Изведнъж се натрупаха много неща за писане. Като няма - няма, като има - има.
Още когато го почвах тоя блог, си бях наумил да напиша по една статия за три групи хора:
Първата трябваше да бъде за най-близките приятели. Няма да забравя "бенефиса" ми - как организираха мач без да ми кажат 24 часа преди полета просто да поиграем за може би последен път. Замотах се и вече осем месеца по-късно още не съм описал този спомен.
Втората трябваше да бъде за момчетата от Ефбет. За готините колеги там и за значението на работодателя в решението ми да се пробвам в Англия.
И третата трябваше да бъде за БФС и по-точно за Зоналния съвет на София. За готините хора там и за ролята и на тази институция при вземането на решението.
Днес ще се спра на Ефбет, защото имам информационен повод. Разменихме си няколко приказки с Никола Зехтинов и се оказа, че блогът се чете не само в Словения, но и на "Джеймс Баучер" 33А. Много мило ми стана.
(Признавам си, пиша тук по две причини: едната е да мога след време да си припомням какви съм ги дробил, а другата е, че обичам вниманието. Е кой не обича? :) )
В Ефбет прекарах по договор 7 месеца, но можем да ги закръглим на 8 с обучението. Това бяха общо взето мърляви месеци, в които трябваше да се взема в ръце след известния престой вкъщи. Много вероятно е от време на време да съм изглеждал неадекватен в офиса, тъй като ми се беше събрал доста стрес по това време.
Там обаче срещнах доста добронамерени и симпатични хора.
Примерно Иван Иванов - Ванко, който ми беше пряк ръководител. Спомням си го като отдаденшеф пич, който се отнасяше с всички много справедливо. Малко по-възрастен от мен, но с впечатляващ нюх за междучовешки и в същото време професионални взаимоотношения.
Така беше структурирано трейдърското звено, че бяхме разделени на три групи. Логично, най-много спомени и впечатления имам с хората от моята група.
Михаил "Мишо" Христов беше капитан на нашата група известно време, преди да си бие камшика. Имахме се много и с него, много често сядахме един до друг на бюрцата. Най-големият му недостатък беше (и вероятно още е) болезненият "чорбарлък" :) Толкова сме спорили на тема БГ футбол, че като се замисля, направо почвам сам да си говоря и наум пак да споря с него.
След като и двамата напуснахме, дни преди да замина за Англия, се засякохме на плажа в Арапя. Във водата играхме на топка и... спорихме дали ЦСКА и Локо София правилно са пратени по ниските дивизии :)
Като говорим за БГ футбол, тук ще вмъкна персонажа Ивайло "Ивака" Господинов. Антипод на Мишо - болен левскар. И с него сме се разправяли (но не и карали). С Иво специално, който впрочем се оказа съсед от Люлин, сме дебатирили и върху по-сложни материи като обществено устройство и икономически системи :)
Със Светослав "Слави" Георгиев, известен още и като "Чичо Слави", се разбирахме отлично. Голяма харизма, винаги усмихнат, винаги на кеф, винаги готов да изтърси някой лаф или поне смешна глупост. Много помагаше при разучаването на новата система, тоест ролята му в офиса изобщо не се изчерпваше с това да прави весело.
С Кирил Михов - Кирцата (или Киро Водката) и с Димитър "Чичо Манчо" Мановски превехме страшни нощни. Една година по-късно не е срамно да си признаем, че се разцепвахме да играем "Тривиадор", но и винаги си свършвахме работата. Така и не ни "удариха" в тези сесии :)
Мисля, че и на Цветомир "Цеко" Миков му бяха забавни нощните с мен. Разбиваше се да се смее, като се разпеех.
Като говорим за нощни, първата ми такава беше с Кристиян Василев - Макето. Лудо Маке от Козлодуй. Първият ми срив в офиса беше, когато го уволниха. Момчето си имаше някаква работа и беше пропуснало едно от малоумните събрания в почивни дни. Много криво ми беше станало.
