Сезонът пламна, а с него и вълненията. Два мача тази събота - юноши старша възраст в Бландфорд (внимание!) и после Дивизия 1 в Корф Касъл (и тук ще има какво да се разкаже).
По план първият мач трябваше да бъде от 11:00 в Уимборн. 25 минути, 10 мили. С момчето, което трявбаше да свири, се бяхме разбрали да се съберем към 9:45 на стадиона. Имаше трафик сутринта, така че аз пристигнах 9:50. И тук започна драмата.
Обажда ми се: "Къде си?"
- Ми тук съм, не ви виждам - отговорих му.
- Мина ли "бабунката" ("легналия полицай")?
- Каква бабунка бе човек, тука едни деца загряват...
- Ти къде си?
- Ми в Уимборн.
- Къде точно?
- На стадиона, ти къде си - питам го аз.
След дълъг разговор става ясно, че те са някакъв пощенски код, който в последствие разпознах като Бландфорд - училището, където се провеждат съдийските сбирки. Нови 10 мили и нови 25-30 минути. А за капак този приятел ми вика - мачът почва в 10:30. Много трудно ще бъде...
Газ към Бландфорд. Пристигам - мачът ще бъде на изкуствен терен. За първи път тук в Англия съдийствам на изкуствена трева. Нищо особено не беше, мисля даже, че е по-лоша от 3-Джи терените в София. 10:30 почнахме криво-ляво, за една минута се стегнах. Мачът беше между старшите на Уимборн и Бат. Бат би с 10:1 - никаква интрига. Мога да кажа, че който и отбор от софийската група хване който и да е от горните два тима, ще ги разбие. Направи ми впечатление, че губещият отбор не показва хъс, няма желание за борба, няма сили за съпротива. И ние в Люлин сме били слаби, но поне се борехме - хапехме, щипехме, мъчехме се.. и накрая записахме и победи. Както и да е.
Всичко точно, но трябва да стигна и до Корф Касъл, който е в съвсем различна посока. Тръгвам - над един час път и 25 нови мили. Първи мач за сезона в тази група. Корф Касъл (Corfe Castle) победи с 4:2 старите ми познайници от Канфорд Юнайтед (Canford United). Това, че познавам вече част от отборите много помага. Разговорихме се, както каза един човек от техния тим - този стадион е може би най-живописният в цялата лига (picturesque, както се изрази). Действително - мач се играе, а на фон - останките от средновековен замък с интересна история. За него и за града ще пиша в отделна тема.
Два жълти картона в този мач, и двата за необичайни ситуации. Първо един играч изпълни пряк свободен удар преди сигнал при изрично изискване, а после един друг опита да ме лъже за дузпа - бам! картон за симулация.
Убийствен дъжд второто полувреме. Всички бяхме с по 2-3 килограма по-тежки заради мокрите екипи и обувки. Установих, че не само обичам да ритам при такова време, но и да свиря. Забавлявай се истински, двата отбора бяха много доволни, поздравиха ме, така че и аз съм доволен.
Вижте само в 15-ата дълбочина на английския футбол с каква официална мач топка играят... Изглежда всеки тип е получил няколко топки с лого. Красота!
По план първият мач трябваше да бъде от 11:00 в Уимборн. 25 минути, 10 мили. С момчето, което трявбаше да свири, се бяхме разбрали да се съберем към 9:45 на стадиона. Имаше трафик сутринта, така че аз пристигнах 9:50. И тук започна драмата.
Обажда ми се: "Къде си?"
- Ми тук съм, не ви виждам - отговорих му.
- Мина ли "бабунката" ("легналия полицай")?
- Каква бабунка бе човек, тука едни деца загряват...
- Ти къде си?
- Ми в Уимборн.
- Къде точно?
- На стадиона, ти къде си - питам го аз.
След дълъг разговор става ясно, че те са някакъв пощенски код, който в последствие разпознах като Бландфорд - училището, където се провеждат съдийските сбирки. Нови 10 мили и нови 25-30 минути. А за капак този приятел ми вика - мачът почва в 10:30. Много трудно ще бъде...
Газ към Бландфорд. Пристигам - мачът ще бъде на изкуствен терен. За първи път тук в Англия съдийствам на изкуствена трева. Нищо особено не беше, мисля даже, че е по-лоша от 3-Джи терените в София. 10:30 почнахме криво-ляво, за една минута се стегнах. Мачът беше между старшите на Уимборн и Бат. Бат би с 10:1 - никаква интрига. Мога да кажа, че който и отбор от софийската група хване който и да е от горните два тима, ще ги разбие. Направи ми впечатление, че губещият отбор не показва хъс, няма желание за борба, няма сили за съпротива. И ние в Люлин сме били слаби, но поне се борехме - хапехме, щипехме, мъчехме се.. и накрая записахме и победи. Както и да е.
Всичко точно, но трябва да стигна и до Корф Касъл, който е в съвсем различна посока. Тръгвам - над един час път и 25 нови мили. Първи мач за сезона в тази група. Корф Касъл (Corfe Castle) победи с 4:2 старите ми познайници от Канфорд Юнайтед (Canford United). Това, че познавам вече част от отборите много помага. Разговорихме се, както каза един човек от техния тим - този стадион е може би най-живописният в цялата лига (picturesque, както се изрази). Действително - мач се играе, а на фон - останките от средновековен замък с интересна история. За него и за града ще пиша в отделна тема.
Два жълти картона в този мач, и двата за необичайни ситуации. Първо един играч изпълни пряк свободен удар преди сигнал при изрично изискване, а после един друг опита да ме лъже за дузпа - бам! картон за симулация.
Убийствен дъжд второто полувреме. Всички бяхме с по 2-3 килограма по-тежки заради мокрите екипи и обувки. Установих, че не само обичам да ритам при такова време, но и да свиря. Забавлявай се истински, двата отбора бяха много доволни, поздравиха ме, така че и аз съм доволен.
Вижте само в 15-ата дълбочина на английския футбол с каква официална мач топка играят... Изглежда всеки тип е получил няколко топки с лого. Красота!
0 коментара:
Публикуване на коментар