Между 17 и 23 януари бях в България. Първо прибрине откакто съм в Англия. Седмицата беше къса и много интензивна - отпразнувах 30-ата си годишнина, видях се с който можах, имах и някои неприятности, а и времето беше кошмарно студено. Потвърди се нещо, което знаех - липсват ми близките и приятелите, но не и обстановката и държавата.
Надявам се следващите прибирания да бъдат за по-дълъг период и ще работя за това да мога и да посрещам гости.
Това, което ще запомня от пътуването е отношението на българите помежду ни. Например при полета към София две жени, които се познаваха, се засякоха на опашката при качването на самолета. Едната имаше желание да общува, но другата беше толкова студена и незаинтересована, че температурите в салона паднаха поне с градус.
Като споменах градуси, София ме посрещна с -15 °C. С толкова ме и изпрати. Лутън пък ме посрещна с +8 °C.
Важното е, че се видях с най-близките роднини и приятели и че се заредих за нова битка. Усещането при завръщането в Англия беше много по-различно от това при първоначалното пристигане. Макар че Албионската ми история датира от само пет месеца, Островът вече се превърнал в зона на комфорт, където нещата са ми що-годе ясни и няма допълнителен стрес от различната среда.
Другото важно нещо е, че съм зареден с амбиция да израстна тук. Да видим какво ще стане и колко ще трае вдъхновението...
A! Играх и футбол! Това също беше много важно :)
Надявам се следващите прибирания да бъдат за по-дълъг период и ще работя за това да мога и да посрещам гости.
Това, което ще запомня от пътуването е отношението на българите помежду ни. Например при полета към София две жени, които се познаваха, се засякоха на опашката при качването на самолета. Едната имаше желание да общува, но другата беше толкова студена и незаинтересована, че температурите в салона паднаха поне с градус.
Като споменах градуси, София ме посрещна с -15 °C. С толкова ме и изпрати. Лутън пък ме посрещна с +8 °C.
Важното е, че се видях с най-близките роднини и приятели и че се заредих за нова битка. Усещането при завръщането в Англия беше много по-различно от това при първоначалното пристигане. Макар че Албионската ми история датира от само пет месеца, Островът вече се превърнал в зона на комфорт, където нещата са ми що-годе ясни и няма допълнителен стрес от различната среда.
Другото важно нещо е, че съм зареден с амбиция да израстна тук. Да видим какво ще стане и колко ще трае вдъхновението...
A! Играх и футбол! Това също беше много важно :)
0 коментара:
Публикуване на коментар