никак студено в Англия - около 8-9 градуса ме изпратиха. Нямаше и дъжд. Всичко това позволи да се поразходя в момента, в който изчерпах правото си на безплатен интернет на летището.

Досега Лутън го знаех само покрай въпросното летище - едно от общо четирите в околията на Лондон (другите три са Хийтроу, Гетуик и Станстед). Е, и с факта, че преди време българският национал Бончо Генчев играеше за местния тим във Висшата лига.

Взех си багажа и се натоварих на автобуса за центъра. Това, което видях, беше главната търговска улица и, разбира се, мола, откъдето допълних още някои подаръци.

Молът е съпоставим с тези в Саутхямптън, което ми говори, че има пазар. Имаше и магазин на футболния клуб, както и Теско - много мило и удобно. Толкова за там.

Навън обстановката ми изглеждаше напълно позната - къщите същите, архитектурата, тук-таме някоя по-модерна сграда. Автомобилите и автобусите не се отличаваха с нищо - нито изглежда по-богат, нито по-беден район. Главната разлика с Пул и Борнмът обаче е етническата картина. Имаше много повече араби, много повече цигани от Балканите, като цяло много повече цвят. Може би беше малко по-мръсно от централната улица на Пул, но това вероятно е самозаблуда.

Струва ми се, че ако се бях озовал там, нямаше да ми е добре. Но и това усещане е изкривено през призмата на всичко хубаво, което ме е заобикаляло напоследък.

Други градове и локации:
Борнмът
Пул
Рединг
Сандбанкс
Саутхямптън

А ето и няколко снимки от Лутън: