RSS
Facebook
Twitter

понеделник, 15 август 2016 г.

Една година Радко в Англия

15 август. Навършва се една година, откакто съм в Англия.

Няма скоро да забравя тягостното чувство в чакалнята на летището, защото всяко прибиране до България (дотук два пъти) върви и с ново чакане на терминала.

Няма да забравя и вълнението от първите стъпките на английска земя. Нямам ясен спомен какво и кога точно е станало, затова си и водя този блог-дневник. Но емоциите ги помня.

Вчера минах по един по-кротък път, по който дълги месеци кретах пеша, мъкнейки 10-литрова (килограмова) туба вода в една една ръка и поне 10-килограмова торба с хранителни продукти - в другата. 2,5 мили или 4 километра. Имаше пот, сълзи, кръв... но вчера минах с кола, прибирайки се от стабилната ми работа, имше музика в купето, чувствах се добре.

Много неща се промениха за една година, много научих. Не мога в момента да преценя това загубена година ли беше или една добра година. Наистина, тя беше толкова разнообразна и интензивна, че чак да не повярва човек.

За този период бях хамалин (един ден), общ работник на строеж (шест месеца), работник в печатница (шест дни), месар (два дни), доставчик на индийска храна по домовете (5 месеца дотук), кеърър (четири месеца дотук), футболен съдия (една година дотук)... Само като прочета този списък и прихвам да се смея. Макар че хич не ми беше смешно докато бях на строежа...

Междувременно играх бадминтон, участвам в шампионата на Англия по шахмат от името на ШК Пул, веднъж играх плажен волейбол на закрито, купих си баскетболна топка и играх десетки пъти на площадката, с местното ми приятелче Митко вече два пъти играем тенис в централния парк на Борнмът, влязох във формата на живота си с домашен фитнес...

Добрата ми форма до голяма степен се дължи и на начина ми на хранене. Да не се съобразяваш с никого е зверска привилегия. Ям страшно много морска храна - скумрия, риба тон, сардини, понякога херинга, малко по-често аншоа. Закусвам правилно, обядвам и вечерям правилно. Не се тъпча и никой и нищо не ме принуждава или изкушава.

Пак междувременно взех димплома за начално ниво на професионална квалификация по счетоводство, сега гоня следващото (предпоследно) ниво. Шест от шест взети изпита и една диплома, която виси почти безполезно в рамка на стената в стаята ми.

С футбола видях цялото графство Дорсет, барабар с два града от Съмърсет - Йоувил и Саут Черитън. Обиколих села и паланки, тръстики и царевичаци... изобщо достигнах всички точки в региона, където има две врати и очертания за футбол. Преди да се сдобия с кола обиколих и доста влакови гари, а дори и в тези дни пак от време на време се качвам на влак, когато пътувам до Саутхямптън за изпит.

В тази години поживях сравнително скромничко, да не кажа бедничко. Очакванията са едно, реалността - друго. Като илюстрация ще кажа, че първите нови чаршафи си купих преди седмица. Досега си перях и сушах единствения кат в един ден - добре, че имаме отделна сушилна. За първи път влязох в пъб около Коледа, ходил съм само веднъж на кино, не повече от 6-7 пъти на кафе и нито веднъж на футболен мач. Висшата лига играе в задния ми двор едва ли не, а аз не съм ходил на един мач още. Срам.

Като говорим за двор, да живее човек в къща е страшна благодат. Нищо, че съм с още петима души. Някои идват, други си отиват, но Андрей си е все тук. За него обаче после. В къща е чудесно, особено ако си на първия етаж и ако стаята ти е източна. Страшен късмет извадих след каръка покрай пристигането. Да припомним, че първо поживях две седмици с една английска шматка, която без време ме напъди...

На двора гледам дини. Не само цъфнаха, но и вързаха. До 15-20 дни ще ям от моите собствени дини! Имам около 30 (!) корена люти чушки. Никога преди не съм се радвал на такъв урожай, макар че имах чушки и чери домати и на балкона в Люлин де.

Иначе и нови приятелства заформих. Най-вече с фигурата Андрей Хурдук. И с българи се запознах. Верно, нямаше предпоставки, но сам си ги създадох - основах фейсбук група и с помощта на няколко по-активни членове я развихме, че даже и една среща направихме.

