Прекрасен страничен ефект на настоящия ми живот е сдобиването със значително време за четене. Още преди Нова година започнах да набирам инерция, като завърших няколко заглавия, които си бях взел от България.
Купих си първите книги в Англия на втория месец. "How to speak money" ("Как да говорим езика на парите") беше по-сполучливата покупка, която постави началото на достойна поредица прочетени икономически, финансови и политически книги.
Около Коледа и рождения ми ден семейството ми подари няколко заглавия на български. "Цената на неравенството" на Джоузеф Стиглиц промени коренно възгледите ми за социалното и икономическото бъдеще на планетата.
В "Мъдреците" пък се запознах с крайно любопитните професионални истории на три светила в световната икономика и инвестиционното дело - Джордж Сорос, Уорън Бъфет и Пол Волкър.
Много интересна ми беше адаптираната на "човешки език" теория на игрите. "Изкуството на стратегията" на Авинаш Диксит и Бари Нейлбъф беше ключова в анализа ми дали да напусна строежа, но явно ще трябва да прочета и "Изкуството на войната" на Сун Дзъ преди да предприемам подобни ходове занапред.
Междувременно през февруари се регистрирах в Пулската библиотека и ѝ станах редовен читател. Доста богата библиотека е, прекрасно организирана. Чудесен сайт, чудесен каталог, пълна автоматизация. Взимам и връщам книги без участието на библиотекар.
Първата заета книга беше "Capitalism's toxic assumptions: Adam Smith's 7 deadly sins" ("Токсичните допускания на капитализма: 7-те смъртни гряха на Адам Смит"). След книгата на Щиглиц, заради която той взе Нобелова награда за икономика, това заглавие нямаше как да отговори на очакванията ми.
След това взех "Guide to economic indicators: making sense of economic" ("Гид на икономическите индикатори: Осмислянето на икономиката"). Изданието на медийната група "Economist" би могло да се определи като подробен терминологичен речник. Вероятно за 99,99% от населението на Земята тази книга би била много скучна, но пък на мен ми беше много интересна, а и полезна. Опресних знанията си и добавих нови.
Следващото заглавие беше "A one person business: how to start a small business with little or no money" или "Едноличен бизнес: Как да започнем дребен бизнес с малко или без пари". Нормална типична книжка с инструкции и идеи, но без значителна добавена стойност.
На 5 април взех масивната книга на френския социолог Тома Пикети "Капиталът в 21 век". На английски "Capital in the twenty-first century". Това са 560 страници научен труд, засягащ отново темата за социалното неравенство и поведението на капитала в наши дни, а интересът ми към нея привлякоха референциите в книгата на Стиглиц. Наложи ми се да подновя заемането ѝ цели два пъти, а датата на връшането ѝ беше 27 май (днес). Много значима книга в академичните икономически среди. На моменти читателят основателно може да негодува срещу "разтягането на локуми", но основната теза е наистина фундаментална за разбирането на стопанския живот около нас. Апропо, този труд е опит да бъде повторен по значимост "Капиталът" на Маркс, но по мое скромно мнение няма да е тази книгата, която да отприщи революция.
На фона на гореспомената тухла, следващата книга, която взех днес, излглежда като някаква брошура, като флайер (от 200-ина странички). Започнах "The price of civilization" ("Цената на цивилизацията) на Джефри Сакс - макроикономист с важна роля в демократизацията и прехода от планова към пазарна икономика на редица държави в Латинска Америка, Източна Европа и Азия, в това число и на България. Основната тема е грешният баланс между правителство и пазар в полза на пазара. Примерът е Америка. Разглежда се явлението, довело до нежеланите обществени резултати и личната драма на милиони граждани от развития свят след Голямата рецесия от 2008 г.
В списъка със заглавия личи липсата на художествена литература. Дебна "1984" на Джордж Оруел, но все е заета. Смятам, че тя идеално ще пасне на интересите ми, свързани с държавно управление, икономика и социален строеж.
И накрая, но не на последно място, интерсно четиво беше и "The big fix" ("Голямата футболна уговорка") на журналиста от ESPN Брет Форест. За манипулациите във футбола, съдържанието на книгата и моята лична информация по въпроса писах преди време в блога.
