Този постинг отива директно в категорията "Глупости". Заслужава си обаче това явление, наречено "Ейджинкеър" ("Agincare"), да се овековечи. Ей сега ще го опиша, само да помисля как да го структурирам...
В тая фирма попаднах в следствие на двата факта, че първо, напуснах строителството рязко и категорично в един прохладен петък, и второ, в следващите седмици стоях леко безработен.
Трябваше да бъде временно решение, но както всяко друго временно решение, и това се превърна в постоянно.
Спомних си, че вече съм писал какво е да си кеърър, затова преминавам направо към структурата и някои други неща.
От старите колеги, които напуснаха, най-ярък спомен имам от
Гуна Гайлѝте, Латвия (Guna Gailite)
Това е една жена, която беше оставила за кратко 18-годишната си дъщеря в Рига, за да поработи в Англия. Като не-шофьор често я пращаха с мен. Живееше в кемпер-парк - паркинг за каравани. Там хората, които имат каравани, ги отдават под наем и де факто този паркинг се превръща в нещо като емигрантски лагер.
Гуна беше много търпелива с мен в началото. Убеден съм, че съм бил много зле в първите работни дни. Освен това ни набутваха в много кофти пробег - с криви клиенти и доста далеч. В началото нямах навигация и GPS в колата и това още повече затрудняваше работата, но двамата се оправяхме някак си.
Спомням си, че с нея сме спали в колата на паркинг край супермаркета Теско. Дърпахме седалките и си дремвахме по половин час поне. Юни месец обаче тя се прибра в Латвия и повече не се върна. От фирмата ѝ предлагаха някакви схеми - примерно два месеца в Англия, два в Латвия, ама явно не се нави. Може би за добро.
Голям проблем пред нея беше фактът, че тук, в Пул, няма никакви латвийци. То българи почти няма, дето сме три пъти по-голяма държава, а какво остава за тях. Обаче тя знаеше руски и си общуваше с
Иля Исайевски, Украйна (Ilja Isajevski)
Тоя момък аз го заварих в офиса, макар че три години преди това е бил кеърър. Като координатор издържа около месец и нещо и си тръгна, не му понесе стреса в офиса. Имахме си приказката, уважавахме се, макар че беше малко льольо. Спомням си го с това, че ми беше тутор при първото и последното полево обучение (аз имах само два пробега обучение в един ден, а нормално хората имат по три дни тренинг по три или четири пробега).
Добро момче, отидe обаче да работи в кеър хоум, тоест хоспис.
От фирмата вече си замина
Нина Николета Байчу (Румъния), известна още като Николета Орбан. С нея не се разбирахме нещо, нямаше сработка. Не мисля, че е заради ромския произход, защото с останалите във фирмата нямам проблем.
Няма я и Мария Василе (Румъния). Много тежък случай на липса на английски. С нея си говорехме на румънски и италиански, доколкото знам няколко думи. Работата беше много предизивикателна при пълното отсъствие на комуникации. Опитвах се да ѝ помагам, ама не издържа много.
Сега в момента често излизам на пробези с Кристина Томуш, Румъния (Cristina Tomus). Страшна шматка. Не е много грижовна, в смисъл, че понякога е направо груба с възрастните, но за сметка на това е много организирана и с нея поддържаме много високо темпо. Това за мен е важно, така че моралният компромис с влошеното качество на услугата се компенсира донякъде.
С Роксана Нъстасе, Румъния (Roxana Nastase) също правим пробези, имаме се много с нея. И тя е организирана, но има същият недостатък като Кристина. Рокси обаче е донякъде амбициозна, говори английски, опитва се да се измъкне, засега без успех.
Има и две момчета от Румъния - Даниел Арнауту и Юлиян Борвиц, както и един по-възрастен мъж - Даниел Тома. Последният впрочем живее с Кристина на семейни начала. Политика на фирмата е да не допуска партньори в живота заедно на пробези. Хем има логика, хем няма. Не мога да преценя.