Научих се да разменям по няколко приказки на румънски, 45% от речта я разбирам. Поздравявам хората и на полски, а в момента с много зор разучавам някои унгарски думи. Английският ми акцент много напомня на този на Христо Стоичков, но правописът ми е много солиден, всеки път намирам грешки на английските колежки. И речникът расте. Това се дължи на многото книги, които успявам да прочета. Точно сега намерих повече от всякога време за четене и съм много щастлив, че имам това време. Страшна разтуха е книжка с кафе и крем карамелче в слънчев следобед.

Иначе пари да съм направил, не съм. Даже докъм март, тоест осем месеца след пристигането, бях доста зле поради комбинация от фактори - инвестиции в образование, солидни покупки (лаптоп например), ниска заплата (на строежа), ранно прибиране в България (януари) и ненадейно напускане на работата (пак строежа през март). Сега, макар и след второ прибиране до България, мога да кажа, че дишам съвсем спокойно и даже почвам леко да трупам.

Освен с всички тези преживяваня, извадих и няколко житейски поуки и извода за самия себе си. Първо, колкото по-рано се освободиш от лоша компания и ненадеждни хора, толкова по-добре. Второ, колкото и да е зле положението, винаги може да стане още по-зле, но това не бива да те отчайва, защото срещу проблемите стоят неограничените човешки възможности. Трето, светът е тотално сбъркан - "американска мечта няма", а заслугите не се възнаграждават по твоите собствени разбрания, нито дори по приблизително фиксирани от някой друг правила. Светът е един голям хаос, а какво ще получиш си е чиста лотария.

В годишния отчет мога да добавя, че срещнах доста разнообразни хора. И готини, и не толкова. Примерно само от ЮАР познавам една много свястна и лъчезарна колежка при кеърърите и един темерут, с който бачкахме заедно на строежа. Освен това няма значение какво правиш, а какъв човек си. Примерно Джон "дърводелеца" беше голям пич и голяма душа. Почти всички кеъръри са много свестни. Вкъщи румънците са общо-взето също свестни. Запознах се с поляци, унгарци, десетки англичани...Строители, здравни работници, работници в заводи, футболни хора, готвачи... изобщо - пъстрота!

А! Освен на морска храна, си отядох и на индийско. Кеф. И кола да карам много обичам - е, откарах си и кола. За три-четири месеца 5 хиляди мили си е добро постижение. По стечение на обстоятелствата се научавам и да си я поправям - и с това се забавлявам до някаква степен, макар че си е и стрес, особено когато от това ти зависи нещо - я работа, я спестявания. Ама си имам шибидах, който най-редовно си отварям, и дискплейър с шест гнезда.

Може още 100 страници да изпиша с всеки дребен детайл, но мисля, че по-важните събития и впечатления са маркирани вече в блога.

Дойде ред и на друго важно нещо, а именно на въпроса: Ами сега накъде? Нямам никаква идея, не се ангажирам с никакви планове. Нямам никаква представа къде и как ще ме завари 15 август 2017 г. В момента се опитвам да се оптимизрам така, че да мога да покрия максимално много опции. Натягам се да се квалифицирам, ще натегна и следдипломната в УНСС от тук, натягам трудовия пазар, макар че там пробивът ще стане, само с тежък "овъркил", тоест когато съм чудовищно по-добър от цялата конкуренция. Не разхищавам средства, тоест вече заделям провизии за евентуално завръщане. Завръщането не е на дневен ред за днес и утре, но след трето ниво няма да чакам твърде дълго, вече ще е премината точката на пречупване... Тая точка може да бъде премината и по други причини - ако се почувствам твърде самотен или нещо такова. Засега обаче няма такива изгледи.

Интересна година се получи, много различна, много предизвикателна, много поучителна. Една добра година в Англия...


2 коментара:

  1. Happy 1st Uk Birthday! :)
    Радко, срахотни неща си постигнал и съм сигурна, че тепърва ще пожънеш още много успехи! Силно съм впечатлена от всичките истории, които разказваш в блога и с удоволствие чета всеки нов пост!

    Поздрави и целувки от БГ,
    Жаки

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хей, хей, Жаки :)
      Страшно ме изненада и зарадва :)

      Поздрави и целувки от Пул!
      П.П. Имаш и ЛС във Фейса ;)

      Изтриване