Сряда, 20 април беше много интензивен ден. Сутринта ми се обадиха от агенция с намерението да ме лансират за една готина работа свързана с данъчни декларации и ме повикаха на интервю. Това друг път ще го разказвам, защото след интервюто се случи любопитна история.
Някъде в 14:00 ми се обажда една от десетките, стотиците (да не кажа милионите) агенции, в които съм се регистрирал:
- Така и така, свободен ли си от 15:30 да покриеш смяна в един месокомбинат.
- Свобоооден съм, как да не съм. Казвай къде да се явявам...
Явявам се аз в индустриалната зона на Пул, но още по път се заливам от смях, защото си представям една голяма хладилна зала, декор от някой хорър, луди касапи със сатъри и така нататък...
Или пък си представям как си мезя суджучета, тествам саламчета...
Или пък как аз с един сатър гоня из някаква зала някаква палава кокошка, която се щура и се опитва да ме финтира...
Обратно в реалността.
Влизам аз в посочената сграда и ми се връчва голям бял комбинезон и едни бели гумени ботуши. След това идва боненцето за косата и ръкавиците. Екипиран почти като Юрий Гагарин влизам в голямата зала.
Влизаме в сценария с хоръра, въпреки че нямаше сатъри, а само ножове и като цяло не беше много кърваво.
(Снимката не е от моя цех, но е много подобна, с изключение на червения под. Нашият си беше доста по-чист. Иначе това е екипировката, това е оборудването.)
Първо ме сложиха на кюфтета. Ето и сега като си спомня, се заливам от смях. Заедно с още няколко женички въртяхме кюфтенца и ги редяхме в тарелки :) В този занаят нямаше как да не съм добър.
Малко по-късно обаче началниците осъзнаха, че губят голяма част от моя потенциал и ми връчиха една пластмасова лопата. Пратиха ме на мелницата за кайма - една огромна машина, в която трябва да мятам суровото месо, а като се превърти веднъж, с лопатата пак го връщам в мелницата и добавям подправки (с чували). Всичко това, разбирайте, е в библейски мащаби. Навсякъде пътуват алуминиеви вани с телешко, свинско, сол, пипер, кайма "шейсе на четирсе".
Между другото, мислех си, че ще ставам вегетарианец, ако нещо ме стресира. Мога да кажа, че имаше солидни хигиенни практики в цеха и самият аз гарантирам, че каймата, която аз правех, е 100% от месо. "Бялото" нещо в нея са си мазнини, а не субпродукти.
Хората, които работят в този месокомбинат, са основно поляци и румънци без английски. Забелязах известно напрежение между групите, но всяка от тях си имаше свой тим-лидер, който раздаваше задачите и който знаеше английски.
Ден втори, вероятно и последен.
Пак директно ме сложиха на лопатата, което си е тежичко. Заниманието ми върна спомените за строителството. По-късно обаче ме преместиха да редя едни вакумирани пържолки в каси. Наредих ги.
А накрая, като един от малкото работници с магистърска степен и човек с компютърна грамотност, получих отговорната задача да разпечатвам едни етикети. Свински дроб, вакумиран, пристига до мен по конвейера. Аз взимам опаковката, слагам я на кантара, компютърът изписва колко тежи, аз бучкам един бутон и принтера принтира. Лепя етикета, пъхам четири опаковки в кашон, лепя кашона и го пускам на следващия конвейер.
Въпросният бутон, който бучках, всъщност не изискваше магистърска степен, защото върху него беше изрисувана картинка на принтера, вместо да пише примерно "PRINT", но все пак, да ми възложат компютъра си беше форма на повишение :)
Сега един майтап. При едно от меренията, заедно с месото премерих и "пистолета" за тиксо. Ей тая щуротия на снимката, с която лепях кашоните:
Без да се усетя го бях оставил на кантара, вместо отстрани.
Обичайно всяка опаковка беше около 250 грама. Тая мина за 700 и кусур. Съответно това и в цената се отрази. Живи и здрави, късно се усетих. Някой недогледал англичанин ще плати и теглото на джаджата :)
И така. Никой не заклах, никой не ме закла. Видях отвътре един месокомбинат, не се втрещих, не се отвратих. Е не се и очаровах.
Ще разкажа скоро за интервюто, но преди това може би трябва да разкажа и за доставките на индийска храна по домовете :) И там е весело. Сега бягам, че индийчето ме чака...
