Спомням си, че и в САЩ бях намерил шахматен клуб. Беше някъде в Кетчъм, но там споменът ми е свързан повече с човека, който ме откара с колата си до мястото. Бях разбрал за клуба от флаер в супермаркет и човекът ме откара от паркинга до супера точно пред клуба. Там успеваемостта ми беше 1:1 - една победа и една загуба.
Интересно как помня всичко това, при положение, че паметта не ми е силно качество :)
Намерих шахматен клуб и в Пул. През уикенда разгледах в нета какви са възможностите за организиран спорт в нетрадиционните за Англия дисциплини - баскетбол, волейбол, бадминтон и шах. Най-близо и най-достъпен се оказа шахматът. Така в четвъртък, 22 октомври, се оказах в клуба на ветераните (Poole Ex-Servicemen's Club), което всъщност си е пъб за дядовци. Там местният шахматен отбор провежда седмичните си "тренировки".
18:45 часа бях вече вътре и бях първи. Обърнах един пинт Карлсберг и погледах Андерлехт - Тотнъм. По някое време се появиха местните шахматни капацитети и играта започна. Оказа се, че клубът има домакински мач, което представлява класически сблъсък на четири маси.
Започнах да играя с един мълчалив киселяк на име Стив. Този Стив обаче бе повикан от организатора и капитан на отбора да седне на една от състезателните маси, та партията ни остана недовършена.
След това поиграх с един много възрастен дядо. Първият път го бих и във втората партия се чудех дали да не направя така, че поне реми да завършим. Виждах го, че се бори много достойно, че се опитва да измисля интересни атаки и противодействия, но просто аз бях и съм по-свеж, по-бърз и по-концентриран. Все пак го бих и втората партия. Дано не съм го разочаровал твърде много.
После седнах срещу един руснак с много добър английски. Беше дошъл със свой приятел от Америка. 4:0. Смлях го. С белите два пъти играхме варианти на италианската партия (http://allchessopenings.com/bg/debyutni-sistemi/open-games/italianska-partiya/variant-3-kf6.html), а това е възможно най-удобният и познат дебют за мен - играл съм го хиляди пъти и с Велин, и в интернет. Резултатът? В първия случай мат в десетина хода, във втория - агония до към 20-ия. Натупах го два пъти и с черните фигури и с другия ми любим стил - лека фигура срещу две пешки и темпо. Шедьоври :)
След 6:0 си тръгнах много много доволен. Капитанът Ерик ме покани да стана член на клуба, но ме попари с членската вноска от 54 паунда на година. Може би не са много, но на този етап са една четвърт от седмичната ми заплата и почти един самолетен билет до София.
С този Ерик си поговорихме - бил е в България. Попитах го дали е бил за Мастърса, в който участваше и Найджъл Шорт и той потвърди. Аз му казах с идеята да го зарадвам, че съм се учил от анализите на Шорт и Ясер Сейраван в ЧесБейз (ChessBase.com).
Ерик сподели още, че е играл шах в някакъв парк. Пред театъра ли, попитах го аз. Да, каза ми той, преди да се усмихнем заедно на факта, че там шахмат не се играе на приятелски начала, а само срещу пари.
Ето две снимки. Битият руснак е на втората снимка на заден план вляво:
Интересно как помня всичко това, при положение, че паметта не ми е силно качество :)
Намерих шахматен клуб и в Пул. През уикенда разгледах в нета какви са възможностите за организиран спорт в нетрадиционните за Англия дисциплини - баскетбол, волейбол, бадминтон и шах. Най-близо и най-достъпен се оказа шахматът. Така в четвъртък, 22 октомври, се оказах в клуба на ветераните (Poole Ex-Servicemen's Club), което всъщност си е пъб за дядовци. Там местният шахматен отбор провежда седмичните си "тренировки".
18:45 часа бях вече вътре и бях първи. Обърнах един пинт Карлсберг и погледах Андерлехт - Тотнъм. По някое време се появиха местните шахматни капацитети и играта започна. Оказа се, че клубът има домакински мач, което представлява класически сблъсък на четири маси.
Започнах да играя с един мълчалив киселяк на име Стив. Този Стив обаче бе повикан от организатора и капитан на отбора да седне на една от състезателните маси, та партията ни остана недовършена.
След това поиграх с един много възрастен дядо. Първият път го бих и във втората партия се чудех дали да не направя така, че поне реми да завършим. Виждах го, че се бори много достойно, че се опитва да измисля интересни атаки и противодействия, но просто аз бях и съм по-свеж, по-бърз и по-концентриран. Все пак го бих и втората партия. Дано не съм го разочаровал твърде много.
После седнах срещу един руснак с много добър английски. Беше дошъл със свой приятел от Америка. 4:0. Смлях го. С белите два пъти играхме варианти на италианската партия (http://allchessopenings.com/bg/debyutni-sistemi/open-games/italianska-partiya/variant-3-kf6.html), а това е възможно най-удобният и познат дебют за мен - играл съм го хиляди пъти и с Велин, и в интернет. Резултатът? В първия случай мат в десетина хода, във втория - агония до към 20-ия. Натупах го два пъти и с черните фигури и с другия ми любим стил - лека фигура срещу две пешки и темпо. Шедьоври :)
След 6:0 си тръгнах много много доволен. Капитанът Ерик ме покани да стана член на клуба, но ме попари с членската вноска от 54 паунда на година. Може би не са много, но на този етап са една четвърт от седмичната ми заплата и почти един самолетен билет до София.
С този Ерик си поговорихме - бил е в България. Попитах го дали е бил за Мастърса, в който участваше и Найджъл Шорт и той потвърди. Аз му казах с идеята да го зарадвам, че съм се учил от анализите на Шорт и Ясер Сейраван в ЧесБейз (ChessBase.com).
Ерик сподели още, че е играл шах в някакъв парк. Пред театъра ли, попитах го аз. Да, каза ми той, преди да се усмихнем заедно на факта, че там шахмат не се играе на приятелски начала, а само срещу пари.
Ето две снимки. Битият руснак е на втората снимка на заден план вляво:
0 коментара:
Публикуване на коментар