Приписват на Айнщайн следния цитат:
"Не знам с какви оръжия ще се води Третата Световна Война, но знам, че Четвъртата ще бъде с камъни и пръчки".
Как историята ще опише тези наши дни си е неин проблем, но Америка, Европа, Китай, ОПЕК и Русия не се щадят ни най-малко в икономическата война по формулата "всеки срещу всеки". По принцип е лесно в търсачките да се открие всякаква информация, но специално по тази тема парчетата трябва да се търсят едно по едно.
Европа срещу САЩ
Боксьорите в тежката категория що се отнася до финанси и икономика напоследък си размениха няколко много тежки ъперкъта.
Първото кроше дойде от САЩ със скандала "Дизелгейт". Немският автомобилен концерн Фолксваген бе обвинен в измамна практика, замърсяваща околната среда. В края на 2015 г. излезе наяве, че компанията е произвела 11 милиона автомобила с вграден софтуер, заблуждаващ приборите за тестване на отработените газове. Едва ли има някой във Фолксваген, който да си е мислил, че софтуерът ще остане незабелязан от 11 милиона собственици на нови автомобили.
За този риск са знаели достатъчно много хора.
Американската агенция за защита на околната среда заведе иск за 18 млрд. долара, но зад целия скандал прозират интересите на щатските производители, които не могат да свалят Фолксваген от първото място по продажби на дизелови автомобили. Друг е въпросът, че и немският концерн дава пример за пълната
липса на корпоративна социална отговорност.
Освен замърсената околна среда, важни са 18-те милиарда долара.
Европа отвърна на удара с иск за 13 млрд. евро срещу Епъл за данъчни измами. От около две десетилетия, откакто движението на капитали в глобализиращия се свят стана безпроблемно, големите мултинационални компании разработват все по-сложни схеми за избягване на данъци. Такъв е случаят и с една от най-големите американски фирми, водещ "син чип" на нюйоркската фондова борса. Епъл са обвинени, че прехвърлят печалби от Европа и плащат символични данъци. 400 милиона евро на са символична сума, но са значително по-малко от исканите от Европейската комисия пари. В Купертино са отлично запознати какво точно се е случвало с паричните им потоци във всеки един момент и че рано или късно някой, особено Европа, може да вдигне пушилка.
За този риск са знаели достатъчно много хора,
включително и гражданите на развитите държави, за които е ясно, че едрият капитал се ползва с данъчни привилегии. Още един пример за пълната
липса на корпоративна социална отговорност.
В трети рунд отново инициативата е у САЩ. Министерството на правосъдието поиска от Дойче Банк да плати 14 млрд. долара глоба във връзка с разследване относно продажби на ипотечни ценни книжа. Ударът върху системно най-важната банка в Европа идва в момент, в който светът още ближе рани от Голямата рецесия. Не че Дойче Банк не е въвлечена в свръхрисков финансов инженеринг, но изваждането ѝ пред скоби, особено на фона историите с Лемън Брадърс, Беър Стърнс и Мерил Линч, стои по-скоро като вендета или като ответен удар в Третата Световна (Първата Икономическа) Война. Че Дойче е пълна с токсични активи е
риск, за който знаят достатъчно много хора,
въпросът е дали една глоба от 14 млрд. долара би решил проблема. А че банките, имайки предвид тяхното глобално системно значение, проявяват пълна
липса на корпоративна социална отговорност,
е отделна тема.
Сега Европа е на ход. Коя ли американска фирма ще бъде глобена с 15-20 млрд. евро?
Послепис: Никой никога няма да плати повече от милиард-два. Нито Фолксваген, нито Епъл, нито Дойче Банк до този момент са платили каквото и да било на когото и да било.
Петролни войни
ОПЕК има много важна роля в световната икономика. Картелът на страните износителки на петрол има абсолютната власт над все още най-важния глобален енергиен източник. Пълната власт, в смисъл - ценова власт. Политиката на ОПЕК да не намалява добива има един първичен и няколко вторични ефекта, които дефакто са и по-важните в стратегически план.
Ниските цени на петрола в следствие на свръхдобива успяха напълно да задушат шистовата революция за година и половина - две. Най-серизоно пострада САЩ, където инвестициите в добив от шисти бяха най-значителни. Текущата цена на черното злато прави този добив нерентабилен. При 100 долара на барел шистовите компании виждаха в разчетите си печалби, но при 35-40 долара за барел те виждат само пропастта на фалита.
