Чета днес в сайта на "Капитал", че "[...] вече всеки жител на ЕС ще може да открие разплащателна сметка в банка от
всяка страна в съюза, без задължително да има постоянен адрес там".
В публикацията се казва още, че "[...] от 20 септември всички държави членки са привели към националното си законодателство Директивата за достъп до платежни сметки, датираща от 2014 г. С нея изрично се забранява дискриминацията по националност или местопребиваване - банките в ЕС не могат да откажат да открият сметка на лице, което легално пребивава на територията на съюза".
Тази информация идва почти година след моето приключение по откриването на банкова сметка в Англия, отнело ми цели 54 дни.
В публикацията се прави уточнение, че "[...] Директивата има ограничения. Преди всичко тя не важи за спестовни депозити или сметки с овърдрафт, а само за разплащателни. Те гарантират основните функции – внасяне на средства, теглене, разплащане с трети страни, което върви минимум с дебитна карта, а често и с електронно банкиране. Ако даден потребител вече има сметка в някоя държава, откриването на нова в друга финансова институция може да бъде отказано на основание, че той вече има осигурен достъп до банковата система на страната".
Коварно! Така се оставя вратичка на банките отново да отказват достъп до услугите си по свое усмотрение. На хартия причината за отказ е риск мениджмънт срещу престъпна дейност. Така обаче се създава парадокс, при който на българин със сметка в българска банка и нормална кредитна история може да му бъде отказана сметка, а на сингапурец с люксембургски паспорт и офшорни сметки или сметки извън ЕС няма да му бъде отказана.
Банките имат и друг лост, с който да отказват сметки на определен профил клиенти. Европейската директива не споменава нищо за минималното салдо, което за сметка в HSBC се равнява на 1750 паунда месечно, или 10 500 паунда на всеки шест месеца, при това без да се имат предвид парите, прехвърляни от други сметки в банката на това лице. Това е огромна сума, която редовият емигрант трудно може да изработи. Става дума за £26000 годишно или £13/час - умопомрачително ниво на заплащане, на което малцина работници от Източна и Централна Европа се радват. Така, с това минимално салдо, се създава естествена бариера, която да държи българите и румънците далеч от HSBC, например. NatWest, както пише и в публикацията, обаче са по-гъвкави и "гостоприемни".
При всяко положение европейската директива е една отлична идея, която не е реализирана както трябва и докрай. Апропо, когато става дума за Великобритания, всички директиви са предпоследни. Може покрай преговорите за излизане от ЕС страната да я отмени.
В английските медии въвеждането на тази директива не се споменава.
От архива:
Ден 54: Банкова сметка!
Банкова сметка в Англия
В публикацията се казва още, че "[...] от 20 септември всички държави членки са привели към националното си законодателство Директивата за достъп до платежни сметки, датираща от 2014 г. С нея изрично се забранява дискриминацията по националност или местопребиваване - банките в ЕС не могат да откажат да открият сметка на лице, което легално пребивава на територията на съюза".
Тази информация идва почти година след моето приключение по откриването на банкова сметка в Англия, отнело ми цели 54 дни.
В публикацията се прави уточнение, че "[...] Директивата има ограничения. Преди всичко тя не важи за спестовни депозити или сметки с овърдрафт, а само за разплащателни. Те гарантират основните функции – внасяне на средства, теглене, разплащане с трети страни, което върви минимум с дебитна карта, а често и с електронно банкиране. Ако даден потребител вече има сметка в някоя държава, откриването на нова в друга финансова институция може да бъде отказано на основание, че той вече има осигурен достъп до банковата система на страната".
Коварно! Така се оставя вратичка на банките отново да отказват достъп до услугите си по свое усмотрение. На хартия причината за отказ е риск мениджмънт срещу престъпна дейност. Така обаче се създава парадокс, при който на българин със сметка в българска банка и нормална кредитна история може да му бъде отказана сметка, а на сингапурец с люксембургски паспорт и офшорни сметки или сметки извън ЕС няма да му бъде отказана.
Банките имат и друг лост, с който да отказват сметки на определен профил клиенти. Европейската директива не споменава нищо за минималното салдо, което за сметка в HSBC се равнява на 1750 паунда месечно, или 10 500 паунда на всеки шест месеца, при това без да се имат предвид парите, прехвърляни от други сметки в банката на това лице. Това е огромна сума, която редовият емигрант трудно може да изработи. Става дума за £26000 годишно или £13/час - умопомрачително ниво на заплащане, на което малцина работници от Източна и Централна Европа се радват. Така, с това минимално салдо, се създава естествена бариера, която да държи българите и румънците далеч от HSBC, например. NatWest, както пише и в публикацията, обаче са по-гъвкави и "гостоприемни".
При всяко положение европейската директива е една отлична идея, която не е реализирана както трябва и докрай. Апропо, когато става дума за Великобритания, всички директиви са предпоследни. Може покрай преговорите за излизане от ЕС страната да я отмени.
В английските медии въвеждането на тази директива не се споменава.
От архива:
Ден 54: Банкова сметка!
Банкова сметка в Англия
0 коментара:
Публикуване на коментар