Страхотен ден! Вторник, 13 декември.
По някаква случайност не бях на работа, а по друга случайност по обяд забелязах, че вечерта ще играят Борнмът и Лестър. Чувал съм много пъти и от много хора, че да намериш билети за "Виталити стейдиъм", както се какзва местната арена, е абсурд.
В сайта на отбора действително всичко беше продадено, но имаше още три физически локации, откъдето можеше да се търси. И аз реших да "рискувам" и да ида да проверя дали случайно няма някой останал. Все пак подобна възможност е едно на милион едва ли не - да има мач тук през седмицата и аз да не работя. Ами... случайно имаше останали билети и в деня на мач купих за мен, а в последствеие се върнах да взема и за Митко един. Не само че взех хубави високи места в средата на сектор "В" (в случая трибуна "Изток"), ами имаше и един до друг.
Явихме се в района два-три часа по-рано. Разгледахме феншопа, стадиона, тренировъчната база, а се поразходихме и в квартала, където се намира стадиона. Феновете на Борнмът са сравнително тихи, няма ултраси, нямаше дори полицаи в тъмния парк покрай базата. Видяхме как пристигат фенове от Лестър. Снимахме се къде ли не и може би час преди мача влязохме на самия стадион.
Местата ни се оказаха в медийната ложа. Случайност? Не мисля :)
Заговаряха ме разни хора да ме питат за фланелката, аз с гордост им обяснявах за Локо София. Снимах се с талисмана, както и на бордовете - на метри от терена.
Заговорихме се и с феновете на Лестър, които бяха много близо до нас. Обясних им, че ако бяхме в България, щяхме да се сбием. Затова при нас има буферни зони, полицаи и всякакви щуротии, а там са просто някакви стюарди, които нищо не правят, просто присъстват за всеки случай.
Мачът почна. Не знам как е бил по телевизията, но на стадиона беше много вълнуващо. Плясках, крещях там колкото е удачно в сектора ми. Зад вратите, както обикновено, викат повече. Лестърци също викаха.
А аз колко виках на гола, голям екстаз! Марк Пух (Marc Pugh) вкара :) Плясках когато трябва, давах указания - абе на мач, като на мач.
Невероятно беше, а в последната минута и ние (Борнмът) трябваше да потреперим, след като Лестър имаха много чисто положение. В крайна сметка - 1:0 и "Лисиците" се задавиха с "Черешките".
След мача се спряхме да видим навалицата какво прави. Оказа се, че 50-ина човека чакат за автографи. Ами и ние ще чакаме тогава. Сега имам кижка от мача, разписана от Клаудио Раниери - мениджърът на действащия шампион на Англия! А след това се снимах и със Саймън Франсис - капитанът на Борнмът. Каква вечер само!
Забравих да кажа, че преди мача послушахме и изпълненията на духовия оркестър на университета. И това беше симпатично. А ето и малко снимки:
По някаква случайност не бях на работа, а по друга случайност по обяд забелязах, че вечерта ще играят Борнмът и Лестър. Чувал съм много пъти и от много хора, че да намериш билети за "Виталити стейдиъм", както се какзва местната арена, е абсурд.
В сайта на отбора действително всичко беше продадено, но имаше още три физически локации, откъдето можеше да се търси. И аз реших да "рискувам" и да ида да проверя дали случайно няма някой останал. Все пак подобна възможност е едно на милион едва ли не - да има мач тук през седмицата и аз да не работя. Ами... случайно имаше останали билети и в деня на мач купих за мен, а в последствеие се върнах да взема и за Митко един. Не само че взех хубави високи места в средата на сектор "В" (в случая трибуна "Изток"), ами имаше и един до друг.
Явихме се в района два-три часа по-рано. Разгледахме феншопа, стадиона, тренировъчната база, а се поразходихме и в квартала, където се намира стадиона. Феновете на Борнмът са сравнително тихи, няма ултраси, нямаше дори полицаи в тъмния парк покрай базата. Видяхме как пристигат фенове от Лестър. Снимахме се къде ли не и може би час преди мача влязохме на самия стадион.
Местата ни се оказаха в медийната ложа. Случайност? Не мисля :)
Заговаряха ме разни хора да ме питат за фланелката, аз с гордост им обяснявах за Локо София. Снимах се с талисмана, както и на бордовете - на метри от терена.
Заговорихме се и с феновете на Лестър, които бяха много близо до нас. Обясних им, че ако бяхме в България, щяхме да се сбием. Затова при нас има буферни зони, полицаи и всякакви щуротии, а там са просто някакви стюарди, които нищо не правят, просто присъстват за всеки случай.
Мачът почна. Не знам как е бил по телевизията, но на стадиона беше много вълнуващо. Плясках, крещях там колкото е удачно в сектора ми. Зад вратите, както обикновено, викат повече. Лестърци също викаха.
А аз колко виках на гола, голям екстаз! Марк Пух (Marc Pugh) вкара :) Плясках когато трябва, давах указания - абе на мач, като на мач.
Невероятно беше, а в последната минута и ние (Борнмът) трябваше да потреперим, след като Лестър имаха много чисто положение. В крайна сметка - 1:0 и "Лисиците" се задавиха с "Черешките".
След мача се спряхме да видим навалицата какво прави. Оказа се, че 50-ина човека чакат за автографи. Ами и ние ще чакаме тогава. Сега имам кижка от мача, разписана от Клаудио Раниери - мениджърът на действащия шампион на Англия! А след това се снимах и със Саймън Франсис - капитанът на Борнмът. Каква вечер само!
Забравих да кажа, че преди мача послушахме и изпълненията на духовия оркестър на университета. И това беше симпатично. А ето и малко снимки:
0 коментара:
Публикуване на коментар