Занемерих сериозно отразяването на мачовете, в които участвам, а те неусетно достигнаха числото 43 - умопомрачаваща бройка и абсолютен рекорд в съдийската ми кариера за един сезон. Предстоят ми още два мача впрочем, за да ги закръглим на 45.
От последния репортаж (от Саут Черитън) досега посетих още веднъж графство Съмърсет и по-конкретно град Йовил, запознах се с още една госпожица съдийка (Джейд Уордъл), направих адски слаб мач пред погледа на Алекс Ръш-Фиър и много силен след това в Уеръм (Wareham), а за капак днес си създадох и забавен спомен.
В Йовил бях с Били Бюканън - един шотландец, който работи в една фабрика за храни и бисквити в Пул. По правилото "Светът е малък" по-късно се оказа, че един от българите във Фейсбук групата работи в същия завод и двамата се познават.
Два дни преди това бях с Алекс Ръш-Фиър и Джейд Уродъл на "Магна роуд" - един наистина перфектен терен, на който играе силният тим на Хамуърти Рекриейшън (Hamworthy Recreation FC). Отборът беше няколко мача назад именно защото си пазеще терена през зимата и отменяше мачовете. Приличен двубой за стандартите на Дорсет Премиер лигата.
Същият Алекс, който е и дисциплинарен секретар, тоест регистрира и брои картоните и администрира накаания, дойде да ме гледа на юношеския мач между Борнмът Попийс (Bournemouth Poppies) и Канфорд Юнайтед (Canford United). Освен този факт, любопитна подробност е, че за Канфорд играеше Марек Бакула - брат на поляка Себастиан Бакула, с когото работихме заедно две-три седмици по строежите на Пул. В този мач бях доста слаб, направих доста грешки, но отвреме навреме е допустимо. Един червен и седем жълти картона пък белязаха рекорда ми по дисциплинарни мерки за сезона.
Компенсирах се в Уеръм на мача между местните Рейнджъри и Портсхем Юнайтед. 1:2 за гостите, а аз се справих много силно. Изкарах мача без картони, но за първи път дадох непряк свободен удар в наказателно поле - сложно и рядко отсъждане за игра с ръка на вратаря след пас с крак към него. Като цяло интересен двубой, в който и потичах доста добре.
А днес бях в Миър (Mere) за мач между едноименния домакин и шампионът на дивизията - Шафтсбъри (Shaftesbury). Преди началото Миър Таун и ние, съдиите, направихме шпалир, за да аплодираме първенеца. Аз нещо се "натрових" с някакъв разтворим сок, предложен от домакините, и цяло първо полувреме бях под сериозно "напрежение". На почивката веднага се изстрелях към "едното място", където нова неприятна изненада ме завари - нямаше тоалетна хартия. Слава Богу, имах доста листчета, на които в предишни мачове съм записвал голове и картони. Забавна история... :)
На този линк (https://www.facebook.com/410882085787095/videos/515217035353599/) се вижда шпалира, аз съм "мъничко черничко с мъничко жълтичко" в дъното на кадъра, общо-взето само флагът ми се вижда :)
П.П. Въпреки че направих 43 мача досега, така и не срещнах моя снимка в действие. Затова - селфи от съблекалнят в Уеръм :)
От последния репортаж (от Саут Черитън) досега посетих още веднъж графство Съмърсет и по-конкретно град Йовил, запознах се с още една госпожица съдийка (Джейд Уордъл), направих адски слаб мач пред погледа на Алекс Ръш-Фиър и много силен след това в Уеръм (Wareham), а за капак днес си създадох и забавен спомен.
В Йовил бях с Били Бюканън - един шотландец, който работи в една фабрика за храни и бисквити в Пул. По правилото "Светът е малък" по-късно се оказа, че един от българите във Фейсбук групата работи в същия завод и двамата се познават.
Два дни преди това бях с Алекс Ръш-Фиър и Джейд Уродъл на "Магна роуд" - един наистина перфектен терен, на който играе силният тим на Хамуърти Рекриейшън (Hamworthy Recreation FC). Отборът беше няколко мача назад именно защото си пазеще терена през зимата и отменяше мачовете. Приличен двубой за стандартите на Дорсет Премиер лигата.
Същият Алекс, който е и дисциплинарен секретар, тоест регистрира и брои картоните и администрира накаания, дойде да ме гледа на юношеския мач между Борнмът Попийс (Bournemouth Poppies) и Канфорд Юнайтед (Canford United). Освен този факт, любопитна подробност е, че за Канфорд играеше Марек Бакула - брат на поляка Себастиан Бакула, с когото работихме заедно две-три седмици по строежите на Пул. В този мач бях доста слаб, направих доста грешки, но отвреме навреме е допустимо. Един червен и седем жълти картона пък белязаха рекорда ми по дисциплинарни мерки за сезона.
Компенсирах се в Уеръм на мача между местните Рейнджъри и Портсхем Юнайтед. 1:2 за гостите, а аз се справих много силно. Изкарах мача без картони, но за първи път дадох непряк свободен удар в наказателно поле - сложно и рядко отсъждане за игра с ръка на вратаря след пас с крак към него. Като цяло интересен двубой, в който и потичах доста добре.
А днес бях в Миър (Mere) за мач между едноименния домакин и шампионът на дивизията - Шафтсбъри (Shaftesbury). Преди началото Миър Таун и ние, съдиите, направихме шпалир, за да аплодираме първенеца. Аз нещо се "натрових" с някакъв разтворим сок, предложен от домакините, и цяло първо полувреме бях под сериозно "напрежение". На почивката веднага се изстрелях към "едното място", където нова неприятна изненада ме завари - нямаше тоалетна хартия. Слава Богу, имах доста листчета, на които в предишни мачове съм записвал голове и картони. Забавна история... :)
На този линк (https://www.facebook.com/410882085787095/videos/515217035353599/) се вижда шпалира, аз съм "мъничко черничко с мъничко жълтичко" в дъното на кадъра, общо-взето само флагът ми се вижда :)
П.П. Въпреки че направих 43 мача досега, така и не срещнах моя снимка в действие. Затова - селфи от съблекалнят в Уеръм :)
0 коментара:
Публикуване на коментар