RSS
Facebook
Twitter

събота, 31 декември 2016 г.

Първата уловена риба

В последните дни наблюдавах внимателно оперативната обстановка в Сандбанкс и ми направи впечатление, че има доста рибари, които стоят след 7:00 часа вечерта. В свободната вечер на 30 декември реших да отида и да си опитам пак късмета. Даже взех нож и хладилна кутия. Андрей, който беше на нощна смяна, също като мен имаше доброто предчувствие, че от третия път ще хвана нещо.

И така, явих се в 18:30 и заех една добра позиция. Преди още да се разставя майка ми се опита да се свърже с мен и когато ѝ казах какво възнамерявам да правя, изпадна в нещо като малка паника. Сигурен съм, че си е представяла нещо такова:



Не беше толкова студено, особено в началото, а и аз бях с шапка, шал - всичко необходимо. Имаше обаче гъста мъгла, което според моя съсед по въдица, а по-късно и ментор, не беше благоприятно обстоятелство. По думите му не е било достатъчно студено.

Целта беше да вадим писии. Човекът ми даде свои кука, тежест и няколко живи червея, макар че и аз този път бях зареден с тези такъми (само червеите ми бяха изкуствени). Показа ми как да връзвам кукичката, кое къде трябва да се слага и така нататък.

Говорихме си много и на различни теми - симпатяга и комуникативен човек се оказа. Беше забавно прекарано време, макар че с напредването на времето студът затягаше. Той беше дошъл с две въдици и стойка, а аз моят въдица я забучих в един ограничителен конус, дето ги слагат по пътищата.

За цялото време, в което стояхме, моят ментор/събеседник хвана две риби. В един момент се разделихме за да питаме другите съседи как върви - и при тях беше слабо. Започнах да се отчайвам, че въпреки усилията и най-вече вложеното време пак ще се върна с празни ръце.

В един момент реших просто да извадя кукичката и да сложа нов червей. От време на време вадехме, защото рачетата оглозгваха стръвта. Дърпам аз и по едно време усещам, че и някой друг дърпа от другата страна. А! Въртя макаричката, ама не твърде бързо. Заставам там до ръба, приготвям се да вадя. Ето я! Риба!

Изкарах я, човекът извади кукичката, а аз бях като дето, което току що е отворило подарък. Накарах го да ме снима, ама не се получи нещо - ръцете ни студени, мокри, хлъзгави. Все пак има нещо като снимки.

Тая писия беше около 4 килогарама (ха-ха, добре де 400 грама). Решихме да я хвърлим обратно, това направихме и с двете риби, които съседът хвана. Важното беше, че хванах първата си риба, а и вече знам горе-долу как.

Приключението завърши с горещ чай вкъщи след над 3 часа висене. Говорехме си много и за други теми освен риболов с Робърт - така се казваше съседът-ментор, но за това - някой друг път.

А ето и кадри от риболова. Снимките са развалени и от мъглата, чийто частици буквално се виждаха и пипаха. Вижда се стойката с двете въдици, имам и селфи с рибата:






старо по темата:

Риболов в Пул

0 коментара:

Публикуване на коментар