П.П. А! Забравих да кажа друго весело нещо. С удоволствие си бърсах ръцете в кобинезона. Исках да се омърлям като хората, да се почувствам като истински месар. Успях :)
Някъде в 14:00 ми се обажда една от десетките, стотиците (да не кажа милионите) агенции, в които съм се регистрирал:
- Така и така, свободен ли си от 15:30 да покриеш смяна в един месокомбинат.
- Свобоооден съм, как да не съм. Казвай къде да се явявам...
Явявам се аз в индустриалната зона на Пул, но още по път се заливам от смях, защото си представям една голяма хладилна зала, декор от някой хорър, луди касапи със сатъри и така нататък...
Или пък си представям как си мезя суджучета, тествам саламчета...
Или пък как аз с един сатър гоня из някаква зала някаква палава кокошка, която се щура и се опитва да ме финтира...
Обратно в реалността.
Влизам аз в посочената сграда и ми се връчва голям бял комбинезон и едни бели гумени ботуши. След това идва боненцето за косата и ръкавиците. Екипиран почти като Юрий Гагарин влизам в голямата зала.
Влизаме в сценария с хоръра, въпреки че нямаше сатъри, а само ножове и като цяло не беше много кърваво.
(Снимката не е от моя цех, но е много подобна, с изключение на червения под. Нашият си беше доста по-чист. Иначе това е екипировката, това е оборудването.)
Първо ме сложиха на кюфтета. Ето и сега като си спомня, се заливам от смях. Заедно с още няколко женички въртяхме кюфтенца и ги редяхме в тарелки :) В този занаят нямаше как да не съм добър.
Малко по-късно обаче началниците осъзнаха, че губят голяма част от моя потенциал и ми връчиха една пластмасова лопата. Пратиха ме на мелницата за кайма - една огромна машина, в която трябва да мятам суровото месо, а като се превърти веднъж, с лопатата пак го връщам в мелницата и добавям подправки (с чували). Всичко това, разбирайте, е в библейски мащаби. Навсякъде пътуват алуминиеви вани с телешко, свинско, сол, пипер, кайма "шейсе на четирсе".
Между другото, мислех си, че ще ставам вегетарианец, ако нещо ме стресира. Мога да кажа, че имаше солидни хигиенни практики в цеха и самият аз гарантирам, че каймата, която аз правех, е 100% от месо. "Бялото" нещо в нея са си мазнини, а не субпродукти.
Хората, които работят в този месокомбинат, са основно поляци и румънци без английски. Забелязах известно напрежение между групите, но всяка от тях си имаше свой тим-лидер, който раздаваше задачите и който знаеше английски.
Ден втори, вероятно и последен.
Пак директно ме сложиха на лопатата, което си е тежичко. Заниманието ми върна спомените за строителството. По-късно обаче ме преместиха да редя едни вакумирани пържолки в каси. Наредих ги.
А накрая, като един от малкото работници с магистърска степен и човек с компютърна грамотност, получих отговорната задача да разпечатвам едни етикети. Свински дроб, вакумиран, пристига до мен по конвейера. Аз взимам опаковката, слагам я на кантара, компютърът изписва колко тежи, аз бучкам един бутон и принтера принтира. Лепя етикета, пъхам четири опаковки в кашон, лепя кашона и го пускам на следващия конвейер.
Въпросният бутон, който бучках, всъщност не изискваше магистърска степен, защото върху него беше изрисувана картинка на принтера, вместо да пише примерно "PRINT", но все пак, да ми възложат компютъра си беше форма на повишение :)
Сега един майтап. При едно от меренията, заедно с месото премерих и "пистолета" за тиксо. Ей тая щуротия на снимката, с която лепях кашоните:
Без да се усетя го бях оставил на кантара, вместо отстрани.
Обичайно всяка опаковка беше около 250 грама. Тая мина за 700 и кусур. Съответно това и в цената се отрази. Живи и здрави, късно се усетих. Някой недогледал англичанин ще плати и теглото на джаджата :)
И така. Никой не заклах, никой не ме закла. Видях отвътре един месокомбинат, не се втрещих, не се отвратих. Е не се и очаровах.
Ще разкажа скоро за интервюто, но преди това може би трябва да разкажа и за доставките на индийска храна по домовете :) И там е весело. Сега бягам, че индийчето ме чака...
П.П. А! Забравих да кажа друго весело нещо. С удоволствие си бърсах ръцете в кобинезона. Исках да се омърлям като хората, да се почувствам като истински месар. Успях :)
0 коментара:
Публикуване на коментар