Не по-малко ядове Кувейт, Катар, ОАЕ и Саудитска Арабия създадоха и на Русия. ОПЕК смаза рублата с лекота, което пък подкопа политическия режим в Кремъл. Путин овладя държавата и хиперинфлацията, но се видя принуден да се активизира на международната сцена и може би поради липсата на по-добри идеи влезе в горещите войни в Крим и Сирия.
Впрочем политиката на ОПЕК засегна сериозно един от 12-те членове - Венецуела, но това на този етап се разглежда само като локален проблем.
Китай
Поднебесната империя живее в свой собствен свят. Най-голямата световна икономика има важна дума, когато става дума за глобалния ред. Пекин води непрестанна валутна война срещу целия свят, за да запази износа си на нивата, на които страната е свикнала. Само че след Голямата Рецесия и САЩ, и Европа, и Русия имат нужда от две политики - първо, създаване или по-точно връщане на работни места, които до преди кризата изтичаха на изток, и второ, малко по-разумно външнотърговско салдо и съответно обуздаване на напълно изпуснатия външен дълг.
Западът има своите лостове за влияние, разбира се. Наскоро се случи "черният понеделник" на Шанхайската борса - срив, който изтри милиарди долари пазарна капитализация. Подобни сривове са възможни само под "благослсовията" на институции като Дойче Банк, ДжейПи Морган или Уелс Фарго. Противодействието дойде от китайската държава, която затвори борсата за колкото беше нужно, вкара нови регулации и овладя кризата. Това обаче стана с цената на напечатването на милиарди юани, което пък върна баланса срещу милиардите напечатани долари и евро.
А сега накъде
Какво следва, един Господ знае. САЩ и Европа преговарят за трансатлантическо търговско споразумение, но разговорите не вървят лесно, особено на фона на "ранените генерали" Фолксваген, Епъл и Дойче Банк. Отделно това споразумение е толкова социално безотговорно, че и на най-късогледите политици от двете страни на Океана им е ясно, че рано или късно гражданите ще хванат пръчките и камъните, за които Айнщайн вероятно споменава.
Енергийните източници и валутите ще продължат да бъдат оръжията за масово финансово поразяване (дефиниция на Уорън Бъфет). Жертвите ще бъдат просто статистика, а 50 години по-късно оцелелите ще гледат документални филми по Нешънъл Джиографик за днешните времена, само че не черно-бели, а цветни. Що се отнася до нас, ние сме привилегированите да гледаме театъра от първи ред.
"Не знам с какви оръжия ще се води Третата Световна Война, но знам, че Четвъртата ще бъде с камъни и пръчки".
Как историята ще опише тези наши дни си е неин проблем, но Америка, Европа, Китай, ОПЕК и Русия не се щадят ни най-малко в икономическата война по формулата "всеки срещу всеки". По принцип е лесно в търсачките да се открие всякаква информация, но специално по тази тема парчетата трябва да се търсят едно по едно.
Европа срещу САЩ
Боксьорите в тежката категория що се отнася до финанси и икономика напоследък си размениха няколко много тежки ъперкъта.
Първото кроше дойде от САЩ със скандала "Дизелгейт". Немският автомобилен концерн Фолксваген бе обвинен в измамна практика, замърсяваща околната среда. В края на 2015 г. излезе наяве, че компанията е произвела 11 милиона автомобила с вграден софтуер, заблуждаващ приборите за тестване на отработените газове. Едва ли има някой във Фолксваген, който да си е мислил, че софтуерът ще остане незабелязан от 11 милиона собственици на нови автомобили.
За този риск са знаели достатъчно много хора.
Американската агенция за защита на околната среда заведе иск за 18 млрд. долара, но зад целия скандал прозират интересите на щатските производители, които не могат да свалят Фолксваген от първото място по продажби на дизелови автомобили. Друг е въпросът, че и немският концерн дава пример за пълната
липса на корпоративна социална отговорност.
Освен замърсената околна среда, важни са 18-те милиарда долара.
Европа отвърна на удара с иск за 13 млрд. евро срещу Епъл за данъчни измами. От около две десетилетия, откакто движението на капитали в глобализиращия се свят стана безпроблемно, големите мултинационални компании разработват все по-сложни схеми за избягване на данъци. Такъв е случаят и с една от най-големите американски фирми, водещ "син чип" на нюйоркската фондова борса. Епъл са обвинени, че прехвърлят печалби от Европа и плащат символични данъци. 400 милиона евро на са символична сума, но са значително по-малко от исканите от Европейската комисия пари. В Купертино са отлично запознати какво точно се е случвало с паричните им потоци във всеки един момент и че рано или късно някой, особено Европа, може да вдигне пушилка.
