Какво е общото между икономическите емигранти и бежанците? А каква е разликата? Да отговори на широката британска аудитория се нагърбва вестник "Индипендънт" (The difference between a migrant and refugee, in one sentence). Отговорът изглежда очевиден, но явно има необходимост от разяснения. Информационен повод е огромния поток от хора, насочил се към развитите европейски страни. На фон са темите за предоговарянето на условията, при които Кралството членува в ЕС, и евентуалния референдум за Брексит (BrExit).
В статията се казват обичайните неща - бежанците бягат по принуда от военни конфликти, докато икономическите мигранти доброволно търсят по-добър живот или в по-лошия случай - опитват злоупотреби със съответните социални системи. Цитира се също така изказване на немския вътрешен министър Томас де Мезиер, според когото е "неприемливо 40% от всички молби за убежище да идват от хора от Балканския полуостров, където няма конфликт". Според него последните трябва да бъдат депортирани за тяхна сметка. Под "Балкански полуостров" Де Мезиер визира страните извън ЕС. "След сирийците, втори и трети по молби са сърбите и албанците", посочва вътрешният министър на Германия.
Настроения срещу имигранти от Румъния и България също има. През 2014 г. същият господин се обявява за ревизиране на правилата за получаване на обезщетения в рамките на Европейския съюз (Germany to revise EU migrant benefits to stop abuses).
В Англия темата за бежанците е широко застъпена в публичното пространство, въпреки че Кралството е на опашката в Европа и като абсолютен брой молби, и като относителен дял на потърсилите убежище към размера на местното население. На практика Англия няма особен имиграционен проблем, а основната тежест на бежанската криза в ЕС понасят Германия, Швеция, Италия, Франция и Унгария. Затова и крайнодесните политици в Кралството, водени от Найджъл Фараж, си служат с българо-румънския аргумент. А той е, че в последната година 53000 души от България и Румъния са пристигнали в Англия в следствие на падането на ограниченията за работа от 1 януари 2014 г. Сериозна част от лявата политическа мисъл също се обявява за промени в договора на Европейския съюз, тъй като имигрантите от Източна и Централна Европа "изяждат" работните места на нискоквалифицираното и декласирано местно население.
Миграционната картина в Европа и в частност в Обединеното кралство в две инфографики:
Тук интересното е, че Великобритания повдига въпроса за предоговаряне на европейските миграционни политики само година и половина след вдигането на работните ограничения за българи и румънци. Германия, Франция и всички останали приемат балканци на трудовия си пазар от влизането на двете държави в рамките на Съюза - от 1 януари 2007 г. И не протестират чак толкова шумно.
Защо обаче българи и румънци напират толкова за Западна Европа и в частност за Великобритания? В САЩ например има определена минимална работна заплата на федерално ниво - 7,25 долара на час. Има два щата, които са въвели по-ниски ставки (Уайоминг и Джорджия - $5,15) и още няколко, които нямат фиксирани минимални заплати. Най-високо е заплащането във Вашингтон - 9,47 долара на час. Разликата между най-ниската и най-високата ставка е 83.9%.
В Русия минималната заплата към днешна дата е 5965 рубли на месец. В Чечения ставката е 5554. В 38 от 83 субекта в рамките на Федерацията е установено централизираното ниво на минимално заплащане.
В България минималната работна заплата е в размер на 194 евро, в Румъния е 236 евро. В Естония минималното възнаграждение е двойно спрямо България - 390 евро. В затъналата в дългове Гърция е тройно - 684 евро, а в Обединеното кралство минималната заплата е с 675% по-голяма от тази между Дунав и Арда. Разлика, каквато няма в нито една сходна федерация, съюз или друго административно формирование.
За 8 години Европа не успя да постигне нищо на Балканите. Бюрократите в Брюксел не успяха нито да наложат реформи в България, нито да упражнят ефективен контрол върху местните правителства. Уеднаквяването на стандартите в държавите-членки се ограничи със законодателни промени, които по същество имаха пренебрежим ефект върху качеството на живота. Единният пазар подкопа допълнително неукрепналата от прехода българска икономика - десетки работни места бяха загубени за сметка на бизнеси в Централна и Западна Европа. Сезонно изгладените данни на Евростат за юни показват 9,6% безработица. Това не е най-лошият статистически показател в ЕС, но в него не се взема предвид демографската картина в отделните страни. А тя показва, че в България населението на възраст над 65 г. е 19,6%. Само южните страни Гърция, Испания и Португалия плюс Германия са пред нас по застаряване на населението. Разбира се, и четирите споменати държави имат по-голям относителен дял на населението от 0 до 14 години от нас. Всичко това следва да покаже, че твърде малко хора трябва да произведат продукт за твърде много - нещо, което отлично знаем. Какъвто и скок в производителността да се отчете, не е възможно по естествен икономически път България да настигне дори предпоследната държава Румъния.
