Сняг в Англия

Вчера (петък, 10 февруари), за първи път прехвърча нещо като сняг в Пул. Около 18:30 часа тръгвах за първата си доставка на индийско (бях се оттеглил, но този уикенд ще им помогна, че нямат хора).

Нямаше как да направя снимки, а тази сутрин (събота) има как, но няма смисъл. Малките крехки снежинки падат и изчезват - не е достатъчно студена земята и валежът е наистина символичен.

Във Фейсбук обаче английските ми приятели изпадат в телешки възторг.

А иначе аз им показвах как е в България. Вярно, както всеки път хванах екстремните температури, но за нуждите на "сплашването" направих ето тази достатъчно внушителна снимка - iи таблото, и видът ми говорят много :)

Парламентарен контрол в Британския парламент

Кратко разказче за дочуто по телевизора заседание на Британския парламент.

Първо, британските депутати се обозначават като MP (ЕмПи - Member of the parliament). Във вестниците абревиатурата се изписва след името и върви винаги с него, както са докторите и професорите. ЕмПи-тата са част от долната камара - камарата на представителите. Горната камара е камарата на Лордовете. Двукамарното разделение не ми е съвсем ясно в Обединеното кралство.

Второ, когато някой взима думата се пропускат излишните официалности като "Уважаема госпожо председател, уважаеми г-н министър-председател, уважеми министри..." и т.н. Дебатът се води много повече като диалог. Въпросите са кратки и пределно ясни - две три-изречения. Отговорите са подобни. Депутатите стават и говорят от място. Премиерът също говори от своето място - банка в средата на залата.

Трето, заседанието прилича на телевизионно шоу. Оптимизирано е така, че да държи слушателите "будни". Постоянно има подвикания, а когато има неодобрение към отговора или въпроса се вдига много шум. Британският парламент е много по-шумен от българския.  Всички изглеждат скарани.

За краткото време, в което гледах, премиерът Тереза Мей обясняваше стратегията на правителството по отношение на предстоящия Брекзит. Общи приказки и ораторско майсторство.

Любопитен момент беше, когато запитаха Мей относно мерките за менталното здраве в Обединеното кралство в условията след Брекзит. Неволен лапсус на министър-председателката предизвика бурен смях в залата - Мей каза, че ще се вземат необходимите мерки за повишаване сексуалното здраве на британците. След гафа премиерът се измъкна много ловко, запази хладнокръвие и заяви, че правителството ще се погрижи за всички видове здраве. По същество думите ѝ бяха общи и не особено съдържателни, но в контекста на шоуто и професионалното политическо поведение ситуацията беше шедьовър.

MP задава въпрос от място

Тереза Мей отговаря

Изпуснат полет с Уиз Еър

Струва си да опиша тази случка, един ден ще ѝ се смея.

На 16 януари обаче не би смешно. Предстоеше ми третото прибиране в България и поредно, чиято организация бе скандална. По принцип пътуването от Пул и Борнмът до България е времеемко - не по-малко от 10-12 часа.

Автобусът до Лутън отнема най-много - поне 5 часа.

И така, ппланът беше следният - работя неделя вечерта, в понеделник в малките часове - 2:30 по-точно взимам първия рейс за Лондон - Виктория и от там на летището в Лутън трбяваше да съм в 7:15. Полетът Лутън - София беше от 7:55, а на билета ми беше отпечатано, че гейтовете затварят в 7:25. Буфер 10 минути.

В неделя вечерта отворих сайтовете на автопрвозвача и Уиз Еър да видя да няма някой проблем и... да - имаше проблем. Автобусът щял да пристигне в 8:00, а гейтът да затвори в 7:15. Браво. Буфер минус 45 минути. Бях сигурен, че автобусът си отваря разлика, за да се застрахова от закъснения. Уиз Еър закъде бързаха обаче нямам обяснение.

Автобусът пристигна някъде 7:21-2-3. Бях точно зад шофьора, слязох първи, грабнах си багажа, прескочих едни огради и на спринт се явих на гишетата. Един киселяк ме отряза категорично - закъснял съм. Опитах на друго гише, госпожата беше по-любезна, но също не можа да ми помогне. Насочи ме обаче към бюро на СуисПорт (Swissport) да си пренасроча билета. Там ми обявиха цена от £65 за късня полет след 12 часа. Абсурд. Седнах да търся варианти. В сайта на Уиз Еър късният билет беше над 100 паунда. Реших да тествам Райън Еър и полет Станстед - поне щях да спестя време. Още по-скъпа опция. Кандисах на 65 паунда, което беше с 10 повече от двойния билет отиване-връщане с допълнителен багаж и избрано място.

