Нещо не случвам на Коледни партита в Англия. С усмивка си припомних преди да седна да пиша този пост за миналогодишното парти, когато още бях в агенцията и ходех по строежите. Тогава се бях явил в офиса само аз (историята тук).
Сега имахме 300% ръст :) На Коледното парти на Ейджинкеър бяхме трима - аз, Кери Фрийман и Сара Кроксал, ама дойде и една приятелка на Кери с дъщеря си (на 4 годинки). Тук е моментът да кажа, че е имало общо три такива партита - офис хората са си излезли отделно преди много време, а друга партида от 4-5 човека са били преди нас. Общо взето тези, които натягахме да ни се направи парти, ни се направи - предоминантно чужденците, с някои изключения.
Т. нар. парти се състоеше от покриването на куверта за ресторант от типа "Ядеш колкото можеш". Бяхме в ресторант "Day's". Много як. Самата вечеря беше в петък, 3 март, затова и изпуснах пък празника в българската общност.
Пробвах различни вкусотии, най-вече от азиатските кухни. Англичанките не са много по експериментите, установих. Но за сметка на това обраха десертите.
Не бяха пробвали суши. Показах им как се яде, какво се прави. Кери и Сара рискуваха. Кери го изплю направо, Сара го глътна някак си. Не им хареса. Явно не са готови за екзотики.
Малко потънах от срам обаче, когато почнаха да взимат желирани бонбони за малката. И трите дами напълниха чанитите си до-го-ре (!) с всякакви такива бонбони. Аргументът? За 17 паунда заслужават да им преберем и манджите :) Макар че не ги плащаме ние...
Весело беше, още някакво преживяване.
Сега имахме 300% ръст :) На Коледното парти на Ейджинкеър бяхме трима - аз, Кери Фрийман и Сара Кроксал, ама дойде и една приятелка на Кери с дъщеря си (на 4 годинки). Тук е моментът да кажа, че е имало общо три такива партита - офис хората са си излезли отделно преди много време, а друга партида от 4-5 човека са били преди нас. Общо взето тези, които натягахме да ни се направи парти, ни се направи - предоминантно чужденците, с някои изключения.
Т. нар. парти се състоеше от покриването на куверта за ресторант от типа "Ядеш колкото можеш". Бяхме в ресторант "Day's". Много як. Самата вечеря беше в петък, 3 март, затова и изпуснах пък празника в българската общност.
Пробвах различни вкусотии, най-вече от азиатските кухни. Англичанките не са много по експериментите, установих. Но за сметка на това обраха десертите.
Не бяха пробвали суши. Показах им как се яде, какво се прави. Кери и Сара рискуваха. Кери го изплю направо, Сара го глътна някак си. Не им хареса. Явно не са готови за екзотики.
Малко потънах от срам обаче, когато почнаха да взимат желирани бонбони за малката. И трите дами напълниха чанитите си до-го-ре (!) с всякакви такива бонбони. Аргументът? За 17 паунда заслужават да им преберем и манджите :) Макар че не ги плащаме ние...
Весело беше, още някакво преживяване.
0 коментара:
Публикуване на коментар