Свободен ден. Имах цялото време на света днес да правя това, което искам и което смятам, че е полезно.
Още не са изтекли и 24 часа от последния ми работен ден, но за това време успях
Няколко други събития плюс филмчето на Кийосаки ме провокираха да напиша този пост. "А сега накъде?" е важен въпрос, след като се разбра, че английското приключение приключва (поне засега).
Вчера стана ясно, че дипломата ми може да бъде изпратена в България. Тя щеше да ми осигури правото да започна собствен счетоводен бизнес тук, в Англия. Е, услугите, които щях да имам правото да предлагам, са силно ограничени, но преди време си представях как започвам, какво правя, къде си търся клиенти и така нататък.
Та желанието ми е наистина да опитам да работя за себе си. Може би няма да стане веднага, може би няма да бъде в сферите, в които се чувствам подготвен (например медии, финанси, спорт). Но все пак ми се иска между 30-ата и 40-ата ми годишнина да опитам и това. Имам предостатъчно време.
Ето, поживях в чужбина, сега мога да си поблъскам главата и с някакви собствени инициативи. Времето ще покаже, но познавайки се, мисля, че ще съчиния все пак някоя интересна щуротия :)
Още не са изтекли и 24 часа от последния ми работен ден, но за това време успях
- да дам колата на сервиз,
- да се чуя на спокойствие с майка ми и Любо,
- да се информирам какви документи ми трябват,
- да опитам за първи път телешките бургери на Ашли роуд,
- да се поразходим с Андрей за час в Сандбанкс,
- да изтичам тренировъчно дистанцията, на която ще участвам на Борнмът Бей Рън за втори път,
- да пусна три перални и да почна да си разпределям багажите,
- да почета книга за около час,
- да си пусна (пак за първи път) едни DVD-та, които получих на семинара на Робърт Кийосаки (събитие от Октомври 2015 г.) (остават ми 20 минути до края на първото филмче от час и нещо),
- и даже да напиша блогпост.
Няколко други събития плюс филмчето на Кийосаки ме провокираха да напиша този пост. "А сега накъде?" е важен въпрос, след като се разбра, че английското приключение приключва (поне засега).
Вчера стана ясно, че дипломата ми може да бъде изпратена в България. Тя щеше да ми осигури правото да започна собствен счетоводен бизнес тук, в Англия. Е, услугите, които щях да имам правото да предлагам, са силно ограничени, но преди време си представях как започвам, какво правя, къде си търся клиенти и така нататък.
Та желанието ми е наистина да опитам да работя за себе си. Може би няма да стане веднага, може би няма да бъде в сферите, в които се чувствам подготвен (например медии, финанси, спорт). Но все пак ми се иска между 30-ата и 40-ата ми годишнина да опитам и това. Имам предостатъчно време.
Ето, поживях в чужбина, сега мога да си поблъскам главата и с някакви собствени инициативи. Времето ще покаже, но познавайки се, мисля, че ще съчиния все пак някоя интересна щуротия :)
Хипопотам. Нищо не означава, просто е забавен :) |
0 коментара:
Публикуване на коментар