Ключов механизъм за стимулиране развитието на страните от опашката на ЕС са европейските програми. Изпълнението им зависи от капацитета и компетентността на местните администрации - стратегическа грешка, която коства милиони на данъкоплатците от Германия, Англия и т.н. Тези програми също нямат осезаем икономически ефект с изключение за конкретните изпълнители. Градската среда се подобрява, общините получават някакви средства, републиканската инфраструктура се развивиа, но програмите, свързани с конкурентоспособност и развитие на човешките ресурси нямат реално изражение.
Така, след 8 години членство на България в ЕС, нито законодателните промени, нито европейското финансиране дават необходимите резултати. Иронията е, че България не се справя дори да бъде външна граница на Съюза. Сега, когато Европа трябва да отговори на невижданата бежанска криза, София е безучастен наблюдател. И какво да прави София, след като години наред правителствата не могат да покрият изискванията за приемане в Шенген, докато Брюксел извършва пасивен мониторинг?
И в крайна сметка в Европа няма дебат за общото между доброволно търсещите икономическа промяна и тези, които напускат територии с военни конфликти. Медиите говорят за разликите между емигрант и бежанец, неглижирайки напълно проблемите на икономическата миграция. Снимката на сирийския баща с двете си деца обикаля социалните мрежи, но липсва снимката на произволен български дядо, който бърка по кофите за препитание.
Европа, в лицето на Германия, Англия и другите развити държави, трябва да е готова да понесе своята отговорност за престъпната небрежност, с която се отнася към своята периферия. За нехайното отношение към серията правителства от приемането на България в ЕС досега. За излъганите надежди, че европейските механизми, а не корумпираната и безхаберна политическа и олигархическа класа ще направляват процесите в България. За разтварящата се ножица между бедни и богати в Съюза. За явлението "работещ беден" и категоричното челно място на България по този показател. За това, че в българската потребителска кошница няма здравеопазване, няма образование, няма развлечения, а нерядко няма и стоки от първа необходимост.
Тези, които в момента говорят за преразглеждане на европейския договор и за въвеждане на ограничителни режими върху свободното движение на хора, насочват Съюза към разпад. Ясно е, че социалната система на Германия прегрява, ясно е, че англичаните виждат в икономическите имигранти обществена заплаха, но трябва да е ясно също така, че днес българите и румънците мигрират легално, плащайки данъци в съответните държави и тласкайки съответните икономики нагоре. Утре, когато евентуално вече няма да могат да го правят, ще влизат в същите страни нелегално и ще търсят бежански статути.
В статията се казват обичайните неща - бежанците бягат по принуда от военни конфликти, докато икономическите мигранти доброволно търсят по-добър живот или в по-лошия случай - опитват злоупотреби със съответните социални системи. Цитира се също така изказване на немския вътрешен министър Томас де Мезиер, според когото е "неприемливо 40% от всички молби за убежище да идват от хора от Балканския полуостров, където няма конфликт". Според него последните трябва да бъдат депортирани за тяхна сметка. Под "Балкански полуостров" Де Мезиер визира страните извън ЕС. "След сирийците, втори и трети по молби са сърбите и албанците", посочва вътрешният министър на Германия.
Настроения срещу имигранти от Румъния и България също има. През 2014 г. същият господин се обявява за ревизиране на правилата за получаване на обезщетения в рамките на Европейския съюз (Germany to revise EU migrant benefits to stop abuses).
В Англия темата за бежанците е широко застъпена в публичното пространство, въпреки че Кралството е на опашката в Европа и като абсолютен брой молби, и като относителен дял на потърсилите убежище към размера на местното население. На практика Англия няма особен имиграционен проблем, а основната тежест на бежанската криза в ЕС понасят Германия, Швеция, Италия, Франция и Унгария. Затова и крайнодесните политици в Кралството, водени от Найджъл Фараж, си служат с българо-румънския аргумент. А той е, че в последната година 53000 души от България и Румъния са пристигнали в Англия в следствие на падането на ограниченията за работа от 1 януари 2014 г. Сериозна част от лявата политическа мисъл също се обявява за промени в договора на Европейския съюз, тъй като имигрантите от Източна и Централна Европа "изяждат" работните места на нискоквалифицираното и декласирано местно население.