Сега внимание! Дани Арнауту беше в центъра на събитията в последните месеци. Той е тук с приятелката си, която беше бременна и роди преди три-четири седмици. Преди, по време и след тази бременност обаче нашият се впусна в авантюра - взе се с една колежка - Джейд Риглър, която в последствие (буквално тия дни) се разведе и вече е Джейд Коб. И сега двамата уж са заедно, ама и бебе има да се гледа - направо цирк. Хората по колите само за това говореха. Аз не искам да знам за подобни клюки, но ми казаха без да съм питал.
Не мога да отрека, че ситуацията е сеир пар екселанс. А тази Джейд има две деца, апропо. Но в Англия семейната клетка за нищо я нямат.
Ако все пак се стигне до идеалния вариант (мама, татко и аз), много е вероятно да сме свидетели на двойка кеърърка - строител. Такъв е случаят на Тара Йънг (Tara Young), която е една много симпатична млада госпожа.
Имаше и все още има една отделна категория служители на фирмата - момичета под 20 години. Представянето им е адски нестабилно, в смисъл - много е възможно да не се появят на работа. Кира Лайтбоун-Смит (Kira Lightbown-Smith) например два пъти не ми се явяваше преди да напусне, веднъж и Аби Стоун (Abbie Stone) така направи.
Контрапример обаче е Лорън Джуъл (Lauren Jewell). Tя е много по-сериозна, макар че не взима много часове. С нея съм си говорил, симпатизираме си, питам я
мисли ли да сменя попрището, а тя ми вика - "не вярвам, много съм тъпа".
Мен този отговор много ме впечатли. Фактът, че го осъзнава, показва все
пак някаква натурална интелигентност. Просто така се е получило, че
като няма образование, не се и цели на високо, което е жалко, защото
вероятно си има способности момичето или поне може да ги развие. Спрях
се по-подробно на нея, защото освен колега, съм ѝ нещо като брат -
споделя ми всичко за гаджетата си, коментираме, търси съвети. Голяма
шматка е и тя.
Друга значима англичанка е Зоуи Форуард (Zoe Forward). С нея много говорим за футбол - играла е, а сега живее с момче, което работи за федерацията като скаут на млади таланти.
И накрая, но не на последно място - Кери Фрийман (Kerry Freeman). Много квалитетно работим заедно, разбираме се, макар и не буквално :) Тя има някакви ирландски корени и акцентът ѝ е безобразен. Понякога я карам да повтори по три пъти, преди да схвана какво ми казва. От нея разбрах за Бангър Рейсинга. Кафенце си пийваме почти всяка сутрин, в която работим заедно,
Има още доста англичанки на терен (а и в офиса). Гейл Титридж (Gail Titheridge) например вече е резервирала ваканция следващото лято в Слънчев бряг. Сара Нюман (Sarah Newman) пък вече е била. Разбира се, харесала е ракията. Освен това ѝ е забавно как косата ѝ се изрусява на яркото слънце. Представям си ги как горят и на сянка :)
Да се върнем на чужденците.
Ноеми Томечко, Унгария (Noemi Tomecsko) за мен е ол-тайм най-добрият служител на фирмата. Хем бърза като мълния, хем грижовна. Слабият английски беше компенсиран напълно от всички останали качества. С нея също много се разбирахме, даже се беше появил един ритуал - всяка сряда вечер пиехме по една биричка до едно езеро. Този ден винаги свършвахме много по-рано от очакваното и после - егешегедре! (много тегава унгарска дума за наздраве) :)
С Ливия Тот, Унгария (Livia Toth) пък разменяхме люти чушки. Веднъж ми донесе и някакъв домашен кекс. Толкова мило ми стана. Аз ѝ виках Тотлебен, ама не съм ѝ обяснявал защо. И с нея съм изпил две бири, преди да си тръгне от фирмата.
