Петък, 5 август. Ето ме отново във влака, отново в Саутхямптън и отново на изпитната банка. След известно затишие съборих първия изпит от третото ниво на моята ААТ (счетоводна) квалификация. Задачите бяха върху дълготрайни материални активи, амортизации и баланс. Припомних си това приятно усещане, когато видя "резултат: Компетентен" веднага след края на теста.
Не бях сигурен на 100%, но и не ме беше страх днес. Преди имах един друг изпит, на който бях по-слабо подготвен и с основание по-притеснен. Вчера работната ми смяна бе извънредно тежка и дълга, имаше усложнения. Бях се прибрал в 22:30 часа и не ми остана време за последна подготовка. Дори във влака не отделих кой знае какво време, макар че все пак прегледах. Исках да се насладя и да си припомня времената, когато влакът беше единствената ми алтернатива за дълги дистанции.
Взимането на това ниво изглежда извънредно трудно. Подготовката ми беше съмнителна най-вече поради липсата на прогнозируемост на свободното време - никога не знам кога ще съм свободен и не мога да планирам. Освен това сега и дините под мишница са повече - не само една работа на пълно време, че и отгоре, но и още една (доставките), и още една (съдийството, което започва пак от утре). Трудно, не-трудно, ще ги грабна дипломите, решено е.
Иначе Саутхямптън се оформя като любимо мое място - това е град, който свързвам само с приятни емоции. Все пак 6 от 6 взети изпита. Разходих се пак из центъра и моловете, слях се с тълпата за час-два, но този път реших да се наградя в Пул. Купих си нови чаршафи :) - първата подобна покупка след 355 дни в Англия. Донякъде срамно, донякъде логично. Както и да е...
Освен приятните емоции свързвам Саутхямптън и с колосалния скрап ярд - една огромна купчина желязо, покрай която сноват огромни механични паяци :) Красота неземна! Ето снимка, макар и не моя. Изгледът от влака ме опиянява... Това на едно е пункт за вторични суровини, гара и пристанище. С много чайки! Епично!
Не бях сигурен на 100%, но и не ме беше страх днес. Преди имах един друг изпит, на който бях по-слабо подготвен и с основание по-притеснен. Вчера работната ми смяна бе извънредно тежка и дълга, имаше усложнения. Бях се прибрал в 22:30 часа и не ми остана време за последна подготовка. Дори във влака не отделих кой знае какво време, макар че все пак прегледах. Исках да се насладя и да си припомня времената, когато влакът беше единствената ми алтернатива за дълги дистанции.
Взимането на това ниво изглежда извънредно трудно. Подготовката ми беше съмнителна най-вече поради липсата на прогнозируемост на свободното време - никога не знам кога ще съм свободен и не мога да планирам. Освен това сега и дините под мишница са повече - не само една работа на пълно време, че и отгоре, но и още една (доставките), и още една (съдийството, което започва пак от утре). Трудно, не-трудно, ще ги грабна дипломите, решено е.
Иначе Саутхямптън се оформя като любимо мое място - това е град, който свързвам само с приятни емоции. Все пак 6 от 6 взети изпита. Разходих се пак из центъра и моловете, слях се с тълпата за час-два, но този път реших да се наградя в Пул. Купих си нови чаршафи :) - първата подобна покупка след 355 дни в Англия. Донякъде срамно, донякъде логично. Както и да е...
Освен приятните емоции свързвам Саутхямптън и с колосалния скрап ярд - една огромна купчина желязо, покрай която сноват огромни механични паяци :) Красота неземна! Ето снимка, макар и не моя. Изгледът от влака ме опиянява... Това на едно е пункт за вторични суровини, гара и пристанище. С много чайки! Епично!
0 коментара:
Публикуване на коментар