Ноември е месец на кризи. Не знам защо.
По това време миналата година писах за черния понеделник - друг извънредно идиотски ден в месец, когато почти нямах никакви пари, работих на строежа под проливните дъждове и компютърът ми изгоря. В последствие купих някаква бракма, клавиатурата не работеше, но ето че и днес пиша този пост на същия лаптоп, вече адаптиран с безжична мишка и клавиатура.
Та, както се казва при всеки погром: "Продължаваме напред".
Петък сутринта. Отивам аз на шофьорски възпитателен курс. За него ще пиша отделно, надмина с много очакванията ми, беше забавно. Но все пак ми струваше £110. Берекет версин.
Пристигам на уреченото място в средата на нищото - индустриална зона, ние сме в едно от халетата. Паркинг има, ама малък. Човек от фирмата ми указва къде да спра, посочвайки ми че не е проблем да запуша половната паркинг. Добре.
Правим каквото правим, ще си ходим. Навън - дъжд. Всички тичат към колите и палят. Наш Радко върти ключа, припалва леко за секунда и после никой. Въртя пак, половин секунда и никой.
- Ах, майка ти... задавих ли те бе, твойта кожа?
Излизам, давам знак на един мъж да ме побутне, белким отпуша паркинга хората да си ходят. Добре, отиват си.
Батерията на телефона пада. Звъна на Любо, тукашния Митко и пиша SMS на Андрей да идва, като се събуди (че е бил на нощна). А с работата какво ще правя, умът ми не го побира. Информирам ги и тях (скоро ще пиша защо фирмата се разпада и какви са ѝ проблемите).
По някое време идва Митко. Бута ме да запаля на скорост - ядец.
В индустриалната зона има цели две фирми за пътна помощ - с репатраците му, с майсторите, с всичко. Отивам там - заети били всички, да съм ги питал пак след два часа. След два часа отивам - Тревор се прибирал към базата, щял да мине.
Идва тоя Тревор - тъмен албионски субект - чобанин, изпечено лице, малоумен хумор. Не може да я оправи, ние така или иначе знаем, че проблемът е в имобилайзера. и Андрей е вече тук, поне да ни прибере. Та тоя Тревор откачи акумулатора, стояхме пет минути, закачи го, не запали и вика - трябва си ремонт. Питам го дължа ли ти нещо, тоя ми ти отива до колата, сигурно говори с централата, идва и ми иска £20! £20 за кратък малоумен разговор 5-10 минути, в който тоя ми вика, че "проблемът на колата бил в емблемата" (разбираш ли, френска кола = бракма) и ме пита, когато разбира, че сме от България и Румъния "кажете какво правите тука тогава".
Хукнахме в петък вечер да търсим някъде електричар - греда, разбира се. Кой ще ти работи по това време, че да ти дойде и на крак до колата.
Отделно бях гладен като вълк. В 17:00 часа осъзнах, че за последно бях ял една филийка в 7:00 сутринта...
Отделно получих имейл с информация за първия случай, в който ме късат на изпит тук. Тая "Етика" е отвратителна, всички са късани по няколко пъти, страшен препъни-камък е на третото ниво.
Но в крайна сметка денят свърши. Ще трябва явно да се бъркам дълбоко в джоба, да губя време и нерви, но има и една вероятност ситуацията да се разреши малко по-човешки. Ще видим...
По това време миналата година писах за черния понеделник - друг извънредно идиотски ден в месец, когато почти нямах никакви пари, работих на строежа под проливните дъждове и компютърът ми изгоря. В последствие купих някаква бракма, клавиатурата не работеше, но ето че и днес пиша този пост на същия лаптоп, вече адаптиран с безжична мишка и клавиатура.
Та, както се казва при всеки погром: "Продължаваме напред".
Петък сутринта. Отивам аз на шофьорски възпитателен курс. За него ще пиша отделно, надмина с много очакванията ми, беше забавно. Но все пак ми струваше £110. Берекет версин.
Пристигам на уреченото място в средата на нищото - индустриална зона, ние сме в едно от халетата. Паркинг има, ама малък. Човек от фирмата ми указва къде да спра, посочвайки ми че не е проблем да запуша половната паркинг. Добре.
Правим каквото правим, ще си ходим. Навън - дъжд. Всички тичат към колите и палят. Наш Радко върти ключа, припалва леко за секунда и после никой. Въртя пак, половин секунда и никой.
- Ах, майка ти... задавих ли те бе, твойта кожа?
Излизам, давам знак на един мъж да ме побутне, белким отпуша паркинга хората да си ходят. Добре, отиват си.
Батерията на телефона пада. Звъна на Любо, тукашния Митко и пиша SMS на Андрей да идва, като се събуди (че е бил на нощна). А с работата какво ще правя, умът ми не го побира. Информирам ги и тях (скоро ще пиша защо фирмата се разпада и какви са ѝ проблемите).
По някое време идва Митко. Бута ме да запаля на скорост - ядец.
В индустриалната зона има цели две фирми за пътна помощ - с репатраците му, с майсторите, с всичко. Отивам там - заети били всички, да съм ги питал пак след два часа. След два часа отивам - Тревор се прибирал към базата, щял да мине.
Идва тоя Тревор - тъмен албионски субект - чобанин, изпечено лице, малоумен хумор. Не може да я оправи, ние така или иначе знаем, че проблемът е в имобилайзера. и Андрей е вече тук, поне да ни прибере. Та тоя Тревор откачи акумулатора, стояхме пет минути, закачи го, не запали и вика - трябва си ремонт. Питам го дължа ли ти нещо, тоя ми ти отива до колата, сигурно говори с централата, идва и ми иска £20! £20 за кратък малоумен разговор 5-10 минути, в който тоя ми вика, че "проблемът на колата бил в емблемата" (разбираш ли, френска кола = бракма) и ме пита, когато разбира, че сме от България и Румъния "кажете какво правите тука тогава".
Хукнахме в петък вечер да търсим някъде електричар - греда, разбира се. Кой ще ти работи по това време, че да ти дойде и на крак до колата.
Отделно бях гладен като вълк. В 17:00 часа осъзнах, че за последно бях ял една филийка в 7:00 сутринта...
Отделно получих имейл с информация за първия случай, в който ме късат на изпит тук. Тая "Етика" е отвратителна, всички са късани по няколко пъти, страшен препъни-камък е на третото ниво.
Но в крайна сметка денят свърши. Ще трябва явно да се бъркам дълбоко в джоба, да губя време и нерви, но има и една вероятност ситуацията да се разреши малко по-човешки. Ще видим...
0 коментара:
Публикуване на коментар