Погледнато отстрани, тази случка вероятно изглежда пренебрежима. За мен обаче тя все пак означаваше нещо.
В последните дни нямах никакво време за писане, затова и почти забравих как си загубих кръстчето, а след това ми го намериха и върнаха.
Бях на посещение при една баба, когато установих, че синджирчето ми се е скъсало. С колежката търсихме доста време, но кръстчето от врата ми го нямаше.
На следвашия ден пак със същата колежка отиваме в друга къша. Вече бях отписал и кръстчето и синджирчето, което изглеждаше скъсано. В тази друга къща обаче съпругът на възрастаната дама, за която се грижим, попита колежката дали е вярваща. Нещо се заговорихме и аз казах, че точно вчера си загубих кръстчето. И тогава човекът ми го показа: "Това ли е?".
Много се зарадвах, благодарих и си го прибрах. Синът му го бил открил някъде пред къщата. А тези къщи обикновено имат дворове. Как го е видял, един Господ знае.
След още няколко дни същият син забелязал и парченцето от синджирчето, което липсваше. Още по-голяма радост и благодарност. Просто са искали да се върнат, абсурд беше да се намерят.
Така изглеждаха частите, които от 10-ина дена отново са на врата ми. Случайност, съдба... каквото ще да е :)
В последните дни нямах никакво време за писане, затова и почти забравих как си загубих кръстчето, а след това ми го намериха и върнаха.
Бях на посещение при една баба, когато установих, че синджирчето ми се е скъсало. С колежката търсихме доста време, но кръстчето от врата ми го нямаше.
На следвашия ден пак със същата колежка отиваме в друга къша. Вече бях отписал и кръстчето и синджирчето, което изглеждаше скъсано. В тази друга къща обаче съпругът на възрастаната дама, за която се грижим, попита колежката дали е вярваща. Нещо се заговорихме и аз казах, че точно вчера си загубих кръстчето. И тогава човекът ми го показа: "Това ли е?".
Много се зарадвах, благодарих и си го прибрах. Синът му го бил открил някъде пред къщата. А тези къщи обикновено имат дворове. Как го е видял, един Господ знае.
След още няколко дни същият син забелязал и парченцето от синджирчето, което липсваше. Още по-голяма радост и благодарност. Просто са искали да се върнат, абсурд беше да се намерят.
Така изглеждаха частите, които от 10-ина дена отново са на врата ми. Случайност, съдба... каквото ще да е :)
0 коментара:
Публикуване на коментар