Преди около час приключи последния ми работен ден за Ейджинкеър. Изкарах типична сряда - с четири лота - сутрин, обед, следобед и вечер. От една година така работя всяка сряда и всяка неделя, а в другите дни - различно.
Сутринта се разсейвах. Бях с Кристина Томуш, румънката. Бързо свършихме работа. Следобеда почнах леко да дърпам ръчната. Бях с едно ново английско момиче - Беки Кемиш. Малко съм я разглезил нея, за трети-четвърти път работехме заедно. Успяла е вече да се скара с половината чужденци - с Даниел Тома, с Ирена Малобедзка... :)) Само аз я коткам и се грижа за дипломацията между Англия и останалите държави от ЕС.
За последен път видях някои от хората, за които се грижех толкова време. Обещах да посетя отново две-три къщи до края на седмицата и ще го направя. Привързах се до някъде, а виждам, че хората много ме обичат.
Добре се получи вечерта, че ми дадоха да работя с една нова жена от Румъния - Мариана Смарандеску. За първи и последен път бяхме с нея. Така емоциите си останаха за мен само, най-малкото не се увеличиха от факта, че съм с някой от любимите колеги. Последните визити бяха при Валери Бойт, Мери Смит, Линда Лоутън, Майкъл Кокс, Джон Лорд, Джойс Грийн и Джоан Роуз. Това, разбира се е безполезна информация, но така, след години като отворя тази публикация, ще си спомня този последен "рън".
Беше тежка година. Имаше брутални периоди - след напускането на Ноеми Томечко, около Коледа и Нова Година, а и сега последните две-три седмици, когато пък трябваше да се чистят отпуските, а и ни напуснаха две ключови добри момичета - Емили Нютън и Лорън Джуъл, а Даниел Арнауту и Юлиан Борвиц бяха освободени по различни причини.
Беше си тежка година. Това ранно ставане, късно лягане, биологични отпадъци, слаба организация, голяма отговорност, лекарства, прехрана... много работи. Обаче пък всичките - човеци. Някои криви, повечето готини, но всичките човеци.
Оф... разплаках се. Не съжалявам, няма и за напред да съжалявам. Правилно си тръгвам, но и правилно поседях и правих точно това.
Имаше смисъл. Просто имаше смисъл...
Ще попитате каква е тая снимка? Това е Радко в акция някъде през февруари. В апартамента на Силвия Феърлес я намерих тая карнавална шапка и нямаше как да не си забода едно селфи :)
Старо по темата:
Към своя край ли е английското приключение?
Сутринта се разсейвах. Бях с Кристина Томуш, румънката. Бързо свършихме работа. Следобеда почнах леко да дърпам ръчната. Бях с едно ново английско момиче - Беки Кемиш. Малко съм я разглезил нея, за трети-четвърти път работехме заедно. Успяла е вече да се скара с половината чужденци - с Даниел Тома, с Ирена Малобедзка... :)) Само аз я коткам и се грижа за дипломацията между Англия и останалите държави от ЕС.
За последен път видях някои от хората, за които се грижех толкова време. Обещах да посетя отново две-три къщи до края на седмицата и ще го направя. Привързах се до някъде, а виждам, че хората много ме обичат.
Добре се получи вечерта, че ми дадоха да работя с една нова жена от Румъния - Мариана Смарандеску. За първи и последен път бяхме с нея. Така емоциите си останаха за мен само, най-малкото не се увеличиха от факта, че съм с някой от любимите колеги. Последните визити бяха при Валери Бойт, Мери Смит, Линда Лоутън, Майкъл Кокс, Джон Лорд, Джойс Грийн и Джоан Роуз. Това, разбира се е безполезна информация, но така, след години като отворя тази публикация, ще си спомня този последен "рън".
Беше тежка година. Имаше брутални периоди - след напускането на Ноеми Томечко, около Коледа и Нова Година, а и сега последните две-три седмици, когато пък трябваше да се чистят отпуските, а и ни напуснаха две ключови добри момичета - Емили Нютън и Лорън Джуъл, а Даниел Арнауту и Юлиан Борвиц бяха освободени по различни причини.
Беше си тежка година. Това ранно ставане, късно лягане, биологични отпадъци, слаба организация, голяма отговорност, лекарства, прехрана... много работи. Обаче пък всичките - човеци. Някои криви, повечето готини, но всичките човеци.
Оф... разплаках се. Не съжалявам, няма и за напред да съжалявам. Правилно си тръгвам, но и правилно поседях и правих точно това.
Имаше смисъл. Просто имаше смисъл...
Ще попитате каква е тая снимка? Това е Радко в акция някъде през февруари. В апартамента на Силвия Феърлес я намерих тая карнавална шапка и нямаше как да не си забода едно селфи :)
Старо по темата:
Към своя край ли е английското приключение?
0 коментара:
Публикуване на коментар