RSS
Facebook
Twitter

събота, 26 ноември 2016 г.

Обобщение на кризисната седмица

Добре, черният петък е ясен - яко криза, колата развалена, много нерви. Но какво стана по-натам? Защо нямаше публиакции толкова време?

Изглежда една беда никога не идва сама. В събота, 19 ноември, трябваше да взема служебната таратайка - един много развален Форд, който в последствие се оказа произведен 2007 г.. тоест що-годе нов. Обаче преди това трябваше да изсвиря един мач в Уеръм. Дъждовен ден, пътувах с влак, но трябваше да ходя и пеша. Мачът беше много труден, може да му отделя специално внимание по-натам.

На връщане станах вир вода, трябваше да вървя от стадиона до гарата покрай един главен път, където колите колкото и да не е, си карат бързичко. Вдигаха водата редовно над мен. Поливаха ме като зелка в нива. В един момент даже почна да ми става смешно - какво пък, игра в локви в такъв мащаб кое малко дете би отказало? :)

Мачът си е мач, минал - заминал. Отивам в Хемуърти (отвъд моста, Пул има две части) да взимам колата. Шматката - колежка, която досега я е карала, ми я дава с три капки гориво. На таблото пише, че мога да мина 5 мили. Маман си джейс. Андрей ме беше закарал, караше зад мен към нашата къща, очаквахме да закъсам навръх един надлез в центъра по нанагорнището (защото това гласи законът на Мърфи). Стигнах до някаква бензиностаниця, макар че на таблото пишеше 0 мили гориво от поне две минути. Сипах за 10 паунда (внимание, ще има продължение) и се прибрах поживо-поздраво

Неделя почнах работа, а в работата - също криза. Няма хора, изпонапускаха няколко и рухнахме. Бачкам аз, почваме обедния обход, окарам към Сандбанкс (пак на майната си), оправяме първата баба с Кристина Томуш (една румънка), тръгваме ние към следващата баба и на средата на пътя колата угасва и умира. Това е. Обаждам се на офиса, офисът плаче - те така и така са рухнали, само това им оставаше. Дойде Даниел Тома (той е в отпуска към този момент) да помогне, да донесе поне ключ десетка да махна акумулатора, ако е грешка в таблото. Щото свети лампата "двигател". Пак запалих, стигнах до следващото място и пак умря колата. Ситуация "Бау-бау". Покрихме останалите баби и дядовци с колата на Даниел, а вечерта преминах в режим пешеходец.

Цяла седмица работех като пешеходец (non-driver), не беше приятно. Свръх неефективно и уморително.

Иначе във в понеделник сутринта Андрей трябваше да ме кара до мойта кола да мисля какво да я правя. В неделя преди вечерния ми курс му казах да не пие много. Като се прибрах половината къща беше в нокаут, гледам някакви водки се търкалят. Андрей - в несвяст. Мамата си е... На сутринта беше напълно негоден, така че пак трябваше да си стигна пеша до колата. Не свърших нищо, защото нито имах време, нито телефон да търся опции в нета. Загубен ден. А и пак ме пра яко дъжд.

Вторник. Обаждам се аз на първия сервиз и ги питам направо да казват телефон на репатрак (платформа за аварирали коли). В Англия нямаш право да теглиш развалена кола на въже, само на ригидна връзка може, тоест метална сопа. Дават ми телефон на някакъв тъпан, разбираме се нещо, той поне се оказа от Паркстон (моя квартал), та ме откара до колата. Натоварихме я за 40 паунда и я стоварихме в сервиза.

Сряда и четвъртък. Дни с четири курса - тоест работа по над 12 часа. Кри-за! Сервизът не се обажда. В четвъртък обаче офисът се обажда. В служебната кола съм сипал безоловен вместо дизел. Е, да му... Резил. Но пък и аз откъде да знам, че е на нафта тая талига. Чета в нета какво може да стане, ако сипеш бензин в дизелова кола и се хващам за главата. Дори до тотал-щета може да се стигне, тоест да се праща колата на скрап. Ще видим какво ѝ е, не знам още, но грешката се оказа моя.

В петък си взех вече моята кола. От сервиза махнали имобилайзера, просто вече го няма. Ама пък пали, това е важното. 150 паунда за това удоволствие. Общо всичко 210 паунда. Забравих да спомена още едни 20 паунда, които един мошеник ми взе още предния петък. Край мястото, където аварирах, имаше цели две фирми за пътна помощ. Ама и двете "много заети" били. Пратиха ми все пак човек - някакъв препечен идиот, който откачи и закачи акумулатора и за това ми взе 20 кинта. А освен това като разбра, че сме от България и Румъния не пропусна да пита какво правим тук.

Упоредно с всичко и телефонът ми взе да сдава багажа. А аз постоянно трябваше да съм във връзка с някого, телефон с интернет си трябва в 21-и век. Тоя проблем ще го реша след Нова година, мисля че тогава е най-правилно.

Та така, завъртя се седмицата, да се надяваме, че следващите дни ще бъдат по-спокойни.



0 коментара:

Публикуване на коментар