Писано в първите дни на февруари:
За първи път, откакто съм в Англия, семейството ми започна да ме навива да се връщам. Най-вече дядо ми, който ме изпрати с много силни и емоционални думи.
Всички, разбира се, винаги са искали да бъдем по-близо. Но и също са искали най-доброто за мен, което включва по-добра среда, по-добра държава, повече възможности за развитие, по-добър стандарт...
Иначе приятелите, най-вече Любо, откакто съм тук, все ме теглят обратно. С него сме си говорили няколко пъти при какви обстоятелства бих се прибрал. Още миналата година, когато бях на строежа, си бях дал разни крайни срокове, които пропуснах без проблем. Нормално, животът е динамичен, обстоятелствата се променят всеки ден.
Така се случи и вчера, 1 февруари, когато в ранния следобед е паднало исторически писмо през пощенската дупка на вратата ни. Предизвестие за напускане на къщата, тъй като имотът е продаден. Срокът е два месеца - до 3 април.
И така, изправен съм пред решение. Остават два изпита - един нормален и един труден. С Андрей огледахме имотния пазар - скъпи са наемите. Преди ми се искаше нещо такова да стане, че да ни сръчка и да си излезем двамата с него или с трети човек, ама не си бях правил сметката досега. Не че съвсем не излиза, но спестяването би станало хептен трудно.
Дописано на 21 март:И така, вече знаем, че се прибирам. Първият от двата изпита падна, сега в трепет очаквам резултати от втория.
Междувременно покрай къщата настъпват постоянни обрати. Както беше продадена и се настройвахме да изпълним предизвестието, така в един момент купувачът се отказа от сделката на цената на платеното стоп-капаро и започнаха нови огледи.
Михаела беше намерила друга къща, но влошените отношения с агенцията ѝ попречиха да я наема. А и на господата, с които живея в момента, им обясних, че е срамота и грехота някаква жена да им идва от Рединг, за да им наема къща и да ги оправя.
В момента освен с Андрей, съм си близък и с Кристи - пак някакъв братовчед далечен на Хурдуците (както им викам на всички от родата) и един Виорел, нова фигура, който е готвач в един хотел в Сандбанкс. По-точно готвач по хотели, защото сега е в процес на смяна на работното място.
Що се отнася до мен, аз вече пуснах предизвестие за напускане на работата. Може би ще напиша отделна публикация за последните ми дни във фирмата, те са направо кошмар. Толкова много хора напуснаха, буквално едвам смогваме да посетим всички нуждаещи се...
Иначе стана ясно, че съм номиниран за съдия на един от финалите в Дорсет. Много мило. Това означава, че ще остана поне до 5 април, защото на 4-ти ми е мачът. Най-вероятно ще остана и още 5-10 дена да си уредя нещата тук - багажи, автомобил, документи... В момента просто няма време. Не случайно в блога се отвори деветдневна дупка. След Дърдъл Дор не съм имал и секунда свободна.
Има и емоции в този процес по затваряне на "житейската глава". Ще се разделя с редица хубави и лоши елементи от ежедневието, със създадените приятели. Ще се прибера променен, дано помъдрял поне :)
Като цяло беше интересна глава в моя живот, да видим какво предстои...
За първи път, откакто съм в Англия, семейството ми започна да ме навива да се връщам. Най-вече дядо ми, който ме изпрати с много силни и емоционални думи.
Всички, разбира се, винаги са искали да бъдем по-близо. Но и също са искали най-доброто за мен, което включва по-добра среда, по-добра държава, повече възможности за развитие, по-добър стандарт...
Иначе приятелите, най-вече Любо, откакто съм тук, все ме теглят обратно. С него сме си говорили няколко пъти при какви обстоятелства бих се прибрал. Още миналата година, когато бях на строежа, си бях дал разни крайни срокове, които пропуснах без проблем. Нормално, животът е динамичен, обстоятелствата се променят всеки ден.
Така се случи и вчера, 1 февруари, когато в ранния следобед е паднало исторически писмо през пощенската дупка на вратата ни. Предизвестие за напускане на къщата, тъй като имотът е продаден. Срокът е два месеца - до 3 април.
И така, изправен съм пред решение. Остават два изпита - един нормален и един труден. С Андрей огледахме имотния пазар - скъпи са наемите. Преди ми се искаше нещо такова да стане, че да ни сръчка и да си излезем двамата с него или с трети човек, ама не си бях правил сметката досега. Не че съвсем не излиза, но спестяването би станало хептен трудно.
Дописано на 21 март:И така, вече знаем, че се прибирам. Първият от двата изпита падна, сега в трепет очаквам резултати от втория.
Междувременно покрай къщата настъпват постоянни обрати. Както беше продадена и се настройвахме да изпълним предизвестието, така в един момент купувачът се отказа от сделката на цената на платеното стоп-капаро и започнаха нови огледи.
Михаела беше намерила друга къща, но влошените отношения с агенцията ѝ попречиха да я наема. А и на господата, с които живея в момента, им обясних, че е срамота и грехота някаква жена да им идва от Рединг, за да им наема къща и да ги оправя.
В момента освен с Андрей, съм си близък и с Кристи - пак някакъв братовчед далечен на Хурдуците (както им викам на всички от родата) и един Виорел, нова фигура, който е готвач в един хотел в Сандбанкс. По-точно готвач по хотели, защото сега е в процес на смяна на работното място.
Що се отнася до мен, аз вече пуснах предизвестие за напускане на работата. Може би ще напиша отделна публикация за последните ми дни във фирмата, те са направо кошмар. Толкова много хора напуснаха, буквално едвам смогваме да посетим всички нуждаещи се...
Иначе стана ясно, че съм номиниран за съдия на един от финалите в Дорсет. Много мило. Това означава, че ще остана поне до 5 април, защото на 4-ти ми е мачът. Най-вероятно ще остана и още 5-10 дена да си уредя нещата тук - багажи, автомобил, документи... В момента просто няма време. Не случайно в блога се отвори деветдневна дупка. След Дърдъл Дор не съм имал и секунда свободна.
Има и емоции в този процес по затваряне на "житейската глава". Ще се разделя с редица хубави и лоши елементи от ежедневието, със създадените приятели. Ще се прибера променен, дано помъдрял поне :)
Като цяло беше интересна глава в моя живот, да видим какво предстои...
0 коментара:
Публикуване на коментар