Тази седмица играх слабо в мачовете ми по шахмат. Отдавам го на известната натрупана умора и на обичайните спадове във формата.
Във вторник имах гостуване с Пул срещу Уимборн. Уимборн ни разбиха с 3,5 на 0,5; аз загубих на трета маса първи, но ако аз и колегата от втора маса имахме повече концентрация, резултатът щеше да е за нас.
Историята започна с транспорта до Уимброн. Бях се разбрал с едно момче да ме вземе и в уречения час пристигна кола на моята улица. Влизам - вътре освен него беше вероятно и приятелката му, която караше колата.
Шегички, закачки, но на петото-шестото изречение стана ясно, че момичето си е взело шофьорския изпит... същия ден. Никога не се качвам предубеден, че някой не може да кара, принципно сядам спокоен когато карат жени и първоначално така бях настроен и във вторник. Постепенно обаче шегите и закачките преминаха в концентрация върху пътната обстановка.
Едвам се сдържах да не прихна да се смея след първата по-любопитна случка. Друга кола се включва в движението по булевард в своята си крайна лента. Ние се движим привидно спокойно в средата, но когато тази кола се включи, момичето извика "Хиииииии!" сякаш нещо ужасно предстои.
Втората забавна случка - на едно важно кръгово, въпреки че имаше навигация, шофьорката влезе в грешен изход и вместо към Уимборн се насочхме към Гоце Делчев :) Все пак стигнахме навреме, а третата смешна случка не мога да я разкажа, за съжаление не мога и да я покажа. Става дума за паркирането.
Както и да е. Мачът ми протече лошо. Ето записът:
1.e4 e5 2.Nf3 Nc6 3.Bc4 Nd4 4.Bxf7+ Kxf7 5.Nxe5+ Ke8 6.c3 Ne6 7.Qh5+ Ke7 8.Ng6+ hxg6 9.Qxh8 (Тук компютърният анализ показва голямо предмство на черните, но според правилата на Райнфелд аз имам материално преимущество от 1 точка).
9...Nf6 10.e5 Nh5 11.g4? Nhf4 12.Qh4+ g5 13.Qg3 d6 (Знаех, че 14.d4 е по-добре за мен, но не исках да връщам спечеленото темпо.
14.exd6+ Qxd6 15.O-O Ne2+ 0:1
Важно е да се отбележи, че шахматният клуб в Уимборн се помещава в сграда, ползвана и от скаути. Това със скаутите е много интересно. Децата се учат на абсолютно всичко - от това да готвят, до това да оцеляват. Занимават се с всичко от изкуства, до спортове. И печелят баджове. Аз ако бях скаут, щях да съм стимулиран да събера пълния комплект. Ето няколко снимки от клуба:
В четвъртък пък в редовния ден за нашия клуб играх във вътрешния турнир. Жребият ме изправи срещу Андре Рийд - едно момче на около 15 години, който ми напомня на мен. Той е и най-младият играч в отбора. Изобщо не го подценявах, защото знаех как играе.
Играх добре до 20-ия ход, когато допуснах груба грешка и логично загубих. За тази загуба ме беше по-малко яд. Първо, защото този турнир не ми беше важен, той е неофициален и второ, защото изгубих именно от Андре.
Ето и записът на мача:
Във вторник имах гостуване с Пул срещу Уимборн. Уимборн ни разбиха с 3,5 на 0,5; аз загубих на трета маса първи, но ако аз и колегата от втора маса имахме повече концентрация, резултатът щеше да е за нас.
Историята започна с транспорта до Уимброн. Бях се разбрал с едно момче да ме вземе и в уречения час пристигна кола на моята улица. Влизам - вътре освен него беше вероятно и приятелката му, която караше колата.
Шегички, закачки, но на петото-шестото изречение стана ясно, че момичето си е взело шофьорския изпит... същия ден. Никога не се качвам предубеден, че някой не може да кара, принципно сядам спокоен когато карат жени и първоначално така бях настроен и във вторник. Постепенно обаче шегите и закачките преминаха в концентрация върху пътната обстановка.
Едвам се сдържах да не прихна да се смея след първата по-любопитна случка. Друга кола се включва в движението по булевард в своята си крайна лента. Ние се движим привидно спокойно в средата, но когато тази кола се включи, момичето извика "Хиииииии!" сякаш нещо ужасно предстои.
Втората забавна случка - на едно важно кръгово, въпреки че имаше навигация, шофьорката влезе в грешен изход и вместо към Уимборн се насочхме към Гоце Делчев :) Все пак стигнахме навреме, а третата смешна случка не мога да я разкажа, за съжаление не мога и да я покажа. Става дума за паркирането.
Както и да е. Мачът ми протече лошо. Ето записът:
1.e4 e5 2.Nf3 Nc6 3.Bc4 Nd4 4.Bxf7+ Kxf7 5.Nxe5+ Ke8 6.c3 Ne6 7.Qh5+ Ke7 8.Ng6+ hxg6 9.Qxh8 (Тук компютърният анализ показва голямо предмство на черните, но според правилата на Райнфелд аз имам материално преимущество от 1 точка).
9...Nf6 10.e5 Nh5 11.g4? Nhf4 12.Qh4+ g5 13.Qg3 d6 (Знаех, че 14.d4 е по-добре за мен, но не исках да връщам спечеленото темпо.
14.exd6+ Qxd6 15.O-O Ne2+ 0:1
Важно е да се отбележи, че шахматният клуб в Уимборн се помещава в сграда, ползвана и от скаути. Това със скаутите е много интересно. Децата се учат на абсолютно всичко - от това да готвят, до това да оцеляват. Занимават се с всичко от изкуства, до спортове. И печелят баджове. Аз ако бях скаут, щях да съм стимулиран да събера пълния комплект. Ето няколко снимки от клуба:
В четвъртък пък в редовния ден за нашия клуб играх във вътрешния турнир. Жребият ме изправи срещу Андре Рийд - едно момче на около 15 години, който ми напомня на мен. Той е и най-младият играч в отбора. Изобщо не го подценявах, защото знаех как играе.
Играх добре до 20-ия ход, когато допуснах груба грешка и логично загубих. За тази загуба ме беше по-малко яд. Първо, защото този турнир не ми беше важен, той е неофициален и второ, защото изгубих именно от Андре.
Ето и записът на мача:
1. e4 e5 2. Nf3 Nc6 3. Bb5 Nf6 4. O-O Bc5 5. Nxe5 Bxf2+ 6. Rxf2 Nxe5 7. d4 Neg4 8. Rf4 c6 9. e5 cxb5 10. exf6 Nxf6 11. Nc3 b4 12. Ne4 Nxe4 13. Rxe4+ Kf8 14. Qe2 d5 15. Re5 f6 16. Re3 Kf7 17. Bd2 Qd6 18. Re1 Rf8 19. Qh5+ Kg8 20. Re8 f5 21. Rxf8+ Qxf8 22. Re8 g6 23. Rxf8+ Kxf8 24. Qxh7 1:0
0 коментара:
Публикуване на коментар