Миграционната картина в Европа и в частност в Обединеното кралство в две инфографики:
Защо обаче българи и румънци напират толкова за Западна Европа и в частност за Великобритания? В САЩ например има определена минимална работна заплата на федерално ниво - 7,25 долара на час. Има два щата, които са въвели по-ниски ставки (Уайоминг и Джорджия - $5,15) и още няколко, които нямат фиксирани минимални заплати. Най-високо е заплащането във Вашингтон - 9,47 долара на час. Разликата между най-ниската и най-високата ставка е 83.9%.
В Русия минималната заплата към днешна дата е 5965 рубли на месец. В Чечения ставката е 5554. В 38 от 83 субекта в рамките на Федерацията е установено централизираното ниво на минимално заплащане.
В България минималната работна заплата е в размер на 194 евро, в Румъния е 236 евро. В Естония минималното възнаграждение е двойно спрямо България - 390 евро. В затъналата в дългове Гърция е тройно - 684 евро, а в Обединеното кралство минималната заплата е с 675% по-голяма от тази между Дунав и Арда. Разлика, каквато няма в нито една сходна федерация, съюз или друго административно формирование.
За 8 години Европа не успя да постигне нищо на Балканите. Бюрократите в Брюксел не успяха нито да наложат реформи в България, нито да упражнят ефективен контрол върху местните правителства. Уеднаквяването на стандартите в държавите-членки се ограничи със законодателни промени, които по същество имаха пренебрежим ефект върху качеството на живота. Единният пазар подкопа допълнително неукрепналата от прехода българска икономика - десетки работни места бяха загубени за сметка на бизнеси в Централна и Западна Европа. Сезонно изгладените данни на Евростат за юни показват 9,6% безработица. Това не е най-лошият статистически показател в ЕС, но в него не се взема предвид демографската картина в отделните страни. А тя показва, че в България населението на възраст над 65 г. е 19,6%. Само южните страни Гърция, Испания и Португалия плюс Германия са пред нас по застаряване на населението. Разбира се, и четирите споменати държави имат по-голям относителен дял на населението от 0 до 14 години от нас. Всичко това следва да покаже, че твърде малко хора трябва да произведат продукт за твърде много - нещо, което отлично знаем. Какъвто и скок в производителността да се отчете, не е възможно по естествен икономически път България да настигне дори предпоследната държава Румъния.
Ключов механизъм за стимулиране развитието на страните от опашката на ЕС са европейските програми. Изпълнението им зависи от капацитета и компетентността на местните администрации - стратегическа грешка, която коства милиони на данъкоплатците от Германия, Англия и т.н. Тези програми също нямат осезаем икономически ефект с изключение за конкретните изпълнители. Градската среда се подобрява, общините получават някакви средства, републиканската инфраструктура се развивиа, но програмите, свързани с конкурентоспособност и развитие на човешките ресурси нямат реално изражение.
Така, след 8 години членство на България в ЕС, нито законодателните промени, нито европейското финансиране дават необходимите резултати. Иронията е, че България не се справя дори да бъде външна граница на Съюза. Сега, когато Европа трябва да отговори на невижданата бежанска криза, София е безучастен наблюдател. И какво да прави София, след като години наред правителствата не могат да покрият изискванията за приемане в Шенген, докато Брюксел извършва пасивен мониторинг?
И в крайна сметка в Европа няма дебат за общото между доброволно търсещите икономическа промяна и тези, които напускат територии с военни конфликти. Медиите говорят за разликите между емигрант и бежанец, неглижирайки напълно проблемите на икономическата миграция. Снимката на сирийския баща с двете си деца обикаля социалните мрежи, но липсва снимката на произволен български дядо, който бърка по кофите за препитание.
Европа, в лицето на Германия, Англия и другите развити държави, трябва да е готова да понесе своята отговорност за престъпната небрежност, с която се отнася към своята периферия. За нехайното отношение към серията правителства от приемането на България в ЕС досега. За излъганите надежди, че европейските механизми, а не корумпираната и безхаберна политическа и олигархическа класа ще направляват процесите в България. За разтварящата се ножица между бедни и богати в Съюза. За явлението "работещ беден" и категоричното челно място на България по този показател. За това, че в българската потребителска кошница няма здравеопазване, няма образование, няма развлечения, а нерядко няма и стоки от първа необходимост.
Тези, които в момента говорят за преразглеждане на европейския договор и за въвеждане на ограничителни режими върху свободното движение на хора, насочват Съюза към разпад. Ясно е, че социалната система на Германия прегрява, ясно е, че англичаните виждат в икономическите имигранти обществена заплаха, но трябва да е ясно също така, че днес българите и румънците мигрират легално, плащайки данъци в съответните държави и тласкайки съответните икономики нагоре. Утре, когато евентуално вече няма да могат да го правят, ще влизат в същите страни нелегално и ще търсят бежански статути.
0 коментара:
Публикуване на коментар