Интервютата за работа в Англия протичат точно така, както протичат навсякъде в цивилизования свят.
Ходил съм на петнайсетина събеседвания и сега ще споделя впечатленията си.
Първо за офис позиции
През февруари за първи път бях на сериозно интервю в една фирма за позицията Помощник счетоводител (Аccounts Assitant). Тази компания беше единствената, която използва тест на уменията - за 15 минути трябваше да се свършат три сравнително прости задачи - включващи работа с конкретен счетоводен софтуер (по-конкретно SAGE 50), Excel и първични документи. Изненадващо там ме спъна Ексела.
Другата поука, която си взех, е че за тази позиция може да се отиде на интервю и без вратовръзка. Нужно е само да си с т.нар. смарт облекло.
Иначе събеседването също беше 15-20 минути с две жени от компанията - човешкият ресурс и главната счетоводителка. Справих се доста добре по моя оценка, но все пак позицията не ми беше предложена.
Значимо за отбелязване е интервюто в банка Barclays. Там кандидатсвах за позицията Служител клиентско обслужване (Customer Service Associate). До събеседването стигнах след онлайн тест и сравнително тежка процедура по регистрация и кандидатстване. Големите корпорации искат да кандидатстваш в тяхна среда - тоест в техния сайт, с техни формати и т.н. Тестът беше като компютърна игра и бях сигурен, че ще го разбия.
На събеседването, което отне около половин час, се представих по-слабичко. Самото интервю се състоя на един етаж с поне 5-6 малки стаички за интервюта. Отново беше шефът на отдела плюс отговорничка по човешките ресурси. Задаваха ми стандартизирани въпроси, отпечатани на листове, с които и двамата разполагаха. Господинът питаше, дамата записваше.
Третото значимо интервю, за което искам да разкажа, е това в Дорсетската търговска и индустриална камара (Dorset Chamber of Commerce and Industry). Кандидатствах за позицията Асистент Международна Търговия (International Trade Assistant), която щеше да бъде на половин работно време. До събеседването се добрах според мен заради много силното мотивационно писмо. Първо, направих нещо като бланка с логото на камарата, а после самото съдържание беше много специализирано.
За съжаление пак не стоях добре на събеседването, не можах да задържа силните впечатления от кандидатстването по документи. Много исках да пробия, а камарата показа защо - в часа на интервюто за мен имаше запазено парко място, а след като не бях одобрен, оттам ми изпратиха писмо с обратна връзка. Подобно нещо засега ми се е случвало само веднъж.
Друго интервю, за което си струва се пише, беше De Monchy Aromatics - една фирма в химическата и парфюмерийната индустрия. На събеседването се заговорихме за България и стана ясно, че фирмата работи активно с наши суровини - най-вече розово масло и лавандула. Справих се прилично, но и от там не излезе оферта за позицията, по която кандидатствах - Помощник счетоводител. Тук интересното беше, че интервюто бе водено от "комисия" от трима души.
Интервюта в агенции
Тук опитът ми се разделя на две подкатегории - офис позиции и нискоквалифицирана работа.
За офис позиции интервюто протича очи в очи с рекрутера (агента), който отговаря за съответния сектор (в моя случай финанси). В Hays съм ходил два пъти, това беше странно. Това е агенция за подбор на офис служители. Запознах се с двама рекрутери от там - една жена и един мъж. Мъжът се оказа, че е футболист в Дорсет Премиер Лийг и си говорехме и за местното първенство. Ето тази снимка си я направих пред сградата, където се помещава офисът им.
Като цяло интервютата в агенции са безполезно упражнение, ако нямаш опит. Освен това има голяма разлика, когато сядаш на събеседване безработен и когато си спокоен и осигурен.
Иначе интервютата за нискоквалифицирана работа в Англия протичат за 5-10 минути. Понякога се правят елементарни тестове с букви и цифри, мога да ги нарека тестове за минимална интелигентност. Ако човек разбира английски малко от малко, ще се справи. Ако изобщо не знае езика, няма да може да се справи с елементарните задачи просто, защото няма да разбере условието.