Междувременно се обадих в София да разясня ситуацията. Разясних я.

Хапнах едно "Бъргър Кинг"-че за успокение, ей така - да ми мине. Седнах и зачаках. Оказа се, че безплатният уай-фай на Лутън е само 4 часа. Седнах да играя покер във Фейсбук. Спомям си, че ми влезе добра ръка - поп и дама. Казах си: "Ей сега ги обрах"... Събуждам се, те ме ограбили. Заспал съм на префлоп :)

По едно време реших, че ми е писнало и се насочих към самия град Лутън - да го разгледам малко, а и да убия още два-три часа. И за Лутън ще разкажа в някой от следващите постове.

Върнах се от Лутън, гледах филм. То пък някаква тинейджъркса щуротия - някакви момиченца влизат в пубертета с всичките му там проблеми и... това е филмът. Пият, друсат се, момчета... По едно време обръщам глава да погледна таблото с полетите и с периферното зрение гледам - зад мене две-три глави надничат и също гледат филма.

А аз клюмам ли, клюмам. Предният ден станал в 6 сутринта, после не спал поне 36 часа... не знам как не си извадих още едно яке да се завия и да се свърши тая агония.

Накрая се натоварихме българите в самолета и потеглихме. 22 часа пътуване, но си струваше :)

Къщата заприличва на концентрационен лагер

Пускам в блога сега, но беше писано отдавна...

10 януари, 2017. 22:37. Михаела, Клаудио, Дария и Мара си отидоха след повече от две седмици в къщата. Коледните празници приключиха и при правилно стечение на обстоятелствата ние, квартирантите, просто трябваше да си почистим и да си отдъхнем от бебешкия рев и устойчивата липса на тоалетна хартия.

Да, ама не. В течение на тези 3 седмици "редингци" успяха да намерят наематели едва ли не и за пространствата под стълбите. Така "Освобождението" от тях дойде с график за почистването в следващите два месеца.

11 човека! Единадесет парчета, от които 1/3 не употребяват английски или по-точно - употребяват, ама с мярка. Ситуацията щеше да е комична, ако не беше трагична. Така например "D-na" в графика означава Doamna, което пък на румънски значи "Госпожа"/"Госпожата". Дотам е докарано, че "хазяите" не знаят имената на наемателите. Аз знам как се казва - Петронела. Петронела Ница.

Новите персонажи са Едуард, Даниел, Йоан и Каталина, Виорел и Виктор.

Абе живи и здрави да сме, след България ще му мислим.

Български народни танци в Борнмът

Българско хоро се изви в Борнмът! Тази вечер бе първата сбирка на новосформиралата се школа по народни танци и дебютът бе повече от обещаващ.

Събра ни едно момиче, което е играло в ансамбъл "Гоце Делчев" в София. Бяхме около 40 човека, 7-8 от които мъже. Доста голяма група.

Още от началото ми направи впечатление, че почти всички знаеха загрявката. Подозрително! :)
В последствие стана съвсем ясно, че повечето са танцували някъде някога. Аз също все пак имам месец-два тренировки, та не бях съвсем трагичен. Но ако за пръв път ходех, щях да съм потресаващ. Още си спомням първите си стъпки в Люлинската школа.

Изиграхме едно право хоро като край на загрявката, после момичето показа арап хоро, на което аз бях супер. Това ми е едно от любимите, понеже е адски просто, а и на хубави песни върви като "Невено моме" (ама Пиринското, бавното) и "Димитрия ле, джанъм".

А второто хоро, срам, забравих му името. Тъкмо мислех, че в първите няколко пъти ще ми кротко без нови танци и ето - на! От първия път нещо друго. И то беше просто уж, ама на мен ми трябват много повторения. Пак от Пиринската фолклорна област. 1-2-3 напред, още 1-2-3 напред, увисваш на ляв и тръгваш назад с нови две тройки. Леко кръгчета правиш напред-назад и леко движиш на дясно. Това е.

Всички се забавлявахме много, много усмивки, весели хора, разтоварени. Дано да сполучи това начинание. Намери се още един начин Българската общност в Борнмът и Пул да се среща, но днес имаше хора дори от Солсбъри и Саутхямптън.

Рециклиране на батерии

Без да изпадам в крайности се стремя да бъда разумен квартирант на тая Земя.

В Англия има условия за разделно събиране на отпадъците и аз гледам колкото мога да хвърлям в правилната кофа.

