RSS
Facebook
Twitter

сряда, 28 декември 2016 г.

Съдийство в застой

Отне ми половин час да си попълня статистиката за мачовете в Англия. В последните два месеца спрях дори да си записвам къде съм бил.

Ходя по мачове почти автоматично. Няма нищо, което наистина да си струва описването, макар че бях рефер на няколко интересни срещи и добавих още няколко локации към колекцията от места, посетени във връзка с тази дейност.

Нещата не изглеждат впечатляващо към днешна дата.

На 22 октомври, ако не ме лъже паметта, имах оценител на мача между АФК Бландфорд и резервите на Болти Спорт. Двубой от първа дивизия. Беше хубав слънчев ден, голям и качествен терен, на който се натичах добре. Мисля, че се и представих, макар че така и не получих коментар от въпросния оценител. Може би и това ми подейства малко деморализиращо.

Аз знам, че ще бъда промотиран, защото ниво 7 не съответства нито на възможностите ми, нито на опита ми. Федерацията малко ми остава длъжник, защото за разлика от други чужденци, моят опит не бе приет.

Като "утешителна награда" може би получих наряд за четвърт-финала на Дорсет Интермидиът Къп (Dorset Intermediate Cup). Лоуър Паркстоун (тим от Борнмътското ФА) победи с 6:1 Портланд Таун. Беше ми забавно. Честно казано исках да се стигне до дузпи, но както е видно от резултата, това нямаше как да стане. Дадох два червени картона в този мач, а по-късно срещата бе отразена в сайта на турнира. В този ден разгледах набързо и Марината на Пул.





Иначе от 10 септември не съм стъпвал на Дорсет Премиер Лигата. Не знам защо и дали е добре. Това означава, че съм само главен съдия, но в по-нискоразредни дивизии. Имаше само един случай, в който трябваше да свиря на мач от Сениор лигата (тази под ДПЛ и над дивизия 1). Имаше някакъв дефицит на съдии, затова получих наряд за среща, за която технически нямам права (като рефер ниво 7).

Спомням си, че в тази седмица бях получил контузия на мач от турнира, в което ритаме с българчетата. Обаче уикендът си излязох и изсвирих мача много добре, много бях доволен от себе си. Събитието бе на игрището в Търлин Мур - мястото, където за първи път стъпих на терен и от където вече имам много хубави спомени.

Та след като си описах мачовете в статистиката, се оказа, че имам 64 появи вече. Имам обаче известно съмнение, че ще достигна до 100 в обозримо бъдеще. Известната деморализация поражда у мен мисъл вместо да съдийствам, да поиграя. Защо пък не - нивото не е много високо и със сигурност ще се забавлявам повече, отколкото в момента. А и със съдийството мога да продължа и след 35-7 годишна възраст - нещо, което не е валидно за активния футбол.

За илюстрация на ситуацията ще допълня, че дори някъде си изгубих екипа. Нищо, сега си ходя по мачове с този, с който съдийствах в България. Даже за нахалство понякога си слагам и емблемата на БФС.

0 коментара:

Публикуване на коментар