Голям футболен ден беше петък, 17 март.
За втори път присъствах на годишната Съдийска вечер на Дорсет Каунти Еф Ей (Dorset County FA), като този път беше още по-вълнуващо.
И предишното събитие беше интересно, но този път имах повече лично участие. Започна се с представяне на съдиите за финалите в Дорсет. Ще се играе за пет купи, три от които в мъжкия футбол, една в женския и една при юношите. По-рано през месеца бях определен за един от асистентите на Minor Cup Final (третият по сила турнир при мъжете). Вярно, не е най-важният финал, но пак е признание за положения труд и ще бъде и първият ми мач, в който ще има церемония по награждаване и т.н. Може и до дузпи да се стигне, със сигурност ще бъде интересно.
Та на това представяне в презентация избориха всички съдии, които ще бъдат въвлечени във финалите. И моето име мина на екран, с българското знаме. Голяма гордост. Ако се докопам до материалите, ще ги пусна тук.
Направихме си снимка бригадата за нашия финал. Реших да съм без сакото. Малшанс, измъкнала ми се е вратовръзката от ушенцето отзад :D Живи и здрави.
На самият мач ще бъдем с почeтни екипи, които местната федерация ни осигури. Ще ми остане скъп спомен.
Иначе нещо промоцията не се състоя изобщо. Вече съм ниво 6 (тук нивата са низходящи, преди бях 7), номинирам съм и за ниво 5, но... ще видим (защо "ще видим" ще обявя в блога утре).
Имаше и образователна част - интересна презентация за справяне с масови конфронтации на терена. Имаше какво да се научи и запомни.
Имаше и банкет маса със сандвичи, соленки, сладки и задължителните чай и кафе.
Хубав спомен като цяло ще ми остане и втората съдийска вечер.
За втори път присъствах на годишната Съдийска вечер на Дорсет Каунти Еф Ей (Dorset County FA), като този път беше още по-вълнуващо.
И предишното събитие беше интересно, но този път имах повече лично участие. Започна се с представяне на съдиите за финалите в Дорсет. Ще се играе за пет купи, три от които в мъжкия футбол, една в женския и една при юношите. По-рано през месеца бях определен за един от асистентите на Minor Cup Final (третият по сила турнир при мъжете). Вярно, не е най-важният финал, но пак е признание за положения труд и ще бъде и първият ми мач, в който ще има церемония по награждаване и т.н. Може и до дузпи да се стигне, със сигурност ще бъде интересно.
Та на това представяне в презентация избориха всички съдии, които ще бъдат въвлечени във финалите. И моето име мина на екран, с българското знаме. Голяма гордост. Ако се докопам до материалите, ще ги пусна тук.
Направихме си снимка бригадата за нашия финал. Реших да съм без сакото. Малшанс, измъкнала ми се е вратовръзката от ушенцето отзад :D Живи и здрави.
На самият мач ще бъдем с почeтни екипи, които местната федерация ни осигури. Ще ми остане скъп спомен.
Иначе нещо промоцията не се състоя изобщо. Вече съм ниво 6 (тук нивата са низходящи, преди бях 7), номинирам съм и за ниво 5, но... ще видим (защо "ще видим" ще обявя в блога утре).
Имаше и образователна част - интересна презентация за справяне с масови конфронтации на терена. Имаше какво да се научи и запомни.
Имаше и банкет маса със сандвичи, соленки, сладки и задължителните чай и кафе.
Хубав спомен като цяло ще ми остане и втората съдийска вечер.
0 коментара:
Публикуване на коментар