Защо обираш банки, попитали някакъв бандит, а той им отговорил:
- Защото там са парите.
За 20-те години на ХХ век това може и да е било вярно, но в момента парите физически са навсякъде другаде, но не и в банките. В същото време главните финансови институции изпълняват програми по изкупуване на активи в стремежа на правителствата да ускорят растежа, да предизвикат инфлация, да раздвижат кредитирането и така нататък. Тези активи се изкупуват с "прясно напечатани пари", което технически погледнато е грешен термин, просто защото платежните средства се създават по виртуален път, а не се секат в монетния двор.
Наскоро писах за някои слабости, които допускам при взимането на инвестиционни решения. Една от поуките е, че влиянието на събития, които са нефинансови, е силно ограниченo. Референдумът за Брекзит не само, че не събори английските икономика и борса, ами създаде и изненадващи възможности за печалби покрай основните индекси в Лондон.
Междувременно Английската централна банка (Bank of England, BoE) намали лихвите и обяви програма за изкупуване на облигации на стойност 60 млрд. лири. Понижението в основния лихвен процент пък се отрази в спад на лихвите по потребителските депозити - моята банка HSBC свали доходността по почти всички депозитни продукти. Непривлекателността на спетовните продукти с фиксирана доходност ме карат да мисля, че финансовите съветници ще насочат парите на клиентите към борсата, където и централната банка интервенира, изсипвайки ликвидност. Затова и 30% от портфолиото ми към момента следва движението на Футси 100 (FTSE 100). И аз се включвам в количествените улеснения за британската икономика като изкупувам акции на местни компании през борсово търгуван фонд (ETF).
Като говорим за събития, речта на Джанет Йелън днес в Джаксън Хол се чакаше от пазарите с голям интерес. Стана ясно, че Федералният резерв започва (по-точно продължава) обратния процес по повишаване на лихвите. Ако Фед не вдигне основната ставка през септември, ще има още две възможности около изборите през ноември или през декември. Миналата година лихвата беше вдигната през декември. Доходността на S&P 500 за годината е 7,84% към днешна дата (25 август). Графиките сочат, че дори повишаване на лихвите от Фед (финансово събитие!) не може да окаже онова негативно влияние, което може да има фалитът на Лемън Брадърс, примерно. Моето мнение е, че докато корпоративните отчети показват печалби и компаниите раздават щедри дивиденти, индексите в Ню Йорк ще носят доходност. В този смисъл не ме плаши и Доналд Тръмп да стане президент. Парите не се интересуват кой е президент, а дали могат да се размножават. Ето го и друг парадокс, за който бях писал в Инвестор.БГ - възвръщаемостта на капитала значително надхвърля икономическия ръст. С други думи финансовата индустрия "смуче" стойност от реалната икономика и аз смятам, че в такъв случай ми се полага някакъв много скромен дял. Затова други 30% от портфолиото ми следват движението на S&P 500.
По книга, ако имам голяма експозиция към акции е редно да диверсифицирам с други класове активи. Аз обаче не мисля, че това е валидно за малки спестители като мен. Затова третата ми позиция в размер на 20% от портфолиото следва континенталните европейски пазари. Ето диверсификация - отрязвам Великобритания и САЩ и избирам фонд, в чиито активи фигурират компании като швейцарските Новартис (фармация) и Нестле (потребителски стоки), френските Тотал (петролни субпродукти) и Санофи (фармация) и немските Сименс (индустрия и технологии) и Байер (фармация). Отлична експозиция към фармацевтичния сектор и заслужена почит към френската и немската икономики. Тук мисля да разширя присъствието си през септември.
И пак за диверсификация - последните 20% са алокирани в "златен фонд". Грешно е да се мисли, че това е различен актив, защото този фонд не търгува с физическо злато, а с акции на златни и сребърни мини. Това ми е най-волатилната позиция и това я прави най-непривлекателна за мен спрямо останалите три. Засега обаче няма да се откажа от нея, защото все пак цената на фонда се държи подобно на спот цената на златото и ми осигурява хедж (застраховка) под някаква форма срещу спадове на основните индекси в САЩ, Великобритания и Европа. Спад, който дори и временно да се случи, няма да е плод на повишените лихви. Все пак количествените улеснения продължават, а освен централните банки и аз изсипвам по някое пени в инвестиционния океан :)
- Защото там са парите.
