Първата седмица тук беше адски интензивна. Изобщо не я усетих как мина. През цялото това време не съм усещал и колко много съм вървял пеша. Не че няма автобуси, просто в един момент те се явяват несъразмерен разход спрямо текущия стандарт на живот. 2,1 мили е от моята къща до центъра на Пул, а 3,4 мили е до центъра на Борнмът. Отиване и връщане с адреналина от новото място се взимат без напрежение, освен в случаите, когато се появи напрежение :
Например адски много ми костваше прибирането от мача във вторник. За първия ми посетен мач в Англия ще отделя специален пост, но първо това, което запомних извън него. До стадиона на Хамуърти (Hamworthy United Football Club) разстоянието е 3,4 мили (по 1,6 = 5,5 км.). Според Гугъл мапс ако ходя, ще ми отнеме час и 5 минути. Обаче аз решавам да тичам. Добре, маратонки, удобни гащи. Стигам там криво-ляво, възстановявам се на самия мач и ще се прибирам. Ама по тъмно. И като се загубих. Ей крака не ми останаха. А то в късните часове няма и кой да попиташ. Направо не знаеш къде се намираш :) Този час и 5 минути на прибиране го отпрах с тичане. Е така не бях спал от месеци след това.
Иначе животът в началото се състои от осигуряване на бит и разкриване на картата като в игрите. Хубави снимки се получиха тук-таме.
Банките малко се заяждат. За да открият сметка дори на ЕУ човек искат доказателство за локален адрес, върху което да има атрибути на юридическо лице. Така в моя случай това остава последната нерешена задача от първата вълна, тъй като моят договор за наем е между двама човеци - мен и хазяйката. И НИН (National Insurance Number) нямам де. Съвсем скоро ми предстои пътешествие до Саутхямптън по този въпрос.
В края на седмицата се сдобих и с колело. Голям зор беше да се намери хем евтино, хем работещо. С колелото пешеходните кризи би трябвало да са пратени в историята (аз една разказах, но имаше поне три подобни :) ). Много е трудно да се обобщи една цяла седмица в няколко реда, но се надявам след 5 години, като си прочета този постинг, да мога да си спомня чувството и емоциите, които съм изпитал при тези първи мои стъпки в Англия.
Например адски много ми костваше прибирането от мача във вторник. За първия ми посетен мач в Англия ще отделя специален пост, но първо това, което запомних извън него. До стадиона на Хамуърти (Hamworthy United Football Club) разстоянието е 3,4 мили (по 1,6 = 5,5 км.). Според Гугъл мапс ако ходя, ще ми отнеме час и 5 минути. Обаче аз решавам да тичам. Добре, маратонки, удобни гащи. Стигам там криво-ляво, възстановявам се на самия мач и ще се прибирам. Ама по тъмно. И като се загубих. Ей крака не ми останаха. А то в късните часове няма и кой да попиташ. Направо не знаеш къде се намираш :) Този час и 5 минути на прибиране го отпрах с тичане. Е така не бях спал от месеци след това.
Иначе животът в началото се състои от осигуряване на бит и разкриване на картата като в игрите. Хубави снимки се получиха тук-таме.
Банките малко се заяждат. За да открият сметка дори на ЕУ човек искат доказателство за локален адрес, върху което да има атрибути на юридическо лице. Така в моя случай това остава последната нерешена задача от първата вълна, тъй като моят договор за наем е между двама човеци - мен и хазяйката. И НИН (National Insurance Number) нямам де. Съвсем скоро ми предстои пътешествие до Саутхямптън по този въпрос.
В края на седмицата се сдобих и с колело. Голям зор беше да се намери хем евтино, хем работещо. С колелото пешеходните кризи би трябвало да са пратени в историята (аз една разказах, но имаше поне три подобни :) ). Много е трудно да се обобщи една цяла седмица в няколко реда, но се надявам след 5 години, като си прочета този постинг, да мога да си спомня чувството и емоциите, които съм изпитал при тези първи мои стъпки в Англия.
0 коментара:
Публикуване на коментар