Първата ми седмица в Англия е към своя край. В събота, 15 август, в 2:30 часа през нощта се събудих за последен път в Люлин, за да започна моето ново приключение. В интерес на истината в този ден наред беше само ситуацията в България и полетът на WizzAir.
Кацнах в Лутън с половин час по-рано от предвиденото - в 6:40. Половин час, прекаран в самолета, защото на летището нямаше екип, който да обслужи полета по-рано. По този повод във фюзелажа се чуха и последните български псувни :) С автобуса до Виктория (Victoria station) в Лондон нямаше зор, пуснаха ме да взема по-ранния. Всичките ми билети бяха купени с по един свободен час между прекачванията, но имам право да ползвам по-ранни курсове - право, от което се възползвах.
От Лондон до Борнмът вече беше малко по-досадно. Изтървах един потенциален курс в 9:00, та взех този в 10:00. Ако бях тръгнал в 11:00, за колкото ми беше билетът, очаквано трябваше да стигна към 13:00 часа. Точно в толкова стигнах, въпреки по-ранния курс. Имаше задръствания по т. нар. магистрала! Уж зелени табели, а тясно като... да не казвам какво. Не стига, че пъплим, ами около мене едни руснаци се счупиха да бръщолевят. Главата ми надуха. Отделно не мога да се свържа с безжичните мрежи и знам, че някъде в този момент в София почват да си мислят дали не съм ограбен, убит или в най-добрия случай не чакам самолета за на обратно. Апропо, тази мисъл ми мина след чек-ина в София. В онзи момент, в който стоиш сам с куфарите си и имаш мнооого време за размишления :) В Борнмът вече нямаше път назад.
Пристигам криво-ляво в квартирата, влача сакове, хазяйката ме посреща, дава ключовете, но... няма договор. Забравила била и щяла да бъде в къщата към сряда. Тегаво, защото за всяка операция трябва да доказвам, че съм отседнал някъде. Очертават се три загубени дни. Не беше така, но в онзи момент така ми изглеждаше.
Заебавам куфарите, трябва да отида да си купя храна и най-вече вода. Че за 18 часа съм на 250 мл. и два сандвича. Явявам се в ASDA, възможно най-евтиният магазин в Англия, но освен храна и вода трябва да взема и адаптер за ток. Щото няма ток, няма компютър, няма и джиесем. Свършили били. Хайде търси навън. Насам, натам, лутам се, накрая намерих в някакъв магазин "за лев". 5 паунда. 13 къси лева, без напрежение :) Хайде обратно, направихме контакта със София, успокои се род и родина.
Дори остана време да стъпя във водите на Английския канал между Атлантическия океан и Северно море. Студена водичка, особено на фона на Приморско преди няколко дни, но пак има кой да се къпе :)
Този безкраен ден завърши с мощно наспиване в тихия квартал Паркстоун, в който е квартирата ми. Снимките са от Борнмът, но реално аз живея на границата с Пул, откъм страната на Пул. И погледнато от разстоянието на вече отминалите шест дни, локацията ми е отлична.
Кацнах в Лутън с половин час по-рано от предвиденото - в 6:40. Половин час, прекаран в самолета, защото на летището нямаше екип, който да обслужи полета по-рано. По този повод във фюзелажа се чуха и последните български псувни :) С автобуса до Виктория (Victoria station) в Лондон нямаше зор, пуснаха ме да взема по-ранния. Всичките ми билети бяха купени с по един свободен час между прекачванията, но имам право да ползвам по-ранни курсове - право, от което се възползвах.
От Лондон до Борнмът вече беше малко по-досадно. Изтървах един потенциален курс в 9:00, та взех този в 10:00. Ако бях тръгнал в 11:00, за колкото ми беше билетът, очаквано трябваше да стигна към 13:00 часа. Точно в толкова стигнах, въпреки по-ранния курс. Имаше задръствания по т. нар. магистрала! Уж зелени табели, а тясно като... да не казвам какво. Не стига, че пъплим, ами около мене едни руснаци се счупиха да бръщолевят. Главата ми надуха. Отделно не мога да се свържа с безжичните мрежи и знам, че някъде в този момент в София почват да си мислят дали не съм ограбен, убит или в най-добрия случай не чакам самолета за на обратно. Апропо, тази мисъл ми мина след чек-ина в София. В онзи момент, в който стоиш сам с куфарите си и имаш мнооого време за размишления :) В Борнмът вече нямаше път назад.
Пристигам криво-ляво в квартирата, влача сакове, хазяйката ме посреща, дава ключовете, но... няма договор. Забравила била и щяла да бъде в къщата към сряда. Тегаво, защото за всяка операция трябва да доказвам, че съм отседнал някъде. Очертават се три загубени дни. Не беше така, но в онзи момент така ми изглеждаше.
Заебавам куфарите, трябва да отида да си купя храна и най-вече вода. Че за 18 часа съм на 250 мл. и два сандвича. Явявам се в ASDA, възможно най-евтиният магазин в Англия, но освен храна и вода трябва да взема и адаптер за ток. Щото няма ток, няма компютър, няма и джиесем. Свършили били. Хайде търси навън. Насам, натам, лутам се, накрая намерих в някакъв магазин "за лев". 5 паунда. 13 къси лева, без напрежение :) Хайде обратно, направихме контакта със София, успокои се род и родина.
Дори остана време да стъпя във водите на Английския канал между Атлантическия океан и Северно море. Студена водичка, особено на фона на Приморско преди няколко дни, но пак има кой да се къпе :)
Този безкраен ден завърши с мощно наспиване в тихия квартал Паркстоун, в който е квартирата ми. Снимките са от Борнмът, но реално аз живея на границата с Пул, откъм страната на Пул. И погледнато от разстоянието на вече отминалите шест дни, локацията ми е отлична.
0 коментара:
Публикуване на коментар