Ходил съм на петнайсетина събеседвания и сега ще споделя впечатленията си.
Първо за офис позиции
През февруари за първи път бях на сериозно интервю в една фирма за позицията Помощник счетоводител (Аccounts Assitant). Тази компания беше единствената, която използва тест на уменията - за 15 минути трябваше да се свършат три сравнително прости задачи - включващи работа с конкретен счетоводен софтуер (по-конкретно SAGE 50), Excel и първични документи. Изненадващо там ме спъна Ексела.
Другата поука, която си взех, е че за тази позиция може да се отиде на интервю и без вратовръзка. Нужно е само да си с т.нар. смарт облекло.
Иначе събеседването също беше 15-20 минути с две жени от компанията - човешкият ресурс и главната счетоводителка. Справих се доста добре по моя оценка, но все пак позицията не ми беше предложена.
Значимо за отбелязване е интервюто в банка Barclays. Там кандидатсвах за позицията Служител клиентско обслужване (Customer Service Associate). До събеседването стигнах след онлайн тест и сравнително тежка процедура по регистрация и кандидатстване. Големите корпорации искат да кандидатстваш в тяхна среда - тоест в техния сайт, с техни формати и т.н. Тестът беше като компютърна игра и бях сигурен, че ще го разбия.
На събеседването, което отне около половин час, се представих по-слабичко. Самото интервю се състоя на един етаж с поне 5-6 малки стаички за интервюта. Отново беше шефът на отдела плюс отговорничка по човешките ресурси. Задаваха ми стандартизирани въпроси, отпечатани на листове, с които и двамата разполагаха. Господинът питаше, дамата записваше.
Третото значимо интервю, за което искам да разкажа, е това в Дорсетската търговска и индустриална камара (Dorset Chamber of Commerce and Industry). Кандидатствах за позицията Асистент Международна Търговия (International Trade Assistant), която щеше да бъде на половин работно време. До събеседването се добрах според мен заради много силното мотивационно писмо. Първо, направих нещо като бланка с логото на камарата, а после самото съдържание беше много специализирано.
За съжаление пак не стоях добре на събеседването, не можах да задържа силните впечатления от кандидатстването по документи. Много исках да пробия, а камарата показа защо - в часа на интервюто за мен имаше запазено парко място, а след като не бях одобрен, оттам ми изпратиха писмо с обратна връзка. Подобно нещо засега ми се е случвало само веднъж.
Друго интервю, за което си струва се пише, беше De Monchy Aromatics - една фирма в химическата и парфюмерийната индустрия. На събеседването се заговорихме за България и стана ясно, че фирмата работи активно с наши суровини - най-вече розово масло и лавандула. Справих се прилично, но и от там не излезе оферта за позицията, по която кандидатствах - Помощник счетоводител. Тук интересното беше, че интервюто бе водено от "комисия" от трима души.
Интервюта в агенции
Тук опитът ми се разделя на две подкатегории - офис позиции и нискоквалифицирана работа.
За офис позиции интервюто протича очи в очи с рекрутера (агента), който отговаря за съответния сектор (в моя случай финанси). В Hays съм ходил два пъти, това беше странно. Това е агенция за подбор на офис служители. Запознах се с двама рекрутери от там - една жена и един мъж. Мъжът се оказа, че е футболист в Дорсет Премиер Лийг и си говорехме и за местното първенство. Ето тази снимка си я направих пред сградата, където се помещава офисът им.
Като цяло интервютата в агенции са безполезно упражнение, ако нямаш опит. Освен това има голяма разлика, когато сядаш на събеседване безработен и когато си спокоен и осигурен.
Иначе интервютата за нискоквалифицирана работа в Англия протичат за 5-10 минути. Понякога се правят елементарни тестове с букви и цифри, мога да ги нарека тестове за минимална интелигентност. Ако човек разбира английски малко от малко, ще се справи. Ако изобщо не знае езика, няма да може да се справи с елементарните задачи просто, защото няма да разбере условието.
0 коментара:
Публикуване на коментар