С унгарците добре се разбирам. Има още и една Ерика Соос (Erika Soos), както и един Нандор Кощур (Nandor Kosztur), който е словак, но е женен за унгарка.
От Полша преди имахме Йоана Мат, а сега - Ирена Малобецка. Не са много широко застъпени поляците и това е добре, тях пък нещо не ги меля, макар че с Ирена добре работим заедно също.
С Алексия Мартине, Франция (Alexia Martiné) пък си упражнявам френския. В нейна чест си направих един диск с френски песни, че да си пеем в колата. После ѝ го подарих, а на себе си оставих все пак копие. Ако някой играе ролята на профсъюз (и това не съм аз), това ще е Алексия.
Имаме две Емилита - Емили Нютън и Емили Розенберг. Свестни момичета, работят си, но е жалко, че няма перспективи пред тях. Направо ми е мъчно, защото особено първата изобщо не е глупава.
На Джесика Иърни (Jessica Earney) ще се спра по подробно. Тя единственият кеърър с BMW 5-та серия, сравнително нов модел. Тя идва с бекграунд от юридическата дейност - има диплома някаква и е била в кантора асистент. Обаче след няколко години ѝ писнало и решила да стане... кеърър. Като го чух това, щях да се самообеся и прострелям завинаги. Значи оставяш топлия офис, за да ставаш в всяка сутрин в 6:00 часа? Те си решават де, но за мен това е голям шок. Иначе и тази мома е свестна.
Счита се, че англичаните са мързеливи като цяло. Аз не мога да преценя дали това е така. Чужденците работим определено повече часове, но това не означава повече старание или качество. Има и мързеливи англичани, има и работливи, както на всякъде по света. Може би малко по-често взимат болнични от средното за света. Общо взето през ден се обаждат на офиса да търсят кой да ги смени, докато чужденците изглежда сме безсмъртни.
Не са лоши колегите, но средата не е оптимална определено. То не че има и такова понятие оптимална среда. Но фактът, че са свестни в голямата си част облекчава болката от дейността. А и в сравнение с миналата година (на строежа) съм в пъти по-добре. Поне има и жени (макар че това води до клюки, а понякога и до усложнения, както стана ясно по-горе).
Ами това е Ейджнкеър в частта с хората на терен.
В тая фирма попаднах в следствие на двата факта, че първо, напуснах строителството рязко и категорично в един прохладен петък, и второ, в следващите седмици стоях леко безработен.
Трябваше да бъде временно решение, но както всяко друго временно решение, и това се превърна в постоянно.
Спомних си, че вече съм писал какво е да си кеърър, затова преминавам направо към структурата и някои други неща.
От старите колеги, които напуснаха, най-ярък спомен имам от
Гуна Гайлѝте, Латвия (Guna Gailite)
Това е една жена, която беше оставила за кратко 18-годишната си дъщеря в Рига, за да поработи в Англия. Като не-шофьор често я пращаха с мен. Живееше в кемпер-парк - паркинг за каравани. Там хората, които имат каравани, ги отдават под наем и де факто този паркинг се превръща в нещо като емигрантски лагер.
Гуна беше много търпелива с мен в началото. Убеден съм, че съм бил много зле в първите работни дни. Освен това ни набутваха в много кофти пробег - с криви клиенти и доста далеч. В началото нямах навигация и GPS в колата и това още повече затрудняваше работата, но двамата се оправяхме някак си.
Спомням си, че с нея сме спали в колата на паркинг край супермаркета Теско. Дърпахме седалките и си дремвахме по половин час поне. Юни месец обаче тя се прибра в Латвия и повече не се върна. От фирмата ѝ предлагаха някакви схеми - примерно два месеца в Англия, два в Латвия, ама явно не се нави. Може би за добро.