Тези дни обаче предадох за рециклиране около 1 килограм батерии, които бях събирал в продължение на целия ми престой дотук. Понеже мишката и клавиатурата ми са безжични, консумацията ми на батерии е висока. Бях отделил за изтощените една халба, която напоследък се беше препълнила. Батериите са малки, но пък тежки, пълни са с олово. Оловото е тежък метал и един от основните замърсители на планетата.

Важно е батериите да се рециклират. Не се сещам в България къде човек може да ги върне, но със сигурност има места. В Англия ги върнах в един супермаркет на Теско - оттам те ще се погрижат.

Ако попаднете на този постинг случайно, моля, опитайте се да си рециклирате батериите. Изобщо, каквото можете да направите добро, правете го. Мерси.

Българин в отбор в Англия

Завръщането ми в Дорсет Премиер Лигата този уикенд бе белязано от любопитно събитие.

Срещнах българин, който играе в местен отбор. Е, силно казано срещнах, защото тоя беше такъв борсук, че засега може би държи класацията за най-голям пън.

Мачът беше в Стърминстър Нютън - град на около час път с кола от Пул. До колкото знам даже има български магазин в това иначе малко населено място.

Бях първи асистент и трябваше да си прегледам тимовите листове. И какво да гледам - Иван Иванов, номер 4 от отбора на домакините.

Забелязах кой носи фланелката "четворка" и още на ръкостискането преди мача пробвах да осъществя контакт:

- Иване, успех! - Казах аз вместо обичайно - good luck или have a good one. Нямаше отговор. Хубаво, може да не е очаквал и да не е слушал кой какво казва.

Мачът се изигра, гостите от Дорчестър биха с 3:1. Нашият герой игра прилично, показа футболен интелект, но физически не беше добре подготвен.

По едно време се усъмних, че е българин, може пък да е руснак. Обаче тъй като бях откъм скамейките, чух потвърждение, че е българин. Някой направи сравнение със Стоичков...

Както казах, наш Иван (Айвън, както му викаха), беше зле физически и го смениха в началото на второто полувреме. Пак се опитах да се "свържа", като при смяната му казах да изчака след мача да се видим.

Пожънах точно толкова успех, колкото имат и в Хюстън в опитите си да разговарят с представители на други цивилизации. След мача клубът-домакин даде обичайната вечеря, на която с момчетата (Джони Пайк и Джордан Уайт) хапнахме наденички и пържени картофи. Разбира се, от нашият нямаше и следа, макар че съотборниците му се бяха събрали да разтоварят в клубния пъб.

Може пък да е бил глух...

Вана

Мисля, че са минали поне 2 години от последната ми вана. Вярно, миналото лято бях на басейн, но точно във вана наистина не помня от кога не съм бил. Или в сауна.

Днес дойде собственикът на къщата. Както е известно, имотът е за продан. Човекът дойде, за да отключи една допълнителна "секретна" стая, в която никой не знаеше какво има. Това беше неговото място, което, ако някой ден реши да се връща, да е готово за обитание каквито и поразии да сме направили по другите стаи.

И какво се оказа? В къщата тайно е съществувало малко студио-апартаментче. Е, без кухненски бокс, но със собствена баня с вана.

Михаела го обяви и след пет минути стаята беше резервирана, ще има нови съквартиранти. Честно да си призная, обмислях дали да не се "преборя" за мястото, но се отказах. Много по-обширна стая е, с двойно легло, два гардероба, библиотечка, бюрце, работещ телевизор. Мисля, че за £600 ще бъде наета, което за мен щеше да бъде от една страна излишен разход, но от друга - значително подобрение на стандарта в позната и комфортна среда (имам предвид къщата).

Бла-бла-бла... Да я взима който ще.

Интересно обаче ми беше да видя какво има в библиотеката на този Питър Боутън, както се казва собственикът. Интересен чешит. Хем се интересува от точни науки - примерно математика, хем от религия. Еклектика. Открих дори том с шахматни дебюти. Освен това религиозните книги са от различни църкви - то нали тук в Англия всяка църква си е свой синод.

Човекът има развод и нов брак във Франция, затова има и няколко тома на английски за имоти във Франция или пък за туристически локации. Личи си и интерес към автомобилите и Формула 1. Също така е видим интересът към инвестициите, в това число и в имоти. Прибрах му две книги, защото изглежда, че не си ги иска и ще ги зареже. Едната е за финансов анализ на предприятията, другата е теория на инвестициите, но не само в ценни книжа, но и в производствени активи и недвижимости.

Интересен и приятен ден се получи, а неговият епилог бе във ваната, където за час и половина смятам, че изкарах токсините :)