От няколко месеца съм наясно, че църквата "Свети Дънстан" (Saint Dunstan Orthodox Christian Church) е един от малкото православни храмове в района на Пул и Борнмът. Един или два пъти през март и април опитвах да го посетя, но все беше затворено.
Дойде обаче Великден и удобният момент, да запаля свещ и да се докосна отново до религиозните практики, присъщи на моето семейство и праволсавните християни като цяло.
Други хора от групата на българите в региона също даваха заявки, че ще посетят църквата в навечерието на Възкресение.
Пристигнах около 30 минути преди полунощ. Имаше много хора, със сигурност над 200 човека, като пропорцията беше 150 румънци, 40 българи и 10 други народности. Това разбира се е твърде груба оценка на око и по слух и няма претенциите за представителност.
Почти веднага след влизането ми в храма се видяхме с хора от групата, които ме упътиха към мястото, където се продаваха свещи. Направи ми впечатление, че има един тип свещи и съответно - една цена - 20 пенса. Добро впечатление, като се има предвид как често у нас положението е "ден година храни".
Иначе църквата е малко или много извън какон. Самият храм повече прилича на католически, няма камбанария. Олтарът - който представлява лека ПВЦ конструкция в единия край, е ориентиран на запад, но по колоните имаше икони във всички посоки. Самите те бяха от различни православни народи.
Литургията бе извършена от румънски поп, който принципно е базиран в тази църква. Поздрави ни и на български с "Христос Воскресе". Имаше женски хор, който пя на английски следната и други песни:
Направи впечатление, че имаше и православни англичани. Интересно как са стигнали до тази разновидност на Християнството... Не открих сведения за брой православни британци, но не съм правил и задълбочено проучване.
Литургията продължи извънредно дълго. Възможно е това да е румънската интерпретация, не съм запознат, но мнозина, сред които и аз - започнаха да излизат около 20 минути след полунощ.
Пред църквата отново се събрахме българи, поговорихме си, поздравихме се, чухнахме с яйца. Аз, а и други хора опитаха да пренесат свещения огън в домовете си. За другите не знам, но аз не успях, тъй като духаше обичайния вятър. Въпреки това занесох свещичката вкъщи и се прибрах доволен от първия ми голям празник, посрещнат в Англия.
Дойде обаче Великден и удобният момент, да запаля свещ и да се докосна отново до религиозните практики, присъщи на моето семейство и праволсавните християни като цяло.
Други хора от групата на българите в региона също даваха заявки, че ще посетят църквата в навечерието на Възкресение.
Пристигнах около 30 минути преди полунощ. Имаше много хора, със сигурност над 200 човека, като пропорцията беше 150 румънци, 40 българи и 10 други народности. Това разбира се е твърде груба оценка на око и по слух и няма претенциите за представителност.
Почти веднага след влизането ми в храма се видяхме с хора от групата, които ме упътиха към мястото, където се продаваха свещи. Направи ми впечатление, че има един тип свещи и съответно - една цена - 20 пенса. Добро впечатление, като се има предвид как често у нас положението е "ден година храни".
Иначе църквата е малко или много извън какон. Самият храм повече прилича на католически, няма камбанария. Олтарът - който представлява лека ПВЦ конструкция в единия край, е ориентиран на запад, но по колоните имаше икони във всички посоки. Самите те бяха от различни православни народи.
Литургията бе извършена от румънски поп, който принципно е базиран в тази църква. Поздрави ни и на български с "Христос Воскресе". Имаше женски хор, който пя на английски следната и други песни:
Направи впечатление, че имаше и православни англичани. Интересно как са стигнали до тази разновидност на Християнството... Не открих сведения за брой православни британци, но не съм правил и задълбочено проучване.
Литургията продължи извънредно дълго. Възможно е това да е румънската интерпретация, не съм запознат, но мнозина, сред които и аз - започнаха да излизат около 20 минути след полунощ.
Пред църквата отново се събрахме българи, поговорихме си, поздравихме се, чухнахме с яйца. Аз, а и други хора опитаха да пренесат свещения огън в домовете си. За другите не знам, но аз не успях, тъй като духаше обичайния вятър. Въпреки това занесох свещичката вкъщи и се прибрах доволен от първия ми голям празник, посрещнат в Англия.
0 коментара:
Публикуване на коментар