Голям проблем пред нея беше фактът, че тук, в Пул, няма никакви латвийци. То българи почти няма, дето сме три пъти по-голяма държава, а какво остава за тях. Обаче тя знаеше руски и си общуваше с
Иля Исайевски, Украйна (Ilja Isajevski)
Тоя момък аз го заварих в офиса, макар че три години преди това е бил кеърър. Като координатор издържа около месец и нещо и си тръгна, не му понесе стреса в офиса. Имахме си приказката, уважавахме се, макар че беше малко льольо. Спомням си го с това, че ми беше тутор при първото и последното полево обучение (аз имах само два пробега обучение в един ден, а нормално хората имат по три дни тренинг по три или четири пробега).
Добро момче, отидe обаче да работи в кеър хоум, тоест хоспис.
От фирмата вече си замина
Нина Николета Байчу (Румъния), известна още като Николета Орбан. С нея не се разбирахме нещо, нямаше сработка. Не мисля, че е заради ромския произход, защото с останалите във фирмата нямам проблем.
Няма я и Мария Василе (Румъния). Много тежък случай на липса на английски. С нея си говорехме на румънски и италиански, доколкото знам няколко думи. Работата беше много предизивикателна при пълното отсъствие на комуникации. Опитвах се да ѝ помагам, ама не издържа много.
Сега в момента често излизам на пробези с Кристина Томуш, Румъния (Cristina Tomus). Страшна шматка. Не е много грижовна, в смисъл, че понякога е направо груба с възрастните, но за сметка на това е много организирана и с нея поддържаме много високо темпо. Това за мен е важно, така че моралният компромис с влошеното качество на услугата се компенсира донякъде.
С Роксана Нъстасе, Румъния (Roxana Nastase) също правим пробези, имаме се много с нея. И тя е организирана, но има същият недостатък като Кристина. Рокси обаче е донякъде амбициозна, говори английски, опитва се да се измъкне, засега без успех.
Има и две момчета от Румъния - Даниел Арнауту и Юлиян Борвиц, както и един по-възрастен мъж - Даниел Тома. Последният впрочем живее с Кристина на семейни начала. Политика на фирмата е да не допуска партньори в живота заедно на пробези. Хем има логика, хем няма. Не мога да преценя.
Сега внимание! Дани Арнауту беше в центъра на събитията в последните месеци. Той е тук с приятелката си, която беше бременна и роди преди три-четири седмици. Преди, по време и след тази бременност обаче нашият се впусна в авантюра - взе се с една колежка - Джейд Риглър, която в последствие (буквално тия дни) се разведе и вече е Джейд Коб. И сега двамата уж са заедно, ама и бебе има да се гледа - направо цирк. Хората по колите само за това говореха. Аз не искам да знам за подобни клюки, но ми казаха без да съм питал.
Не мога да отрека, че ситуацията е сеир пар екселанс. А тази Джейд има две деца, апропо. Но в Англия семейната клетка за нищо я нямат.
 |
| Даниел Арнауту и Джейд Коб |
Ако все пак се стигне до идеалния вариант (мама, татко и аз), много е вероятно да сме свидетели на двойка кеърърка - строител. Такъв е случаят на Тара Йънг (Tara Young), която е една много симпатична млада госпожа.
Имаше и все още има една отделна категория служители на фирмата - момичета под 20 години. Представянето им е адски нестабилно, в смисъл - много е възможно да не се появят на работа. Кира Лайтбоун-Смит (Kira Lightbown-Smith) например два пъти не ми се явяваше преди да напусне, веднъж и Аби Стоун (Abbie Stone) така направи.
 |
| Лорън Джуъл |
Друга значима англичанка е Зоуи Форуард (Zoe Forward). С нея много говорим за футбол - играла е, а сега живее с момче, което работи за федерацията като скаут на млади таланти.
