На 3 септември бе първият ми работен ден. Пратиха ме да премествам една къща и тогава се запознах с Нийл - нормално английско момче, което работи като хамалин от 12 години. Чест му прави обаче, че се бори и изхранва семейството си - има си женичка, има си дъщеричка и си действа човекът. Говорихме си с него доста, а госпожата, чиято покъщнина местихме, почерпи по един английски чай - с вода и с мляко. По самата дейност мога да отбележа, че когато гардеробите бъдат преместени, потичат сълзи от щастие. И преди съм местил мебели и съм знаел, че гардеробите са най-големият зор, заедно с канапетата. Освен това всички къщи блокове в Борнмът и Пул са построени на баир. Винаги навсякъде има стълби. Този първи работен ден ми подсказа, че лесното е свършило без да предупреди. Носенето на туби с вода и тежки торби с километри ми се стори като гимнастика, на фона на този първи работен ден. Не знаех обаче какво ме очаква...
Иначе возенето в бус ми напомни за миговете с Любо. Струва си да се отбележи и че в индустриалната зона, където се намира офисът на фирмичката, миришеше много безочливо на пуканки.
Целият масраф от операцията възлезе на £40.63, както и бакшиш от £10 - първи приходи от трудово-правни взаимоотношения, като се изключат хонорарите от футбола. И тук става дума за работа в Англия без Нешънъл иншурънс нъмбър.
В понеделник, 7 септември, ме призоваха на един строеж. Е там вече така се размазах, че като се прибрах, се изкъпах и се проснах като умрял. Това се води първата ми постоянна работа и ще се занимавам с нея, докато от агенцията не ме пратят на договореното място или не си намеря по-добра опция. Както във всеки друг занаят, и в този има чалъми, с които да се съхраняваш и с по-малко усилия да бъдеш по-ефективен. Така в следващите дни започнах да контролирам умората, която пак бе голяма, но винаги по-малка от първия ден. Шефът Кевин ми дава всякакви задачи - планки монтирам, изолации слагам, къртя, чистя, извозвам, материали местя, помагам на отделните екипи - дограмаджии, гипсаджии, водопроводчици, всичко правя.
Имам доста време за размисъл по време на работния ден. Мисля си за професори и учители, за това как се е стигнало до тук, кой и с какво е виновен, аз какво съм направил и не съм направил и така нататък. Моментът като цяло е много тежък. Близките постоянно ми предлагат да ми пратят пари, но аз първо не искам да съм им в тежест и второ, няма гаранция, че след една, две или три седмици ще имам по-добра опция. Осъзнавам, че стартирам почти от нулата, но имам козове, имам опит, цели, сила и воля да се справя и ще се справя. Убеден съм, че ще се реализирам по-добре съвсем скоро, просто ми трябва време, спокойствие и малко увереност.
П. П. Колкото и да е тежко, винаги се намира нещо, на което да се усмихнеш.
Иначе возенето в бус ми напомни за миговете с Любо. Струва си да се отбележи и че в индустриалната зона, където се намира офисът на фирмичката, миришеше много безочливо на пуканки.
Целият масраф от операцията възлезе на £40.63, както и бакшиш от £10 - първи приходи от трудово-правни взаимоотношения, като се изключат хонорарите от футбола. И тук става дума за работа в Англия без Нешънъл иншурънс нъмбър.
В понеделник, 7 септември, ме призоваха на един строеж. Е там вече така се размазах, че като се прибрах, се изкъпах и се проснах като умрял. Това се води първата ми постоянна работа и ще се занимавам с нея, докато от агенцията не ме пратят на договореното място или не си намеря по-добра опция. Както във всеки друг занаят, и в този има чалъми, с които да се съхраняваш и с по-малко усилия да бъдеш по-ефективен. Така в следващите дни започнах да контролирам умората, която пак бе голяма, но винаги по-малка от първия ден. Шефът Кевин ми дава всякакви задачи - планки монтирам, изолации слагам, къртя, чистя, извозвам, материали местя, помагам на отделните екипи - дограмаджии, гипсаджии, водопроводчици, всичко правя.
Имам доста време за размисъл по време на работния ден. Мисля си за професори и учители, за това как се е стигнало до тук, кой и с какво е виновен, аз какво съм направил и не съм направил и така нататък. Моментът като цяло е много тежък. Близките постоянно ми предлагат да ми пратят пари, но аз първо не искам да съм им в тежест и второ, няма гаранция, че след една, две или три седмици ще имам по-добра опция. Осъзнавам, че стартирам почти от нулата, но имам козове, имам опит, цели, сила и воля да се справя и ще се справя. Убеден съм, че ще се реализирам по-добре съвсем скоро, просто ми трябва време, спокойствие и малко увереност.
П. П. Колкото и да е тежко, винаги се намира нещо, на което да се усмихнеш.
0 коментара:
Публикуване на коментар