Втора футболна вечер, промоция и финал

Голям футболен ден беше петък, 17 март.

За втори път присъствах на годишната Съдийска вечер на Дорсет Каунти Еф Ей (Dorset County FA), като този път беше още по-вълнуващо.

И предишното събитие беше интересно, но този път имах повече лично участие. Започна се с представяне на съдиите за финалите в Дорсет. Ще се играе за пет купи, три от които в мъжкия футбол, една в женския и една при юношите. По-рано през месеца бях определен за един от асистентите на Minor Cup Final (третият по сила турнир при мъжете). Вярно, не е най-важният финал, но пак е признание за положения труд и ще бъде и първият ми мач, в който ще има церемония по награждаване и т.н. Може и до дузпи да се стигне, със сигурност ще бъде интересно.

Та на това представяне в презентация избориха всички съдии, които ще бъдат въвлечени във финалите. И моето име мина на екран, с българското знаме. Голяма гордост. Ако се докопам до материалите, ще ги пусна тук.

Направихме си снимка бригадата за нашия финал. Реших да съм без сакото. Малшанс, измъкнала ми се е вратовръзката от ушенцето отзад :D Живи и здрави.

На самият мач ще бъдем с почeтни екипи, които местната федерация ни осигури. Ще ми остане скъп спомен.

Иначе нещо промоцията не се състоя изобщо. Вече съм ниво 6 (тук нивата са низходящи, преди бях 7), номинирам съм и за ниво 5, но... ще видим (защо "ще видим" ще обявя в блога утре).

Имаше и образователна част - интересна презентация за справяне с масови конфронтации на терена. Имаше какво да се научи и запомни.

Имаше и банкет маса със сандвичи, соленки, сладки и задължителните чай и кафе.

Хубав спомен като цяло ще ми остане и втората съдийска вечер.

Дърдъл Дор

Дърдъл Дор (или Портата Дърдъл, Durdle Door) е известна варовикова арка във водата на Юрския бряг край Люлуърт.

Една интересна забележителност в Дорсет, която с Андрей и Митко посетихме в мъглив ден. За нея може да се каже, че изглежда по-солидна от малтийската паднала в морето арка.

Ето малко снимки от Дърдъл Дор:

Къде отиват данъците в Англия

Къде отиват данъците в Англия? Не бих имал особена представа, ако преди две седмици не получих писмо от HMRC (Her Majesty Revenue & Customs, английският НАП) с разбивка по сектори с точност такава, че знам до паунд за какво са похарчени вноските ми към хазната.

Да видим. За данъчната 2015/2016 съм платил общо 708.80 паунда данъци и осигуровки, което е доста малко. Причините са две - включих се в светлата икономика през септември и така контрибуциите ми бяха само за 6 месеца, а и работих на минимална заплата, която към момента на започването ми беше 6.70 паунда.

Освен това сметката не включва върнатите данъци в размер на 349.60 паунда. Предполагам, че тези рабати се покриват от перото ""Благосъстояние" (Welfare, в българския закон за държавния бюджет  същото е наречено "Социално осигуряване, подпомагане и грижи"). Ето как изглеждат публичните разходи през призмата на моите вноски:

"Социалното" перо е най-голямото както в България, така и в Англия. 117 паунда от данъците ми са отишли за него, което възлиза на 16,53%. За да е обективно сравнението ще добавя контрибуцията ми за държавните пенсии (91 паунда, 12,85%). Така в Англия социалното подпомагане изглежда употребява 29,38% от бюджета, докато в България отиват 35,2%.

Ето графика на българския бюджет 2016, документът на Министерството на финансите можете да видите ТУК.

За здравеопазване са отишли 19,92% (141 паунда) от данъците и осигуровките ми. В България държавния бюджет заделя 11,6%.

Образованието в България усвоява 9,2% от бюджета, в Англия - 12,00%.

И идва една разлика, в която България е в пъти по-добре от Англия. За "Лихви по държавния дълг" на Острова отиват 5,37% от данъците, а в България перото "Разходи, неквалифицирани в другите функции" е в размер на 2,4% от държавния бюджет.

За отбрана на Кралицата съм дал 37 паунда (5,23%), а за вътрешен ред и сигурност - 30 паунда (4,24%).  В България се охарчваме с общо 9,9% и тук наблюдаваме паритет в процентното изражение на разходите.

В дъното на таблицата са "Задграничната помощ" (9 паунда, 1,27%) и "Контрибуции на Обединеното Кралство към бюджета на Европейския съюз" (8 паунда, 1,13%). Не знам дали е така, но ако тези пера влизат в "Разходи, неквалифицирани в другите функции", то това означава, че дълговата ни позиция е още по-добра.

Интересно ми беше да узная споделената по-горе информация. Може би и в България трябва да се пращат такива писма, първо за да се насърчи изсветляването на икономиката и второ да се повиши данъчната култура на българина, която е трагична.

България харчи повече за социално дело и по-малко за образование, но си обяснявам това с равнищата на бедност в страната и значително по-малките бюджетни постъпления в сравнение с Обединеното Кралство.

Коледното парти през март

Нещо не случвам на Коледни партита в Англия. С усмивка си припомних преди да седна да пиша този пост за миналогодишното парти, когато още бях в агенцията и ходех по строежите. Тогава се бях явил в офиса само аз (историята тук).

