Още в петък се почна. Събрахме се по повод рождения ден на Михаела с Андрей и Дария. Отсъстваха Клаудио, Богдан и Раду. Пийнахме по някоя биричка, беше забавно. Играхме на "Идиот", "Мим" (обясняване с жестове) и накрая малко покер.
Научих голяма новина. Изабела, пардон, Михаела е бременна. Много ми стана мило. Чувствам тези хора като нещо като семейство и много се зарадвах за нея. А най-шокиращото беше, че в един момент бях поканен да стана кръстник на бъдещото човече. Приех, разбира се, но и казах, че е редно да се дискутира и с Клаудио.
Получи се много приятен петък.
Дойде и съботата. Събуди ме телефонът с позвъняване от някакъв клуб - мачът за този ден падна. Клаудио и Дария тръгнаха рано да посрещнат родителите на Михаела, а тя, аз, Богдан и Андрей отидохме на пазар. Зверски пазар.
Вечерта не беше толкова силна, но си припомних вкуса на уискито и в крайна сметка не беше толкова зле. Нормално беше на 20 румънци да не им се напряга отново с английски, както всеки ден.
На третата вечер, в неделята, направихме кратък разбор. Пак се събрахме аз, Михаела и Андрей, като този път се присъедини и Клаудио. Потвърди се - канят ме за бъдещ кръстник. Живот и здраве, ще стане работата.
Не знам как стана, но темата на приказките отиде към това, че България няма претенции към Румъния за Северна Добруджа. Темата не е на дневен ред, но им показах България на Симеон I и им разказах, че България е най-старата европейска страна, която е запазила името си. Иначе и те са възстаричък народ, Дачия я е имало и преди 681-а.
После се стигна до нивото на река Дунав в сантиметри - така си обясниха защо произнасям толкова добре Турну Мъгуреле, Турну Северин, Корабия и Тулча. И те имат същия бюлетин, слушахме двата варианта в Интернет. Нашият е по-готин, включва Линц, Будапеща и други градове по поречието, а и като цяло се говори по-бавно.
Ето една стара наша парти снимка, а под нея ще разкажа по нещо за всеки в къщата на "Биг Брадър":
Почваме по ред на честота на споменаване:
Михаела Хурдук - 36 години, има дъщеря от първия си брак, в Англия е от около година. Работи като кеърър (помощник на възрастни хора). От окръга на Букурещ, но не точно от града. Симпатяга, бачка си, понякога изкрейзва, но... жена е, нормално. Покрай рождения ѝ ден се запознах и с родителите ѝ - и те са големи скици - типични баба и дядо. Има желание да учи и тя счетоводство, но ѝ липсва воля.
Андрей Хурдук - братовчедът. На 28. Живял е в област Молдова. На снимката с пазара е по средата. И той е кеърър, само че нощен - по къщите и само нощно време. Симпатяга, добро момче, но последната седмица нещо е в дупка. Голяма криза му е липсата на спътник в живота. Завършил е финанси, но в момента не проявява интерес към специалността си или поне на мен не ми е обявил.
Клаудио Григоре Чокотишан - Няма го на снимките, идва от Марамуреш. И той работи като кеърър. Интересува се от технологии, компютри, устройства, нещо като гийк е, ама вече на възраст. Може би с най-добрия английски в къщата. Спомням си, че като преговарях да идвам, мислех, че е англичанин.
Дария Томо - дъщерята. На 13 или 14, не мога да запомня. Ходи си на училище и си живее живота. Няма ядове, само нещо се назландисва да яде.
Богдан Бенчея - симпатяга, който няма нищо общо с никой от изброените. На 33. С барабанчето на горната снимка. Живее много здравословно, защото е диабетик. Така на око според мен готви най-добре в къщата. Кара си колелото човекът, работи в завод, поточна линия, мисля, че в Проктър & Гембъл. С най-слабия английски в къщата, но се записа на курс. Гаджето му живее в Лондон и умуват как да се съберат.
Раду - за него почти нямам информация. Понеже съквартирантите изобщо не го харесват, защото им ползвал храните, почти не участва в общите моменти. На мен нищо лошо не ми е направил и нищо не ми изял, така че съм неутрален. Вторият отляво надясно на снимката.
