Преди няколко седмици, когато говорих с баба ми по телефона, стана въпрос за това какво ям, какво си готвя?
Мисля, че тогава ѝ отговорих - ориз с домати и маслини. А тя констатира, че все това казвам и все това ям. А истината е, че това специално отдавна не го бях ял.
Отделно съм сигурен, че на всичките ми близки им минава през ума, че бедствам и гладувам.
Не са случайни някои вицове.
"Ако успееш да убедиш баба си, че не си гладен, можеш да промениш света".
Или пък "Само Чък Норис може да откаже на баба си допълнително".
За да успокоя родителите ми, ще издам няколко тайни от кухнята в къщата :) Този пост идва като логично продължение на миналогодишната публикация за потребителските ми навици (виж "Анализирана пазарска количка"). Те малко са се променили и доразвили, разбира се...
Първо, в последно време си правя доста месни аламинути. Например открих бекона. Пържен в олио вероятно е изключително вреден, но пък за сметка на това е вкусен.
Ям много често печени свински пържоли на грил тиган. Подправям ги с българска подправка за месо или ги оставям без подправки, но когато ги ям, ги ям с някакъв барбекю сос - например "Джак Даниелс Уорчестър" с 1% уиски или "Фрути Хабанеро" - чили чушки в сос от манго.
Поради хронична липса на време ям готови супи. Любими са ми пилешка с царевица, морковена с кориандър или домати с фиде. Затоплена в микровълновата е перфектна.
Няколко пъти си правих и дребни картофи на фурна с кожички, зехтин и червен пипер. Ползвам ги и като гарнитура към пържолите или рибите.
Доста често, поне три пъти в седмицата, ям риба в консерви. Основно скумрия, но понякога и други видове. Има много вкусни скумрии в къри или в мексикански сос. Изобщо скумря в сос е страшна благодат.
Петък и събота съм на индийско - Корма, Джалфрези и т.н. Това са сосовете, с които се полива ориза и пaрченцата пиле.
В сравнение с миналата година се храня много по-разнообразно и качествено. Вече не ям дълбокозамразени полуфабрикати от по един паунд, а и на обяд не е само сандвич с шунка, както беше на строежа.
Така че мамо, бабо, спокойно :)
Мисля, че тогава ѝ отговорих - ориз с домати и маслини. А тя констатира, че все това казвам и все това ям. А истината е, че това специално отдавна не го бях ял.
Отделно съм сигурен, че на всичките ми близки им минава през ума, че бедствам и гладувам.
Не са случайни някои вицове.
"Ако успееш да убедиш баба си, че не си гладен, можеш да промениш света".
Или пък "Само Чък Норис може да откаже на баба си допълнително".
За да успокоя родителите ми, ще издам няколко тайни от кухнята в къщата :) Този пост идва като логично продължение на миналогодишната публикация за потребителските ми навици (виж "Анализирана пазарска количка"). Те малко са се променили и доразвили, разбира се...
Първо, в последно време си правя доста месни аламинути. Например открих бекона. Пържен в олио вероятно е изключително вреден, но пък за сметка на това е вкусен.
Ям много често печени свински пържоли на грил тиган. Подправям ги с българска подправка за месо или ги оставям без подправки, но когато ги ям, ги ям с някакъв барбекю сос - например "Джак Даниелс Уорчестър" с 1% уиски или "Фрути Хабанеро" - чили чушки в сос от манго.
Поради хронична липса на време ям готови супи. Любими са ми пилешка с царевица, морковена с кориандър или домати с фиде. Затоплена в микровълновата е перфектна.
Няколко пъти си правих и дребни картофи на фурна с кожички, зехтин и червен пипер. Ползвам ги и като гарнитура към пържолите или рибите.
Доста често, поне три пъти в седмицата, ям риба в консерви. Основно скумрия, но понякога и други видове. Има много вкусни скумрии в къри или в мексикански сос. Изобщо скумря в сос е страшна благодат.
Петък и събота съм на индийско - Корма, Джалфрези и т.н. Това са сосовете, с които се полива ориза и пaрченцата пиле.
В сравнение с миналата година се храня много по-разнообразно и качествено. Вече не ям дълбокозамразени полуфабрикати от по един паунд, а и на обяд не е само сандвич с шунка, както беше на строежа.
Така че мамо, бабо, спокойно :)
0 коментара:
Публикуване на коментар