Сега имахме 300% ръст :) На Коледното парти на Ейджинкеър бяхме трима - аз, Кери Фрийман и Сара Кроксал, ама дойде и една приятелка на Кери с дъщеря си (на 4 годинки). Тук е моментът да кажа, че е имало общо три такива партита - офис хората са си излезли отделно преди много време, а друга партида от 4-5 човека са били преди нас. Общо взето тези, които натягахме да ни се направи парти, ни се направи - предоминантно чужденците, с някои изключения.

Т. нар. парти се състоеше от покриването на куверта за ресторант от типа "Ядеш колкото можеш". Бяхме в ресторант "Day's". Много як. Самата вечеря беше в петък, 3 март, затова и изпуснах пък празника в българската общност. 

Пробвах различни вкусотии, най-вече от азиатските кухни. Англичанките не са много по експериментите, установих. Но за сметка на това обраха десертите.

Не бяха пробвали суши. Показах им как се яде, какво се прави. Кери и Сара рискуваха. Кери го изплю направо, Сара го глътна някак си. Не им хареса. Явно не са готови за екзотики.

Малко потънах от срам обаче, когато почнаха да взимат желирани бонбони за малката. И трите дами напълниха чанитите си до-го-ре (!) с всякакви такива бонбони. Аргументът? За 17 паунда заслужават да им преберем и манджите :) Макар че не ги плащаме ние...

Весело беше, още някакво преживяване.

3 март в Българската общност в Борнмът и Пул

3 март - Националният празник на България, тази година се падна в петък, когато новооткритата школа по народни танци обичайно има тренировка.

Едно от чудесните постижения на Българската общност в Борнмът и Пул е именно създаването на тази школа, която да поддържа духа на сънародниците ни в региона. За деня на Освобождението бе създадена организация за малък празник с традиционни гозби, знамена и хора. Доколкото виждам от снимките са присъствали поне 25 човека, което е страхотно.

Успехът с набирането на заявления за изборна секция направо бледнее пред тази инициатива на българската диаспора, а чакам с интерес да видя и развитието на идеята за създаване на българско училище в Борнмът.

Фахита

В българския интернет няма почи нищо на тема Фахита (или Фаджита, от мексикански - Fajita). В супермаркета много често се спирам пред рафта с международната кухня, но сравнително рядко си взимам нещо. Този път обаче грабнах една кутия, която ми се стори лесна и интересна.

Фахитасите са мексиканско творение, но логично ги има и в САЩ - така наречената Текс-Мекс кухня. В комплекта, който си взех, имаше 8 царевични хлебчета (известни в България като арабски питки или дюнер хлебчета). Имаше още подправка за пиле и пикантен доматен сос.

Отделно си взех лук, чушки, пиле и люти чушки халапеньо. Вместо обикновен, взех червен лук, а вместо чисто пиле взех готови хапки с къри (тика чикън).

Първата стъпка беше да нарежа и запържа лука с резените чушка. Сигурен бях, че жълта или червена чушка ще бъде по-добре от зелена. Изпърлих зеленчуците, след което вместо да поръся пилето с Фахита подправката, изсипах известна част в тигана. Добавих и пилето, за да се загрее.

Хлебчетата подгрях в микровълновата според инструкциите. Намазах с доматения сос, нарязах малко халапеньо...

След това нахвърлях част от продукцията oт тигана, завих и... ето я Фахитата. Страхотно стана :)

Стари кулинарни шедьоври:
Японски спагети удон
Тайни от кухнята

Топ мач

Пак в Уеймът, но този път за възможно най-сериозния мач, на който мога да бъда назначен съгласно листата, в която се намирам. Първият срещу вторият в Дорсет Премиер Лигата. Страхотно.

Главен съдия беше едно перспективно момче, което е четвърти левел, още един добър асистент имаше и аз. Стадион "Уеймът Колидж", бил съм вече там. Двубой между Болти Спорт и Холт Юнайтед. Гостите победиха 1:0 и вероятно ще спечелят лигата. Оспорван мач, доста напрежение, малко интересни положения. Аз каквото имаше пред мен си го дадох, смятам, че добре се справих.

Доколкото разбрах е имало и хора от лигата. Момчета говореха за тях с респект. Имаше около 50-60 зрители, което за стандартите на това нива не е зле.

Радвам се, че ми бе гласувано доверие за този мач. Смятам, че го оправдах.

Кратко репортажче за срещата има в Дорсет Ехо, но както обикновено - без снимки.

Падна петият изпит

След известна пауза дойде моментът да бутна още един изпит. Експериментално днес се бях записал в някакъв незнаен учебен център в Борнмът. Адресът му намерих от сайта на асоциацията, така че счетох, че рискът е премерен.

Не се чувствах на 100% подготвен, макар че доста време отделих в подготовка. Но разбира се не винаги е нужно да имаш голямо надмощие, за да преодолееш препятствие. Освен това и опасенията ми се оказаха безпочвени и в крайна сметка направих поредния овър-кил, като задачите ги смазах за час от възможни два и половина.

Иначе центърчето си е някакъв прохождащ бизнес - стара сграда, в която се провеждат всякакви онлайн тестове, какъвто е по същество и ААТ изпитът. В една много малка стая с три стари компютъра бяхме аз, някакво друго момче и т.нар. квестор. Чуваше се шум от другите помещения, та ни бяха раздали по чифт тапи за уши и едни слушалки от тези за строители - наушници. Забавно.

Направи ми впечателние още, че центърчето се финансира по европрограми. Да не плачат после...

Самият изпит беше по "Стойностна сметка и приходи" (Cost and Revenue). Повече ми харесват приходите :)

Сега остава проклетата "Етика" да я надвия и да си събера урожая, тоест да си взема дипломата.