Мъчно ми беше и за Филип Русев - Фичката. И него го махнаха брутално заради слабост, продукт на работата ни. Като трейдъри бяхме изложени на голямото изкушение на комарджийството. Фичката смеси този порок с друг порок (този в бутилката) и една грешна стъпка му изигра лоша шега. Но той беше страшен нападател. Колкото пъти сме играли мачове, толкова пъти съм оставал изумен какъв добър реализатор е.
Ради Стамболийски пък сам си тръгна. Не издържа момчето на глупостите в офиса и успя да намери изход рано, рано. И той много ми помагаше и ме учеше в началото.
Като говорим за учители, тук е моментът да спомена Иван Ламбов - Ламбата. Той беше най-първият човек, който седна да ме учи на системата. Така се падна и съм му благодарен. Големи симпатяги бяха (и си остават) господата от Сливенския гарнизон - Ламбата, Никола "Кольо" Зехтинов и Чичо Манчо. С първите двама обаче по-радко се засичахме, защото бяхме в различни групи.
Както съм го подкарал, ще пропусна някой, а не искам никой да обидя. Капитаните на другите групи - Христо "Ицо-Изо-Изао" Димитров и Христо Коевски ще ги запомня като академици по бетинг.
Добромир Добрев - Добата и Добромир Илиев Добрев - Джуниор също бяха значими фигури. Чувам, че първият също вече не е във фирмата, което е жалко. С Джунката пък сварихме да изиграем два тенис мача и съм сигурен, че би ме потърсил за реванш :) Освен това малкия Добри много пипа и топката, въпреки че има известен егоизъм в играта му :)
Митко Николов ще го запомня с участието му в онова лудо мъжко хоро, което стана тотален вайръл във Фейсбук, че и на Балканите. Честно, имам познат в това хоро!
С Васил Петков, Мартин Герговски, Станислав Станчев и някои хора от съпорта готини мачлета правехме. Даже срещу Еврофутбол като ритахме искри прехвърчаха яко, което показваше, че сме сплотено отборче. В последния мач за малко да се сбием с противника. Помня, че винаги влизах много навит срещу тези...
Михаил Генов също се включваше, но неговата сила определено е в псувните. За мен той е световен номер 1 и е страшен майтап да го слушаш, когато е ядосан.
С добро си спомням всички, абсолютно всички колеги - Даниел Драгомиров, Стелиян "Стельо" Георгиев, Стилиян Василев (той пък част от готината ловешка федерация, предвождана от Мария Георгиева), Владимир Кавалски (с десетки прякори), Никола "Колé" Нанов, Борислав Банев, Кристиян Йорданов... дано не изпускам някого. В главата ми се въртят всички имена с по някой готин спомен. Извинявам се на тези, на които не съм отделил ред, но и те трябва да знаят, че ги помня с добро.
В един момент бяхме адски много хора. Над 35 човека бяхме само трейдърите през пролетта на 2015 година.
Готини пичове бяха и в съпорта. А там и девойки готини имаше - да разнообразяват офиса :)
_____
Сега е лесно всичко това да го кажа. Но това си мислех и през септември миналата година, само няколко месеца, след като напуснах Ефбет. Не знам дали е възможно същото чувство и отношение да има човек, когато е "вътре". Имало е и нерви, имало е и недоразумения, но аз общо взето тях не ги помня.
Може би не пасвах перфектно в общата картина. Участвах само във футбола в извън-работните занимания. Вероятно не всички са ме харесвали, вероятно съм правел впечатление на резервиран, отдръпнат... Въпреки че който ме е виждал НА или СЛЕД нощна, това не може да го каже :) И все пак трябваше да мине известно време, преди и на мен да ми изникне нещо като прякор - "Чичо Радко". С Джунката си бяхме "батенца" - по люлински.
Целият този период остава като едно огромно противоречие - готини хора в офиса, ужасен работодател. Може би типична картина, ама аз не я понесох. И много други също избягаха. Но веселите познанства и хубавите спомени ще си ги нося където и да отида...
