Който треперил, треперил. Свързано е с предишния пост "Трепери, ЕфЕй". В сряда ми пристигнаха и екипите. Фланелката е яка, но гащите бяха по-критични. С моите "Адмиралки" с цип и копчета рисковете се множаха на терена. Може би пак някой път ще свиря с емблемата на БФС, но като цяло дните ѝ са преброени.
Междувременно забравих да си запиша какво стана миналия футболен уикенд.
В събота бях на мач в Стърминстър с вече познатия Оливър Крос и Джордан Нюпорт. Вторият ще го запомня с това, че е първият англичанин и съдия, който ми предлага приятелство във Фейсбук. Интересното за него е, че е треньор в школата на Борнмът.
В колата на отиване Оли се притесни, че си е забравил обувките. Проверихме, беше ги взел. Но той имаше неблагоразумието да ме попита забравял ли съм някога нещо, а аз имах още по-голямото неблагоразумие да му кажа, че не си спомням за такъв случай и по принцип не забравям.
И... логичното се случи. В съблекалнята установих, че съм си забравил часовника и емблемата. Резил. Иначе в самия мач едноименните домакини победи Корф Мълен с 4:1. Двубой без особени стойности.
В неделята бях на мач с ветерани близо до летището в Борнмът. Доста се пътуваше, а и аз слязох на грешна автобусна спирка точно на аеропорта. Там пък в магазинчето не се продаваха ваучери за телефон и нямаше как да се свържа със София - нещо, което бях обещал на родителите ми. Нерви. Поне си носех всичко.
Намерих игрището, напомни ми на терена на Искър-Дружба - точно под прелитащите самолети. Мачът го изсвирих добре и излязох от лошата серия подобаващо. След това дойде и първото ми гласуване зад граница. Продължаваме напред :)
На снимките долу - комплексът "Чапъл Гейт" (Chappel Gate) до летището.
В събота бях на мач в Стърминстър с вече познатия Оливър Крос и Джордан Нюпорт. Вторият ще го запомня с това, че е първият англичанин и съдия, който ми предлага приятелство във Фейсбук. Интересното за него е, че е треньор в школата на Борнмът.
В колата на отиване Оли се притесни, че си е забравил обувките. Проверихме, беше ги взел. Но той имаше неблагоразумието да ме попита забравял ли съм някога нещо, а аз имах още по-голямото неблагоразумие да му кажа, че не си спомням за такъв случай и по принцип не забравям.
И... логичното се случи. В съблекалнята установих, че съм си забравил часовника и емблемата. Резил. Иначе в самия мач едноименните домакини победи Корф Мълен с 4:1. Двубой без особени стойности.
В неделята бях на мач с ветерани близо до летището в Борнмът. Доста се пътуваше, а и аз слязох на грешна автобусна спирка точно на аеропорта. Там пък в магазинчето не се продаваха ваучери за телефон и нямаше как да се свържа със София - нещо, което бях обещал на родителите ми. Нерви. Поне си носех всичко.
Намерих игрището, напомни ми на терена на Искър-Дружба - точно под прелитащите самолети. Мачът го изсвирих добре и излязох от лошата серия подобаващо. След това дойде и първото ми гласуване зад граница. Продължаваме напред :)
На снимките долу - комплексът "Чапъл Гейт" (Chappel Gate) до летището.
0 коментара:
Публикуване на коментар