Седмица на туризма

Срамота е, че толкова малко места съм посетил, откакто съм в Англия. Донякъде е обяснимо, защото се работи много, а туризмът освен с време е свързан и със средства.

Всъщност вече съм бил в почти всички градове и села на Дорсет покрай футбола, но съм видял само стадионите. Ето че най-накрая ми се откри възможност да видя това-онова в седмицата от събота, 3 септември, до събота, 10 септември.

Първо, миналата събота запалих гумите от каране из Графството. След мача в Бландфорд бях в Корф Касъл, където имах малко време да видя руините на местния замък и повече, да огледам градчето.

Във вторник с Митко Георгиев и сестра му Поли, която му е на гости за кратко от България, посетихме Хайклиф Касъл. Може би този обект ми беше най-интересен, заедно с Катедралата в Солсбъри, за която ще пиша по-натам. В същия ден слязохме за кратко и до плажа, който е част от природния резерват "Стиймър пойнт" (Steamer Point Nature Reserve). Не стояхме много, но поне се овековечихме с по няколко снимки.

В петък пък в същата компания ходихме до Стоунхендж. Нищо впечатляващо, ако трябва да съм честен. Не можеш да ги пипнеш или да ги видиш отблизо. Турът с гид включва наблюдение от 20-ина метра. До там се стига по най-обикновен път, от другата страна на който земеделци гледат фуражи. Използвахме случая да се снимаме хем на Стоунхендж, хем на Бали. Такава снимка никой няма :)

След камънака се насочихме към Солсбъри, но преди това поглезихме душата в Уагамама ("Wagamama"). Японски ресторант, в който хапнах Яки Удон (Yaki Udon) от списъка с Тепаняки (Teppanyaki), тоест спагети. Пробвах и бирата Асахи (Asahi). И най-важното - изядох си всичко с клечките.

След обяда посетихме Катедралата в Солсбъри. На нея ѝ отделихме повече време. Действително е голяма и интересна, скоро ще я опиша.

За щастие в петъка нямаше много шофиране около индийските доставки. Не така стояха нещата в събота, 10 септември. От обяд до вечерта направих над 150 мили (250-60 км), включително и за нуждите на Футболната асоциация. Бях в Миър (Mere), което е в графство Уилтшър, като на отиване и проливният дъжд смущаваше пътната обстановка.

В крайна сметка за седем дена навъртях наистина впечатляващ километраж и успях да видя част от забележителностите на Югозападна Англия. Твърдо съм на мнение, че програмата "100 национални туристически обекта" в България предлага една идея по-интересни обекти. Най-малкото България има по-дълга национална история...