Научих голяма новина. Изабела, пардон, Михаела е бременна. Много ми стана мило. Чувствам тези хора като нещо като семейство и много се зарадвах за нея. А най-шокиращото беше, че в един момент бях поканен да стана кръстник на бъдещото човече. Приех, разбира се, но и казах, че е редно да се дискутира и с Клаудио.
Получи се много приятен петък.
Дойде и съботата. Събуди ме телефонът с позвъняване от някакъв клуб - мачът за този ден падна. Клаудио и Дария тръгнаха рано да посрещнат родителите на Михаела, а тя, аз, Богдан и Андрей отидохме на пазар. Зверски пазар.
Вечерта не беше толкова силна, но си припомних вкуса на уискито и в крайна сметка не беше толкова зле. Нормално беше на 20 румънци да не им се напряга отново с английски, както всеки ден.
На третата вечер, в неделята, направихме кратък разбор. Пак се събрахме аз, Михаела и Андрей, като този път се присъедини и Клаудио. Потвърди се - канят ме за бъдещ кръстник. Живот и здраве, ще стане работата.
Не знам как стана, но темата на приказките отиде към това, че България няма претенции към Румъния за Северна Добруджа. Темата не е на дневен ред, но им показах България на Симеон I и им разказах, че България е най-старата европейска страна, която е запазила името си. Иначе и те са възстаричък народ, Дачия я е имало и преди 681-а.
После се стигна до нивото на река Дунав в сантиметри - така си обясниха защо произнасям толкова добре Турну Мъгуреле, Турну Северин, Корабия и Тулча. И те имат същия бюлетин, слушахме двата варианта в Интернет. Нашият е по-готин, включва Линц, Будапеща и други градове по поречието, а и като цяло се говори по-бавно.
Ето една стара наша парти снимка, а под нея ще разкажа по нещо за всеки в къщата на "Биг Брадър":
Почваме по ред на честота на споменаване:
Михаела Хурдук - 36 години, има дъщеря от първия си брак, в Англия е от около година. Работи като кеърър (помощник на възрастни хора). От окръга на Букурещ, но не точно от града. Симпатяга, бачка си, понякога изкрейзва, но... жена е, нормално. Покрай рождения ѝ ден се запознах и с родителите ѝ - и те са големи скици - типични баба и дядо. Има желание да учи и тя счетоводство, но ѝ липсва воля.
Андрей Хурдук - братовчедът. На 28. Живял е в област Молдова. На снимката с пазара е по средата. И той е кеърър, само че нощен - по къщите и само нощно време. Симпатяга, добро момче, но последната седмица нещо е в дупка. Голяма криза му е липсата на спътник в живота. Завършил е финанси, но в момента не проявява интерес към специалността си или поне на мен не ми е обявил.
Клаудио Григоре Чокотишан - Няма го на снимките, идва от Марамуреш. И той работи като кеърър. Интересува се от технологии, компютри, устройства, нещо като гийк е, ама вече на възраст. Може би с най-добрия английски в къщата. Спомням си, че като преговарях да идвам, мислех, че е англичанин.
Дария Томо - дъщерята. На 13 или 14, не мога да запомня. Ходи си на училище и си живее живота. Няма ядове, само нещо се назландисва да яде.
Богдан Бенчея - симпатяга, който няма нищо общо с никой от изброените. На 33. С барабанчето на горната снимка. Живее много здравословно, защото е диабетик. Така на око според мен готви най-добре в къщата. Кара си колелото човекът, работи в завод, поточна линия, мисля, че в Проктър & Гембъл. С най-слабия английски в къщата, но се записа на курс. Гаджето му живее в Лондон и умуват как да се съберат.
Раду - за него почти нямам информация. Понеже съквартирантите изобщо не го харесват, защото им ползвал храните, почти не участва в общите моменти. На мен нищо лошо не ми е направил и нищо не ми изял, така че съм неутрален. Вторият отляво надясно на снимката.
0 коментара:
Публикуване на коментар