Аз съм почти в несвяст. Важно е точно сега да опиша какво чувствам и какво мисля, защото още утре всичко ще бъде различно.
Взех го проклетият шести изпит! Взех пустата етика! Теренът е чист, светофарът е зелен, веригата е скъсана, изобщо... бау-бау...
Беше последна визита за деня. Попълвах бланките в къщата на една баба на име Джоан Марион Роуз. Трябваше да погледна часа и си извадих телефона. Видях, че имам имейли. Единият беше със заглавие "AAT PETH Assessment". Отворих го, прочетох набързо, после прочетох по-внимателно и челюстта ми направо щеше да гръмне - Competent!
Бях с Кристинчето Томуш. Прегръдки, обяснявам ѝ за какво става дума. След визитата право в Теско да ѝ взема, а и да си взема сайдер, бири и т.н. Първата ми работа беше да звънна в София на майка ми. Обаждане в 20:10 Гринуич, 22:10 софийско време. Първоначално се стресна жената, но после се окопити, а и като разбра за какво се обаждам...
Прибрах се и танцувах в стаята, скачах, ръкомахах.
Много беше важно да го взема този изпит. Въпреки че вече бях решил да се прибирам, не ми беше ясно какво ще правя, ако не съм го взел. Основният ми сценарий беше стоене до дупка до взимане. Ама пък ако се закучи и трети път до юни ли да стоя?
Няма значение, всичко вече е история! Вече съм ААТ ниво 3, браво на мен. Винаги ще имам опцията пак да дойда в Англия и пак да си опитам късмета, ако нещо не ми върви в България.
За този изпит отделих много време. Последната седмица беше умопомрачаваща. Не се бях чувал с никого, спах по шест часа средно, което не е малко, но е под нормата ми за възстановяване. Над 50 часа работа, футболи, втора работа на индийското, какво ли не... Затова и нямаше нищо в блога, не се бях чувал с никой цялата седмица. Учех дори в дупките между работата. Имам час почивка - преговарям.
Спомням си още - един ден отделих половин час за домашен фитнес. Както си вдигам гирите, така си повтарях дефиниции на изуст. Правя коремни преси - бърборя си нещо по материала.
За самият изпит не бях писал. Треперех. Падна ми се вариантът от Саутхямптън - този, на който вече бях късан. До колкото знам са три варианта на изпита. Пак имах някаква пропуски, не всичко беше съвършено, макар че доста повече знаех и доста повече писах. Имах своите основания за притеснение така или иначе. Със свито сърце си бях.
Сега обаче това е минало. Сериозен труд се положи, сега дано някой плод събера. Ай наздраве, отивам да си отворя една бира вече, че тия два сайдера... като лимонадки :)
Взех го проклетият шести изпит! Взех пустата етика! Теренът е чист, светофарът е зелен, веригата е скъсана, изобщо... бау-бау...
Беше последна визита за деня. Попълвах бланките в къщата на една баба на име Джоан Марион Роуз. Трябваше да погледна часа и си извадих телефона. Видях, че имам имейли. Единият беше със заглавие "AAT PETH Assessment". Отворих го, прочетох набързо, после прочетох по-внимателно и челюстта ми направо щеше да гръмне - Competent!
Бях с Кристинчето Томуш. Прегръдки, обяснявам ѝ за какво става дума. След визитата право в Теско да ѝ взема, а и да си взема сайдер, бири и т.н. Първата ми работа беше да звънна в София на майка ми. Обаждане в 20:10 Гринуич, 22:10 софийско време. Първоначално се стресна жената, но после се окопити, а и като разбра за какво се обаждам...
Прибрах се и танцувах в стаята, скачах, ръкомахах.
Много беше важно да го взема този изпит. Въпреки че вече бях решил да се прибирам, не ми беше ясно какво ще правя, ако не съм го взел. Основният ми сценарий беше стоене до дупка до взимане. Ама пък ако се закучи и трети път до юни ли да стоя?
Няма значение, всичко вече е история! Вече съм ААТ ниво 3, браво на мен. Винаги ще имам опцията пак да дойда в Англия и пак да си опитам късмета, ако нещо не ми върви в България.
За този изпит отделих много време. Последната седмица беше умопомрачаваща. Не се бях чувал с никого, спах по шест часа средно, което не е малко, но е под нормата ми за възстановяване. Над 50 часа работа, футболи, втора работа на индийското, какво ли не... Затова и нямаше нищо в блога, не се бях чувал с никой цялата седмица. Учех дори в дупките между работата. Имам час почивка - преговарям.
Спомням си още - един ден отделих половин час за домашен фитнес. Както си вдигам гирите, така си повтарях дефиниции на изуст. Правя коремни преси - бърборя си нещо по материала.
За самият изпит не бях писал. Треперех. Падна ми се вариантът от Саутхямптън - този, на който вече бях късан. До колкото знам са три варианта на изпита. Пак имах някаква пропуски, не всичко беше съвършено, макар че доста повече знаех и доста повече писах. Имах своите основания за притеснение така или иначе. Със свито сърце си бях.
Сега обаче това е минало. Сериозен труд се положи, сега дано някой плод събера. Ай наздраве, отивам да си отворя една бира вече, че тия два сайдера... като лимонадки :)
0 коментара:
Публикуване на коментар