Хубаво е човек да има време да чете.
Купих си първите книги в Англия на втория месец. "How to speak money" ("Как да говорим езика на парите") беше по-сполучливата покупка, която постави началото на достойна поредица прочетени икономически, финансови и политически книги.
Около Коледа и рождения ми ден семейството ми подари няколко заглавия на български. "Цената на неравенството" на Джоузеф Стиглиц промени коренно възгледите ми за социалното и икономическото бъдеще на планетата.
В "Мъдреците" пък се запознах с крайно любопитните професионални истории на три светила в световната икономика и инвестиционното дело - Джордж Сорос, Уорън Бъфет и Пол Волкър.
Много интересна ми беше адаптираната на "човешки език" теория на игрите. "Изкуството на стратегията" на Авинаш Диксит и Бари Нейлбъф беше ключова в анализа ми дали да напусна строежа, но явно ще трябва да прочета и "Изкуството на войната" на Сун Дзъ преди да предприемам подобни ходове занапред.
Междувременно през февруари се регистрирах в Пулската библиотека и ѝ станах редовен читател. Доста богата библиотека е, прекрасно организирана. Чудесен сайт, чудесен каталог, пълна автоматизация. Взимам и връщам книги без участието на библиотекар.
Първата заета книга беше "Capitalism's toxic assumptions: Adam Smith's 7 deadly sins" ("Токсичните допускания на капитализма: 7-те смъртни гряха на Адам Смит"). След книгата на Щиглиц, заради която той взе Нобелова награда за икономика, това заглавие нямаше как да отговори на очакванията ми.
След това взех "Guide to economic indicators: making sense of economic" ("Гид на икономическите индикатори: Осмислянето на икономиката"). Изданието на медийната група "Economist" би могло да се определи като подробен терминологичен речник. Вероятно за 99,99% от населението на Земята тази книга би била много скучна, но пък на мен ми беше много интересна, а и полезна. Опресних знанията си и добавих нови.
Следващото заглавие беше "A one person business: how to start a small business with little or no money" или "Едноличен бизнес: Как да започнем дребен бизнес с малко или без пари". Нормална типична книжка с инструкции и идеи, но без значителна добавена стойност.
На 5 април взех масивната книга на френския социолог Тома Пикети "Капиталът в 21 век". На английски "Capital in the twenty-first century". Това са 560 страници научен труд, засягащ отново темата за социалното неравенство и поведението на капитала в наши дни, а интересът ми към нея привлякоха референциите в книгата на Стиглиц. Наложи ми се да подновя заемането ѝ цели два пъти, а датата на връшането ѝ беше 27 май (днес). Много значима книга в академичните икономически среди. На моменти читателят основателно може да негодува срещу "разтягането на локуми", но основната теза е наистина фундаментална за разбирането на стопанския живот около нас. Апропо, този труд е опит да бъде повторен по значимост "Капиталът" на Маркс, но по мое скромно мнение няма да е тази книгата, която да отприщи революция.
На фона на гореспомената тухла, следващата книга, която взех днес, излглежда като някаква брошура, като флайер (от 200-ина странички). Започнах "The price of civilization" ("Цената на цивилизацията) на Джефри Сакс - макроикономист с важна роля в демократизацията и прехода от планова към пазарна икономика на редица държави в Латинска Америка, Източна Европа и Азия, в това число и на България. Основната тема е грешният баланс между правителство и пазар в полза на пазара. Примерът е Америка. Разглежда се явлението, довело до нежеланите обществени резултати и личната драма на милиони граждани от развития свят след Голямата рецесия от 2008 г.
В списъка със заглавия личи липсата на художествена литература. Дебна "1984" на Джордж Оруел, но все е заета. Смятам, че тя идеално ще пасне на интересите ми, свързани с държавно управление, икономика и социален строеж.
И накрая, но не на последно място, интерсно четиво беше и "The big fix" ("Голямата футболна уговорка") на журналиста от ESPN Брет Форест. За манипулациите във футбола, съдържанието на книгата и моята лична информация по въпроса писах преди време в блога.
Хубаво е човек да има време да чете.
0 коментара:
Публикуване на коментар