И накрая, но не на последно място - Кери Фрийман (Kerry Freeman). Много квалитетно работим заедно, разбираме се, макар и не буквално :) Тя има някакви ирландски корени и акцентът ѝ е безобразен. Понякога я карам да повтори по три пъти, преди да схвана какво ми казва. От нея разбрах за Бангър Рейсинга. Кафенце си пийваме почти всяка сутрин, в която работим заедно,
Има още доста англичанки на терен (а и в офиса). Гейл Титридж (Gail Titheridge) например вече е резервирала ваканция следващото лято в Слънчев бряг. Сара Нюман (Sarah Newman) пък вече е била. Разбира се, харесала е ракията. Освен това ѝ е забавно как косата ѝ се изрусява на яркото слънце. Представям си ги как горят и на сянка :)
Да се върнем на чужденците.
Ноеми Томечко, Унгария (Noemi Tomecsko) за мен е ол-тайм най-добрият служител на фирмата. Хем бърза като мълния, хем грижовна. Слабият английски беше компенсиран напълно от всички останали качества. С нея също много се разбирахме, даже се беше появил един ритуал - всяка сряда вечер пиехме по една биричка до едно езеро. Този ден винаги свършвахме много по-рано от очакваното и после - егешегедре! (много тегава унгарска дума за наздраве) :)
С Ливия Тот, Унгария (Livia Toth) пък разменяхме люти чушки. Веднъж ми донесе и някакъв домашен кекс. Толкова мило ми стана. Аз ѝ виках Тотлебен, ама не съм ѝ обяснявал защо. И с нея съм изпил две бири, преди да си тръгне от фирмата.
 |
| Ливия Тот (вляво) и Ноеми Томечко (вдясно) |
С унгарците добре се разбирам. Има още и една Ерика Соос (Erika Soos), както и един Нандор Кощур (Nandor Kosztur), който е словак, но е женен за унгарка.
От Полша преди имахме Йоана Мат, а сега - Ирена Малобецка. Не са много широко застъпени поляците и това е добре, тях пък нещо не ги меля, макар че с Ирена добре работим заедно също.
С Алексия Мартине, Франция (Alexia Martiné) пък си упражнявам френския. В нейна чест си направих един диск с френски песни, че да си пеем в колата. После ѝ го подарих, а на себе си оставих все пак копие. Ако някой играе ролята на профсъюз (и това не съм аз), това ще е Алексия.
Имаме две Емилита - Емили Нютън и Емили Розенберг. Свестни момичета, работят си, но е жалко, че няма перспективи пред тях. Направо ми е мъчно, защото особено първата изобщо не е глупава.
На Джесика Иърни (Jessica Earney) ще се спра по подробно. Тя единственият кеърър с BMW 5-та серия, сравнително нов модел. Тя идва с бекграунд от юридическата дейност - има диплома някаква и е била в кантора асистент. Обаче след няколко години ѝ писнало и решила да стане... кеърър. Като го чух това, щях да се самообеся и прострелям завинаги. Значи оставяш топлия офис, за да ставаш в всяка сутрин в 6:00 часа? Те си решават де, но за мен това е голям шок. Иначе и тази мома е свестна.
Счита се, че англичаните са мързеливи като цяло. Аз не мога да преценя дали това е така. Чужденците работим определено повече часове, но това не означава повече старание или качество. Има и мързеливи англичани, има и работливи, както на всякъде по света. Може би малко по-често взимат болнични от средното за света. Общо взето през ден се обаждат на офиса да търсят кой да ги смени, докато чужденците изглежда сме безсмъртни.
Не са лоши колегите, но средата не е оптимална определено. То не че има и такова понятие оптимална среда. Но фактът, че са свестни в голямата си част облекчава болката от дейността. А и в сравнение с миналата година (на строежа) съм в пъти по-добре. Поне има и жени (макар че това води до клюки, а понякога и до усложнения, както стана ясно по-горе).
Ами това е Ейджнкеър в частта с хората на терен.
0 коментара:
Публикуване на коментар