друго по темата:
Голямата футболна уговорка
Още когато го почвах тоя блог, си бях наумил да напиша по една статия за три групи хора:
Първата трябваше да бъде за най-близките приятели. Няма да забравя "бенефиса" ми - как организираха мач без да ми кажат 24 часа преди полета просто да поиграем за може би последен път. Замотах се и вече осем месеца по-късно още не съм описал този спомен.
Втората трябваше да бъде за момчетата от Ефбет. За готините колеги там и за значението на работодателя в решението ми да се пробвам в Англия.
И третата трябваше да бъде за БФС и по-точно за Зоналния съвет на София. За готините хора там и за ролята и на тази институция при вземането на решението.
Днес ще се спра на Ефбет, защото имам информационен повод. Разменихме си няколко приказки с Никола Зехтинов и се оказа, че блогът се чете не само в Словения, но и на "Джеймс Баучер" 33А. Много мило ми стана.
(Признавам си, пиша тук по две причини: едната е да мога след време да си припомням какви съм ги дробил, а другата е, че обичам вниманието. Е кой не обича? :) )
В Ефбет прекарах по договор 7 месеца, но можем да ги закръглим на 8 с обучението. Това бяха общо взето мърляви месеци, в които трябваше да се взема в ръце след известния престой вкъщи. Много вероятно е от време на време да съм изглеждал неадекватен в офиса, тъй като ми се беше събрал доста стрес по това време.
Там обаче срещнах доста добронамерени и симпатични хора.
Примерно Иван Иванов - Ванко, който ми беше пряк ръководител. Спомням си го като отдаден
Така беше структурирано трейдърското звено, че бяхме разделени на три групи. Логично, най-много спомени и впечатления имам с хората от моята група.
Михаил "Мишо" Христов беше капитан на нашата група известно време, преди да си бие камшика. Имахме се много и с него, много често сядахме един до друг на бюрцата. Най-големият му недостатък беше (и вероятно още е) болезненият "чорбарлък" :) Толкова сме спорили на тема БГ футбол, че като се замисля, направо почвам сам да си говоря и наум пак да споря с него.
След като и двамата напуснахме, дни преди да замина за Англия, се засякохме на плажа в Арапя. Във водата играхме на топка и... спорихме дали ЦСКА и Локо София правилно са пратени по ниските дивизии :)
Като говорим за БГ футбол, тук ще вмъкна персонажа Ивайло "Ивака" Господинов. Антипод на Мишо - болен левскар. И с него сме се разправяли (но не и карали). С Иво специално, който впрочем се оказа съсед от Люлин, сме дебатирили и върху по-сложни материи като обществено устройство и икономически системи :)
Със Светослав "Слави" Георгиев, известен още и като "Чичо Слави", се разбирахме отлично. Голяма харизма, винаги усмихнат, винаги на кеф, винаги готов да изтърси някой лаф или поне смешна глупост. Много помагаше при разучаването на новата система, тоест ролята му в офиса изобщо не се изчерпваше с това да прави весело.
С Кирил Михов - Кирцата (или Киро Водката) и с Димитър "Чичо Манчо" Мановски превехме страшни нощни. Една година по-късно не е срамно да си признаем, че се разцепвахме да играем "Тривиадор", но и винаги си свършвахме работата. Така и не ни "удариха" в тези сесии :)
Мисля, че и на Цветомир "Цеко" Миков му бяха забавни нощните с мен. Разбиваше се да се смее, като се разпеех.
Като говорим за нощни, първата ми такава беше с Кристиян Василев - Макето. Лудо Маке от Козлодуй. Първият ми срив в офиса беше, когато го уволниха. Момчето си имаше някаква работа и беше пропуснало едно от малоумните събрания в почивни дни. Много криво ми беше станало.
