Ще отделя следващите няколко реда на едно забавно преживяване, съпоставимо с двудневния ми стаж в месокомбинат.
Става дума за работата ми като доставчик на индийска храна по домовете. Справка в регистъра на телефона ми показва, че съм започнал на 11 април, понеделник - само два дни, след като взех Реното. Тогава получих обаждане от един персонаж на име Франсис да се явя в ресторант "Фойсалс" (Foysals) колкото мога по-скоро.
Всъщност, това беше второто му обаждане за деня. Първо говорихме в 18:46, като се разбрахме първият ми ден да бъде петък и да работя за ресторанта "Синамън Трий" (Cinnamon Tree - Канелено дърво). Спомням си, че в този момент бяхме с Андрей на източния плаж в Сандбанкс, близо до ферибота за Суонидж. Аз киселеех, защото нямах работа - тъкмо бях приключил с печатницата.
В 19:11 пак се чухме и инструкцията беше да се явя във "Фойсалс".
Явих се и направих дебютните си няколко часа и няколко доставки. Нямам ясен спомен какво точно е било в този първи ден, с изключение, че бях много притеснен да не ми свърши батерията на телефона (и следователно да нямам навигация) и много разочарован от липсата на бакшиши.
Ясен спомен обаче имам от втория работен ден като доставчик, вече за "Синамън Трий". Беше дъждовен петък, а адресите, които поръчваха, бяха безумни. Понякога доставките са много лесни - улица, номер, звъня, подавам и си тръгвам. Друг път обаче или последователността на номерацията е безумна, или навигацията ме заблуждава, или не мога да открия апартамента в някой блок, или номера на сградата не е обозначен... И като добавим и дъжд, става тежичко, особено за новак.
Към днешна дата вече се чувствам напълно уверен. Една смяна продължава между два и четири часа. Стандартно една доставка трае до половин час, тоест за три часа е нормално да имам 6 или 7 касови бона.
Разбира се, има и вариации. В петък, 29 април, подобрих всичките си рекорди - четири часа смяна, 11 касови бона и 6-7 паунда бакшиш. Този ден беше обаче тотална девиация, а причината се крие във факта, че накрая на месеца пари получават не само тези, които взимат седмични заплати, но и тези, които имат месечни заплати.Съответно всеки харчи, всеки е ларж.
Като казах, че обичайно няма бакшиши, имам предвид само моята практика. Чувам, че при доставката на китайска храна има повече. Възможно е (и е логично) клиентите на различни ресторанти да имат и различни стандарти. Доставчиците на пица пък като цяло са най-натоварени. "Домино'с пица" с под трима шофьори не би се оправила в петък вечер.
Заплащането е 5 паунда на час, плюс 1 паунд на касов бон, а ако доставката е по-далечна - 2 паунда. Накрая на смяната получавам и храна. Готино е, отядох си на къри и корма.
Работата е за петък, събота и неделя, но няколко пъти съм правил и понеделници. Само три пъти съм помагал на "Фойсалс", иначе основно съм в "Синамън Трий", където работя с вече споменатия Франсис, който приема поръчките и братята Суфиан и Хабиб от Бангладеш, които въртят тиганите. Пичовете ядат с ръце, така твърдят, че се наслаждават на храната. За мюсюлманите петък е ключовият ден, затова тогава е и големият пир.
В менюто са три основни "течения" - Масала, Корма и Мадрас. Комбинират се с месо - пилешко или агнешко, може и риба или скариди. Масалата е по-лек сос или марината с йогурт, Кормата е по-пикантна и с повече подправки, а Мадрас е лютият сос. Тандури е част от Масалата - марината от лек йогурт с червен пипер и люти чушки. Пиле тандури например представлява пикантно бутче с ярко червен загар, а кожата става умопомрачаващо вкусна.
Хляб няма, има Попадом (Poppadom в нашето меню, иначе може да се срещне и като Пападум (Papadum), Папар (Papar) или Папад (Papad)). Нашите не знам от какво са, но в Уикипедия пише, че може да се правят от брашно от леща, нахут, ориз или тапиока. Щуротии :)
Забавни са им храните, лошото е, че колкото повече ядеш, толкова повече ти се ядат. Кутийка, натъпкана с ориз и смесена с основното ястие отива на към 600-700 грама, което си е много за 10:00 часа вечерта откъдето и да го погледнеш. Но е толкова вкусно, че е грехота да оставиш нещо в чинията.
И все пак - има ли файда в тази работа? Приложението, с което контролирам бюджета си, показва, че за 11 смени съм прибрал £234, значи средно по 22 паунда. Сипвал съм четири пъти по 20 паунда бензин, като в момента съм пълен, така че нека да фискираме разхода на 60 паунда. Чисто - £170 на ръка, необлагаеми, сива икономика. Доста неефективно, доста рисковано, като се има предвид и липсата на бизнес иншурънс (бизнес застраховка "Гражданска отговорност"), но си бяха помощ в трудния април.