За този риск са знаели достатъчно много хора,
включително и гражданите на развитите държави, за които е ясно, че едрият капитал се ползва с данъчни привилегии. Още един пример за пълната
липса на корпоративна социална отговорност.
В трети рунд отново инициативата е у САЩ. Министерството на правосъдието поиска от Дойче Банк да плати 14 млрд. долара глоба във връзка с разследване относно продажби на ипотечни ценни книжа. Ударът върху системно най-важната банка в Европа идва в момент, в който светът още ближе рани от Голямата рецесия. Не че Дойче Банк не е въвлечена в свръхрисков финансов инженеринг, но изваждането ѝ пред скоби, особено на фона историите с Лемън Брадърс, Беър Стърнс и Мерил Линч, стои по-скоро като вендета или като ответен удар в Третата Световна (Първата Икономическа) Война. Че Дойче е пълна с токсични активи е
риск, за който знаят достатъчно много хора,
въпросът е дали една глоба от 14 млрд. долара би решил проблема. А че банките, имайки предвид тяхното глобално системно значение, проявяват пълна
липса на корпоративна социална отговорност,
е отделна тема.
Сега Европа е на ход. Коя ли американска фирма ще бъде глобена с 15-20 млрд. евро?
Послепис: Никой никога няма да плати повече от милиард-два. Нито Фолксваген, нито Епъл, нито Дойче Банк до този момент са платили каквото и да било на когото и да било.
Петролни войни
ОПЕК има много важна роля в световната икономика. Картелът на страните износителки на петрол има абсолютната власт над все още най-важния глобален енергиен източник. Пълната власт, в смисъл - ценова власт. Политиката на ОПЕК да не намалява добива има един първичен и няколко вторични ефекта, които дефакто са и по-важните в стратегически план.
Ниските цени на петрола в следствие на свръхдобива успяха напълно да задушат шистовата революция за година и половина - две. Най-серизоно пострада САЩ, където инвестициите в добив от шисти бяха най-значителни. Текущата цена на черното злато прави този добив нерентабилен. При 100 долара на барел шистовите компании виждаха в разчетите си печалби, но при 35-40 долара за барел те виждат само пропастта на фалита.
Не по-малко ядове Кувейт, Катар, ОАЕ и Саудитска Арабия създадоха и на Русия. ОПЕК смаза рублата с лекота, което пък подкопа политическия режим в Кремъл. Путин овладя държавата и хиперинфлацията, но се видя принуден да се активизира на международната сцена и може би поради липсата на по-добри идеи влезе в горещите войни в Крим и Сирия.
Впрочем политиката на ОПЕК засегна сериозно един от 12-те членове - Венецуела, но това на този етап се разглежда само като локален проблем.
Китай
Поднебесната империя живее в свой собствен свят. Най-голямата световна икономика има важна дума, когато става дума за глобалния ред. Пекин води непрестанна валутна война срещу целия свят, за да запази износа си на нивата, на които страната е свикнала. Само че след Голямата Рецесия и САЩ, и Европа, и Русия имат нужда от две политики - първо, създаване или по-точно връщане на работни места, които до преди кризата изтичаха на изток, и второ, малко по-разумно външнотърговско салдо и съответно обуздаване на напълно изпуснатия външен дълг.
Западът има своите лостове за влияние, разбира се. Наскоро се случи "черният понеделник" на Шанхайската борса - срив, който изтри милиарди долари пазарна капитализация. Подобни сривове са възможни само под "благослсовията" на институции като Дойче Банк, ДжейПи Морган или Уелс Фарго. Противодействието дойде от китайската държава, която затвори борсата за колкото беше нужно, вкара нови регулации и овладя кризата. Това обаче стана с цената на напечатването на милиарди юани, което пък върна баланса срещу милиардите напечатани долари и евро.
А сега накъде
Какво следва, един Господ знае. САЩ и Европа преговарят за трансатлантическо търговско споразумение, но разговорите не вървят лесно, особено на фона на "ранените генерали" Фолксваген, Епъл и Дойче Банк. Отделно това споразумение е толкова социално безотговорно, че и на най-късогледите политици от двете страни на Океана им е ясно, че рано или късно гражданите ще хванат пръчките и камъните, за които Айнщайн вероятно споменава.
Енергийните източници и валутите ще продължат да бъдат оръжията за масово финансово поразяване (дефиниция на Уорън Бъфет). Жертвите ще бъдат просто статистика, а 50 години по-късно оцелелите ще гледат документални филми по Нешънъл Джиографик за днешните времена, само че не черно-бели, а цветни. Що се отнася до нас, ние сме привилегированите да гледаме театъра от първи ред.
0 коментара:
Публикуване на коментар