Мъчно ми беше и за Филип Русев - Фичката. И него го махнаха брутално заради слабост, продукт на работата ни. Като трейдъри бяхме изложени на голямото изкушение на комарджийството. Фичката смеси този порок с друг порок (този в бутилката) и една грешна стъпка му изигра лоша шега. Но той беше страшен нападател. Колкото пъти сме играли мачове, толкова пъти съм оставал изумен какъв добър реализатор е.
Ради Стамболийски пък сам си тръгна. Не издържа момчето на глупостите в офиса и успя да намери изход рано, рано. И той много ми помагаше и ме учеше в началото.
Като говорим за учители, тук е моментът да спомена Иван Ламбов - Ламбата. Той беше най-първият човек, който седна да ме учи на системата. Така се падна и съм му благодарен. Големи симпатяги бяха (и си остават) господата от Сливенския гарнизон - Ламбата, Никола "Кольо" Зехтинов и Чичо Манчо. С първите двама обаче по-радко се засичахме, защото бяхме в различни групи.
Както съм го подкарал, ще пропусна някой, а не искам никой да обидя. Капитаните на другите групи - Христо "Ицо-Изо-Изао" Димитров и Христо Коевски ще ги запомня като академици по бетинг.
Добромир Добрев - Добата и Добромир Илиев Добрев - Джуниор също бяха значими фигури. Чувам, че първият също вече не е във фирмата, което е жалко. С Джунката пък сварихме да изиграем два тенис мача и съм сигурен, че би ме потърсил за реванш :) Освен това малкия Добри много пипа и топката, въпреки че има известен егоизъм в играта му :)
Митко Николов ще го запомня с участието му в онова лудо мъжко хоро, което стана тотален вайръл във Фейсбук, че и на Балканите. Честно, имам познат в това хоро!
С Васил Петков, Мартин Герговски, Станислав Станчев и някои хора от съпорта готини мачлета правехме. Даже срещу Еврофутбол като ритахме искри прехвърчаха яко, което показваше, че сме сплотено отборче. В последния мач за малко да се сбием с противника. Помня, че винаги влизах много навит срещу тези...
Михаил Генов също се включваше, но неговата сила определено е в псувните. За мен той е световен номер 1 и е страшен майтап да го слушаш, когато е ядосан.
С добро си спомням всички, абсолютно всички колеги - Даниел Драгомиров, Стелиян "Стельо" Георгиев, Стилиян Василев (той пък част от готината ловешка федерация, предвождана от Мария Георгиева), Владимир Кавалски (с десетки прякори), Никола "Колé" Нанов, Борислав Банев, Кристиян Йорданов... дано не изпускам някого. В главата ми се въртят всички имена с по някой готин спомен. Извинявам се на тези, на които не съм отделил ред, но и те трябва да знаят, че ги помня с добро.
В един момент бяхме адски много хора. Над 35 човека бяхме само трейдърите през пролетта на 2015 година.
Готини пичове бяха и в съпорта. А там и девойки готини имаше - да разнообразяват офиса :)
_____
Сега е лесно всичко това да го кажа. Но това си мислех и през септември миналата година, само няколко месеца, след като напуснах Ефбет. Не знам дали е възможно същото чувство и отношение да има човек, когато е "вътре". Имало е и нерви, имало е и недоразумения, но аз общо взето тях не ги помня.
Може би не пасвах перфектно в общата картина. Участвах само във футбола в извън-работните занимания. Вероятно не всички са ме харесвали, вероятно съм правел впечатление на резервиран, отдръпнат... Въпреки че който ме е виждал НА или СЛЕД нощна, това не може да го каже :) И все пак трябваше да мине известно време, преди и на мен да ми изникне нещо като прякор - "Чичо Радко". С Джунката си бяхме "батенца" - по люлински.
Целият този период остава като едно огромно противоречие - готини хора в офиса, ужасен работодател. Може би типична картина, ама аз не я понесох. И много други също избягаха. Но веселите познанства и хубавите спомени ще си ги нося където и да отида...
друго по темата:
Голямата футболна уговорка
0 коментара:
Публикуване на коментар