Много е възможно вчера да съм направил последните си доставки, защото от днес официално започвам като кеърър. Но за това - друг път :)
Става дума за работата ми като доставчик на индийска храна по домовете. Справка в регистъра на телефона ми показва, че съм започнал на 11 април, понеделник - само два дни, след като взех Реното. Тогава получих обаждане от един персонаж на име Франсис да се явя в ресторант "Фойсалс" (Foysals) колкото мога по-скоро.
Всъщност, това беше второто му обаждане за деня. Първо говорихме в 18:46, като се разбрахме първият ми ден да бъде петък и да работя за ресторанта "Синамън Трий" (Cinnamon Tree - Канелено дърво). Спомням си, че в този момент бяхме с Андрей на източния плаж в Сандбанкс, близо до ферибота за Суонидж. Аз киселеех, защото нямах работа - тъкмо бях приключил с печатницата.
В 19:11 пак се чухме и инструкцията беше да се явя във "Фойсалс".
Явих се и направих дебютните си няколко часа и няколко доставки. Нямам ясен спомен какво точно е било в този първи ден, с изключение, че бях много притеснен да не ми свърши батерията на телефона (и следователно да нямам навигация) и много разочарован от липсата на бакшиши.
Ясен спомен обаче имам от втория работен ден като доставчик, вече за "Синамън Трий". Беше дъждовен петък, а адресите, които поръчваха, бяха безумни. Понякога доставките са много лесни - улица, номер, звъня, подавам и си тръгвам. Друг път обаче или последователността на номерацията е безумна, или навигацията ме заблуждава, или не мога да открия апартамента в някой блок, или номера на сградата не е обозначен... И като добавим и дъжд, става тежичко, особено за новак.
Към днешна дата вече се чувствам напълно уверен. Една смяна продължава между два и четири часа. Стандартно една доставка трае до половин час, тоест за три часа е нормално да имам 6 или 7 касови бона.
Разбира се, има и вариации. В петък, 29 април, подобрих всичките си рекорди - четири часа смяна, 11 касови бона и 6-7 паунда бакшиш. Този ден беше обаче тотална девиация, а причината се крие във факта, че накрая на месеца пари получават не само тези, които взимат седмични заплати, но и тези, които имат месечни заплати.Съответно всеки харчи, всеки е ларж.
Като казах, че обичайно няма бакшиши, имам предвид само моята практика. Чувам, че при доставката на китайска храна има повече. Възможно е (и е логично) клиентите на различни ресторанти да имат и различни стандарти. Доставчиците на пица пък като цяло са най-натоварени. "Домино'с пица" с под трима шофьори не би се оправила в петък вечер.
Заплащането е 5 паунда на час, плюс 1 паунд на касов бон, а ако доставката е по-далечна - 2 паунда. Накрая на смяната получавам и храна. Готино е, отядох си на къри и корма.
Работата е за петък, събота и неделя, но няколко пъти съм правил и понеделници. Само три пъти съм помагал на "Фойсалс", иначе основно съм в "Синамън Трий", където работя с вече споменатия Франсис, който приема поръчките и братята Суфиан и Хабиб от Бангладеш, които въртят тиганите. Пичовете ядат с ръце, така твърдят, че се наслаждават на храната. За мюсюлманите петък е ключовият ден, затова тогава е и големият пир.
В менюто са три основни "течения" - Масала, Корма и Мадрас. Комбинират се с месо - пилешко или агнешко, може и риба или скариди. Масалата е по-лек сос или марината с йогурт, Кормата е по-пикантна и с повече подправки, а Мадрас е лютият сос. Тандури е част от Масалата - марината от лек йогурт с червен пипер и люти чушки. Пиле тандури например представлява пикантно бутче с ярко червен загар, а кожата става умопомрачаващо вкусна.
Хляб няма, има Попадом (Poppadom в нашето меню, иначе може да се срещне и като Пападум (Papadum), Папар (Papar) или Папад (Papad)). Нашите не знам от какво са, но в Уикипедия пише, че може да се правят от брашно от леща, нахут, ориз или тапиока. Щуротии :)
Забавни са им храните, лошото е, че колкото повече ядеш, толкова повече ти се ядат. Кутийка, натъпкана с ориз и смесена с основното ястие отива на към 600-700 грама, което си е много за 10:00 часа вечерта откъдето и да го погледнеш. Но е толкова вкусно, че е грехота да оставиш нещо в чинията.
И все пак - има ли файда в тази работа? Приложението, с което контролирам бюджета си, показва, че за 11 смени съм прибрал £234, значи средно по 22 паунда. Сипвал съм четири пъти по 20 паунда бензин, като в момента съм пълен, така че нека да фискираме разхода на 60 паунда. Чисто - £170 на ръка, необлагаеми, сива икономика. Доста неефективно, доста рисковано, като се има предвид и липсата на бизнес иншурънс (бизнес застраховка "Гражданска отговорност"), но си бяха помощ в трудния април.
Много е възможно вчера да съм направил последните си доставки, защото от днес официално започвам като кеърър. Но за това - друг път :)
0 коментара:
Публикуване на коментар