За 20-те години на ХХ век това може и да е било вярно, но в момента парите физически са навсякъде другаде, но не и в банките. В същото време главните финансови институции изпълняват програми по изкупуване на активи в стремежа на правителствата да ускорят растежа, да предизвикат инфлация, да раздвижат кредитирането и така нататък. Тези активи се изкупуват с "прясно напечатани пари", което технически погледнато е грешен термин, просто защото платежните средства се създават по виртуален път, а не се секат в монетния двор.
Наскоро писах за някои слабости, които допускам при взимането на инвестиционни решения. Една от поуките е, че влиянието на събития, които са нефинансови, е силно ограниченo. Референдумът за Брекзит не само, че не събори английските икономика и борса, ами създаде и изненадващи възможности за печалби покрай основните индекси в Лондон.
Междувременно Английската централна банка (Bank of England, BoE) намали лихвите и обяви програма за изкупуване на облигации на стойност 60 млрд. лири. Понижението в основния лихвен процент пък се отрази в спад на лихвите по потребителските депозити - моята банка HSBC свали доходността по почти всички депозитни продукти. Непривлекателността на спетовните продукти с фиксирана доходност ме карат да мисля, че финансовите съветници ще насочат парите на клиентите към борсата, където и централната банка интервенира, изсипвайки ликвидност. Затова и 30% от портфолиото ми към момента следва движението на Футси 100 (FTSE 100). И аз се включвам в количествените улеснения за британската икономика като изкупувам акции на местни компании през борсово търгуван фонд (ETF).
Като говорим за събития, речта на Джанет Йелън днес в Джаксън Хол се чакаше от пазарите с голям интерес. Стана ясно, че Федералният резерв започва (по-точно продължава) обратния процес по повишаване на лихвите. Ако Фед не вдигне основната ставка през септември, ще има още две възможности около изборите през ноември или през декември. Миналата година лихвата беше вдигната през декември. Доходността на S&P 500 за годината е 7,84% към днешна дата (25 август). Графиките сочат, че дори повишаване на лихвите от Фед (финансово събитие!) не може да окаже онова негативно влияние, което може да има фалитът на Лемън Брадърс, примерно. Моето мнение е, че докато корпоративните отчети показват печалби и компаниите раздават щедри дивиденти, индексите в Ню Йорк ще носят доходност. В този смисъл не ме плаши и Доналд Тръмп да стане президент. Парите не се интересуват кой е президент, а дали могат да се размножават. Ето го и друг парадокс, за който бях писал в Инвестор.БГ - възвръщаемостта на капитала значително надхвърля икономическия ръст. С други думи финансовата индустрия "смуче" стойност от реалната икономика и аз смятам, че в такъв случай ми се полага някакъв много скромен дял. Затова други 30% от портфолиото ми следват движението на S&P 500.
По книга, ако имам голяма експозиция към акции е редно да диверсифицирам с други класове активи. Аз обаче не мисля, че това е валидно за малки спестители като мен. Затова третата ми позиция в размер на 20% от портфолиото следва континенталните европейски пазари. Ето диверсификация - отрязвам Великобритания и САЩ и избирам фонд, в чиито активи фигурират компании като швейцарските Новартис (фармация) и Нестле (потребителски стоки), френските Тотал (петролни субпродукти) и Санофи (фармация) и немските Сименс (индустрия и технологии) и Байер (фармация). Отлична експозиция към фармацевтичния сектор и заслужена почит към френската и немската икономики. Тук мисля да разширя присъствието си през септември.
И пак за диверсификация - последните 20% са алокирани в "златен фонд". Грешно е да се мисли, че това е различен актив, защото този фонд не търгува с физическо злато, а с акции на златни и сребърни мини. Това ми е най-волатилната позиция и това я прави най-непривлекателна за мен спрямо останалите три. Засега обаче няма да се откажа от нея, защото все пак цената на фонда се държи подобно на спот цената на златото и ми осигурява хедж (застраховка) под някаква форма срещу спадове на основните индекси в САЩ, Великобритания и Европа. Спад, който дори и временно да се случи, няма да е плод на повишените лихви. Все пак количествените улеснения продължават, а освен централните банки и аз изсипвам по някое пени в инвестиционния океан :)
0 коментара:
Публикуване на коментар