Малко по-различно гледам на първия си мач в Англия, след като присъствах и на втория си :) Реферската щуротия се отприщи още на 22 август, точно седмица след пристигането ми. Свързал се бях вече с всички ключови лица в региона, нямах и работа, затова им бях казал да ме експлоатират максимално. Пише ми един чичо на имейл - можеш ли да дойдеш за контролата между Пул Боро и Борнмът Спортс (Poole Borough FC - Bournemouth Sports). Мога. Намирам аз на картата къде е Търлин Мор (Turlin Moor recreation ground) и се стягам за педалиране.
А ден преди това съм купил за 33 паунда някакво смотано колело от някакви азиатци, което засега, слава Богу, никой не си е познал на улицата. Нямам инструменти, нямам дяволи, а седалката стърчи нагоре и... не може да се седне. Мъж не бива да сяда. Както и да е, отплеснах се.
Един час път с колело, карам прав с една чанта, дето само ми пада. Тя ми беше ръчен багаж в самолета, а сега ми е спортен сак. Обаче много мили. Тогава видях и как се отваря Туин Сейлс Бридж. Криво-ляво, потен, нервен и леко дори изморен пристигам аз на уреченото място. Място където футболният процес тече целогодишно и с голям кеф. Влизам в сградата и питам някакъв байчо къде е съдийската съблекалня. Той ми дава ключа и ми я посочва. Добре, ама никой не идва. Нали трябва да сме трима, нали съм им казал на началниците, че съм специализирал като асистент... Минава се време, остават 20 минути до мача. Питам го байчото ще идва ли някой още, върти той телефони и ми вика - "Не, само ти си". И като ми се изправи косата... Как ще свиря мач сам, бе? В живота си имам точно 240 официални мача, но нито един като ръководещ съдия. Свирил съм всичко на всичко три пъти - на една контрола на Люлин на голям терен, на един мач от зимния турнир в Драгалевци и преди сто години пак на някакъв мач на малки вратички - някакви банкови лиги. Ама колкото, толкова.
Прибирам се аз в стаичката, изприщил съм се, ама се преобличам и ще му мисля после на терена. Тука е моментът да кажа, че и езиковата бариера пречи, не мога сега от първия мач да общувам толкова много. Все пак се разбираме по един човек от двата отбора да бъде асистент.
Свиря начало аз и се втурвам да търча. Топката изпреварвам, играчите изпреварвам, Спиди Гонзалес. Друг е въпросът, че поне три пъти пречех на играта със заставането си. Фаулове давам. Аутове, корнери, тъчове, за диагоналната система мисля, адреналин - 1000. Няма умора, а и в последните дни бях олекнал заради ходенето пеша. Полувремето свършва, 1:1, взимам топката и се прибирам. Леле, крака не бяха останали. Фланелката подгизнала, а то и едно слънце се беше отпрало точно тогава. Викам си, първото добре, сега да видим второто какво ще съчиняваме.
Общо взето същото. Все пак десетина минути преди края прехвръкнаха искри, имаше спречкване, което наложи да вдигна и първия си жълт картон в живота. Перфектно решена ситуация. Голям кеф. В крайна сметка времето си изтече, гостите биха с 3:1. Стресът си замина, поздравления, ръкостискания, чиърс. Като за дебютант в чужда държава представих много достойно емблемата на БФС. А и заработих първи 15 паунда. Прибирането даже вече не го и помня, зверско е било. И малко преди да си взема душа вкъщи регистрирах умопомрачителните 78 кг! А тръгнах 85 :)) Топ диета - 7 кг за 7 дни - питайте ме и ще ви кажа.
Не само забавно и доходоносно, ами и "здравословно". Така започна футболната ми приказка в Англия...
А ден преди това съм купил за 33 паунда някакво смотано колело от някакви азиатци, което засега, слава Богу, никой не си е познал на улицата. Нямам инструменти, нямам дяволи, а седалката стърчи нагоре и... не може да се седне. Мъж не бива да сяда. Както и да е, отплеснах се.
Един час път с колело, карам прав с една чанта, дето само ми пада. Тя ми беше ръчен багаж в самолета, а сега ми е спортен сак. Обаче много мили. Тогава видях и как се отваря Туин Сейлс Бридж. Криво-ляво, потен, нервен и леко дори изморен пристигам аз на уреченото място. Място където футболният процес тече целогодишно и с голям кеф. Влизам в сградата и питам някакъв байчо къде е съдийската съблекалня. Той ми дава ключа и ми я посочва. Добре, ама никой не идва. Нали трябва да сме трима, нали съм им казал на началниците, че съм специализирал като асистент... Минава се време, остават 20 минути до мача. Питам го байчото ще идва ли някой още, върти той телефони и ми вика - "Не, само ти си". И като ми се изправи косата... Как ще свиря мач сам, бе? В живота си имам точно 240 официални мача, но нито един като ръководещ съдия. Свирил съм всичко на всичко три пъти - на една контрола на Люлин на голям терен, на един мач от зимния турнир в Драгалевци и преди сто години пак на някакъв мач на малки вратички - някакви банкови лиги. Ама колкото, толкова.
Прибирам се аз в стаичката, изприщил съм се, ама се преобличам и ще му мисля после на терена. Тука е моментът да кажа, че и езиковата бариера пречи, не мога сега от първия мач да общувам толкова много. Все пак се разбираме по един човек от двата отбора да бъде асистент.
Свиря начало аз и се втурвам да търча. Топката изпреварвам, играчите изпреварвам, Спиди Гонзалес. Друг е въпросът, че поне три пъти пречех на играта със заставането си. Фаулове давам. Аутове, корнери, тъчове, за диагоналната система мисля, адреналин - 1000. Няма умора, а и в последните дни бях олекнал заради ходенето пеша. Полувремето свършва, 1:1, взимам топката и се прибирам. Леле, крака не бяха останали. Фланелката подгизнала, а то и едно слънце се беше отпрало точно тогава. Викам си, първото добре, сега да видим второто какво ще съчиняваме.
Общо взето същото. Все пак десетина минути преди края прехвръкнаха искри, имаше спречкване, което наложи да вдигна и първия си жълт картон в живота. Перфектно решена ситуация. Голям кеф. В крайна сметка времето си изтече, гостите биха с 3:1. Стресът си замина, поздравления, ръкостискания, чиърс. Като за дебютант в чужда държава представих много достойно емблемата на БФС. А и заработих първи 15 паунда. Прибирането даже вече не го и помня, зверско е било. И малко преди да си взема душа вкъщи регистрирах умопомрачителните 78 кг! А тръгнах 85 :)) Топ диета - 7 кг за 7 дни - питайте ме и ще ви кажа.
Не само забавно и доходоносно, ами и "здравословно". Така започна футболната ми приказка в Англия...
0 коментара:
Публикуване на коментар