Съжалявам, майко. Това е обръщение не към собствената ми майка, а към майката природа. Днес ми се наложи да разчистя сериозно количество дърва. Повечето от дъските със сигурност можеха да намерят приложение. Отделно остатъците можеха да бъдат използвани за огрев, достатъчно къщи с камини има. Да не говорим, че като цяло строителството разхищава безобразно дървесината.
На снимката на заден план също има важни обекти. От двете страни на портала има два високи бора. Като знам какви дълги дъски се ползваха, неминуемо точно такива дървета са изсечени за тях. Иначе ние се правим, че ги пазим. Нищо, че под бъдещата градинката ще бъдат закопани арматури, цимент и всякакъв друг боклук.
Ясно е, че прогресът гълта ресурси. Луксът също. Но къде е границата? Защо просто не бъдем малко по-ефективни? Екологията е голям проблем за всички страни - и за развити, и за развиващи се, дори и за Третия свят. САЩ, Великобритания, Германия, Япония, Китай, Индия, Русия, Бразилия - навсякъде всички се грижат първо за икономиката - за инфлацията, за растежа, за брутния вътрешен продукт, за работните места. Много често това са просто глупости, а случващото се е плод на алчност.
Пак на заден план е бялото BMW на един от шефовете на строителната фирма. Среден мениджър, но в горния ешелон. На преките началници - началник. Очевидно бизнесът работи така, че дори и при сериозни материални разхищения има пари за солидни заплати по вертикалата - от шефовете до общите работници. Солидни в сравнение с други точки на земното кълбо. Това очевидно е възможно при условие, че бизнесът, опериращ в съответната икономика, разполага с евтин ресурс спрямо крайния продукт. Защото покрив в Англия и покрив в Босна би трябвало да е едно и също благо, но цените са доста различни.
Този пост влиза в категориите емоции, защото разсъжденията ми не са докрай издържани и не искам да се задълбочавам. Просто ми беше много мъчно, докато хвърлях толкова много дървесина. Мъчно ми беше и за това, че крайният резултат за собствениците на ресурсите ще бъде BMW, а не суша, глад и природни бедствия. Хората казват, че рано или късно ще се обърнем към природата, ще я защитим. Според мен вече закъсняваме.
Съжалявам, майко Природо. Днес пазих всички твои твари - пренесох една гъсеница в тревата, запазих два паяка и оставих една скрита жаба да избяга. И в дъждовете гледам да пазя охлювите. Хвърлям разделно. С каквото мога, ще те компенсирам. Обещавам!
На снимката на заден план също има важни обекти. От двете страни на портала има два високи бора. Като знам какви дълги дъски се ползваха, неминуемо точно такива дървета са изсечени за тях. Иначе ние се правим, че ги пазим. Нищо, че под бъдещата градинката ще бъдат закопани арматури, цимент и всякакъв друг боклук.
Ясно е, че прогресът гълта ресурси. Луксът също. Но къде е границата? Защо просто не бъдем малко по-ефективни? Екологията е голям проблем за всички страни - и за развити, и за развиващи се, дори и за Третия свят. САЩ, Великобритания, Германия, Япония, Китай, Индия, Русия, Бразилия - навсякъде всички се грижат първо за икономиката - за инфлацията, за растежа, за брутния вътрешен продукт, за работните места. Много често това са просто глупости, а случващото се е плод на алчност.
Пак на заден план е бялото BMW на един от шефовете на строителната фирма. Среден мениджър, но в горния ешелон. На преките началници - началник. Очевидно бизнесът работи така, че дори и при сериозни материални разхищения има пари за солидни заплати по вертикалата - от шефовете до общите работници. Солидни в сравнение с други точки на земното кълбо. Това очевидно е възможно при условие, че бизнесът, опериращ в съответната икономика, разполага с евтин ресурс спрямо крайния продукт. Защото покрив в Англия и покрив в Босна би трябвало да е едно и също благо, но цените са доста различни.
Този пост влиза в категориите емоции, защото разсъжденията ми не са докрай издържани и не искам да се задълбочавам. Просто ми беше много мъчно, докато хвърлях толкова много дървесина. Мъчно ми беше и за това, че крайният резултат за собствениците на ресурсите ще бъде BMW, а не суша, глад и природни бедствия. Хората казват, че рано или късно ще се обърнем към природата, ще я защитим. Според мен вече закъсняваме.
Съжалявам, майко Природо. Днес пазих всички твои твари - пренесох една гъсеница в тревата, запазих два паяка и оставих една скрита жаба да избяга. И в дъждовете гледам да пазя охлювите. Хвърлям разделно. С каквото мога, ще те компенсирам. Обещавам!
0 коментара:
Публикуване на коментар